Р Е Ш Е Н И Е № 30 С о ф и я, 10 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 я н у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 2175/2013 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия К. С. М. от А. адв.Д.К. от САК, имаща за предмет въззивна присъда № 271 от 26.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 2041/2013 г. на Софийски градски съд, която се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, последвано от освобождаването му от наказание и прекратяване на воденото срещу него наказателно производство поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът К. М., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС, като чрез защитника си адв.Д.К. от САК поддържа жалбата и отправените в нея алтернативни искания. Върховният касационен съд провери присъдата в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.12.2012 г., постановена по НОХД № 13398/2011 г. на Софийския районен съд подсъдимият К. С. М. от А. е признат за виновен в това на 18.11.2008 г. в София, без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 13,99 грама с активен компонент 0,5 тегловни процента ТХК на обща стойност 83,94 лв, като случаят е маловажен и на основание чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК и чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр.чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК не му е наложено наказание поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. С присъдата на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнето в полза на държавата иззетото високорисково наркотично вещество. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 200 лв. Първоинстанционната присъда е била протестирана от Софийска районна прокуратура с оплакване за незаконосъобразността й поради неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда съобразно първоначално предявеното с обвинителния акт обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е изтекла давността за наказателното преследване на подсъдимия. Присъдата не е била обжалвана от подс.М. и неговия защитник. С нова присъда № 271 от 26.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 2041/2013 г. Софийският градски съд е отменил обжалваната присъда в частта й относно признаването на подс.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК и на основание чл.81, л.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК не е наказан, както и за оправдаването му по по-тежкото обвинение, вместо което го е признал за виновен по първоначално възведеното му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като първоинстанционната присъда в останалата й част е потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия ангажира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с доводи относно годността на ползваните за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите доказателствени средства, довело до неправилното приложение на материалния закон, с искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването му изцяло по предявеното обвинение, алтернативно, деянието му отново да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК и поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване наказателното производство спрямо него да бъде прекратено и като последна алтернатива, след отмяна на атакуваната присъда делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима като подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи за процесуално недопустимо позоваване като годно доказателствено средство на протокола за доброволно предаване на процесното високорисково наркотично вещество за установяване на авторството на инкриминираното деяние в лицето на жалбоподателя, но като се пропускат от защитата му редицата гласни доказателствени средства, установяващи начина на откриването му в джипа от спрелия го за проверка полицейски патрул, местонахождението му в автомобила, изявлението на подс.М. веществото да е негово за лична употреба, както и последващото му предаване именно от него на разследващия екип с въпросния протокол. Загърбването на тези факти обяснява защо защитникът коментира разпоредбата на чл.163, ал.2 от НПК, но като пропуска тази на чл.159, ал.1 от НПК, с която започват разпоредбите на Раздел V от Глава четиринадесета на НПК, уреждащи способа на доказване „претърсване и изземване”. Тази разпоредба (на чл.159 от НПК), озаглавена „задължение за предаване на предмети,....” установява такова и за гражданите „да предадат намиращите се у тях предмети,..., които могат да имат значение за делото”, т.е. до претърсване и изземване не се стига, когато резултатът се постигне с доброволното предаване на предметите от значение за делото, а това следва да се оформи със съответния процесуален документ, какъвто е „протокол за доброволно предаване”, де факто приемо-предавателен протокол. В него могат да се отразят, но без да е задължително, изявления на предаващия ги чии са предметите, на какво основание се намират в неговата фактическа власт и други, без обаче да имат стойността на добити чрез разпит свидетелски показания или обяснения на обвиняем. В случаите, когато местонахождението на предметите има значение за делото, тогава изземването им следва да стане в хода на оглед на помещението, превозното средство и т.н. и изземването им, което позволява да се фиксира в съответния протокол и пред поемни лица този значим за делото факт. В случая защитата е положила значителни усилия да елиминира извън процесуалното изявление на подзащитния откритият в колата полиетиленов плик със зелена тревиста маса да е негов, но което е било утвърдено от съда чрез подробен анализ и като с основание са кредитирани свидетелските показания на останалите пасажери в колата и извършилите проверката полицейски служители. Друг е въпросът, че ненужно както на досъдебното производство, така и впоследствие в хода на съдебното следствие пред районния съд са били събирани и доказателства без правно значение с оглед на предявеното му обвинение, което ненужно е забавило разследването и решаването на делото. ВКС намира, че правно релевантните факти са извлечени надлежно от съда чрез допустими доказателствени средства, които са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Не са допуснати визираните в жалбата нарушения на нормите на чл.13, чл.14, чл.105, ал.2, чл.114 и сл., чл.136, ал.1 от НПК. Вътрешното убеждение на съда е било формирано и като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитата на жалбоподателя, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК в пълнота и не е налице наведеното оплакване за процесуални нарушения от вида на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а оттам и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Всъщност, проблемът и пред прокурора, и пред двете инстанционни съдилища е претенцията на защитата на подс.М. деянието да е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, налагащо преквалификацията му в престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НПК с последица прекратяване наказателното преследване срещу него заради изтекла абсолютна давност за това, в какъвто смисъл първоинстанционната присъда, но с която е признато авторството и вината му, се коментира като правилна и законосъобразна. Конкуриращите се аргументи касаят количеството и стойността на наркотичното вещество, процентното съдържание на вредоносно съдържимото в него и всички други обстоятелства, очертаващи жалбоподателя като твърде положителна личност. Без да се омаловажават те, ВКС намира за необходимо да добави и следното : какво е налагало, само да задоволи „любопитството” си, подс.М. специално да спре по пътя от Пещера и си набере едно съвсем не малко количество „диворастящ коноп”, както се представя от защитата откритото наркотично вещество; защо го е държал 20-на дни и го е донесъл в София, където е дошъл на гости на свой приятел; какво е налагало да го поставя където и да е в колата, щом като нито лично го е ползвал, нито го е предлагал на останалите пасажери при среднощната им обиколка над столицата и накрая, като е отказал да даде обяснения, сам се е лишил от възможността да изясни съществени обстоятелства за случилото се, от което да проличи безспорно необходимата критичност към миналото му поведение и което би било само в негова полза. За да не се съгласи с правните изводи на районния съд, градският съд е изложил задълбочени и законосъобразни мотиви относно обществената опасност на деянието, преследваните от закона вредни последици от употребата на високорисковото наркотично вещество, но и като е съобразил абсолютно ненужното протакане на разследването при определяне на размера на дължимото се на дееца наказание и начина му на изтърпяване. Държането на такова вещество с цел личната му употреба в това му количество съвсем не е безобидно, а то не може да бъде подминато и като факт от миналото му, който защитата се старае да заличи чрез покриването му с давност за наказателно преследване. Вярно е, че органите на досъдебното производство търпят критика, но тя не касае доказаността на обвинението и правилното приложение на закона, в което неоснователно се упрекват съдилищата. ВКС намира, че в случая законът е приложен правилно и няма основание за корекция на атакуваната въззивна присъда в претендираната от защитата насока. Същата като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила, още повече, че с наложеното минимално наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК достатъчно е смекчена наказателната отговорност на жалбоподателя, което не се и атакува за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 271 от 26.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 2041/2013 г. от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :