Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е № 487   гр.София, 17.06.2010 г.                                В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря: Райна Пенкова                     и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 866/ 2009 г. за да постанови решение, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано по молба на Д. П. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорски окръжен съд № 25 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 31/ 2007 г., оставено в сила с решение на Пловдивски апелативен съд № 5 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1019/ 2007 г. С решението молителят е осъден да заплати на К. П. Д. сумите общо от 11 000 евро и разноските по делото. Молителят поддържа, че не е бил надлежно призован за проведеното в производството пред първоинстанционния съд първо съдебно заседание. Призовката била връчена на съсед, който не я предал на адресата, тъй като по това време Д. Д. бил в Германия, а не в България. В производствата пред двете инстанции Д. Д. бил представляван от адвокат А, обаче такова представителство молителят твърди, че не е учредявал. Адвокат Ж. се бил легитимирал пред съда като негов пълномощник с документ, който бил неистински – не носел подписа на Д. Д. Счита, че по този начин е лишен от правото да участва в производството и че узнал за постановеното срещу него осъдително решение едва след като получил призовка за доброволно изпълнение на задължението от съдия-изпълнител. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата К. Д. оспорва същата. Счита, че молителят е бил редовно призован за заседанието в производството пред съда и че не са доказани твърденията му за това, да е бил представляван от лице без редовно учредена представителна власт. Моли за отхвърляне на молбата и за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. Пред първоинстанционния Старозагорски окръжен съд делото е образувано по искова молба на К. П. Д. срещу Д. П. Д., препис от която е изпратен на ответника на адрес гр. С., ул.„С” № 49 ет.9 ап.26. На 22.01.2007 г. призовката е получена от С. А. – съсед от ап.23, със задължение да я предаде на адресата. На 06.02.2007 г. е проведено първото съдебно заседание по делото, в което Д. Д. не се е явил. За него се е явил адвокат А, който е представил пълномощно, подписано от Д. П. Д. на 05.02.2007 г. и даващо право на адвокат Ж да представлява упълномощителя по гр.д. № 31/ 2007 г., без пълномощното да е ограничено за представителство само пред първата инстанция. По делото на Старозагорски окръжен съд е постановено решение на 01.06.2007 г., което е обжалвано от адвокат Ж като пълномощник на Д. Д. По жалбата е образувано гр.д. № 1019/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд, приключило с решение от 26.05.2008 г., оставящо в сила обжалваният първоинстанционен съдебен акт. Препис от това решение е връчен на Д. Д. чрез адвокат Ж на 10.06.2008 г. и тъй като жалба срещу него не е постъпила, от 11.07.2008 г. решението е влязло в сила. При тези данни доводите за лишаване на Д. Д. от възможност да участва в делото и за ненадлежно представителство са неоснователни. Адвокат Ж. се е легитимирал като процесуален представител на Д. Д. с писмено пълномощно, което отговаря на изискванията на чл.21 от ГПК (отм.) и е редовно. Тъй като пълномощното не е ограничено за първата инстанция, съгласно чл.22 ал.4 от ГПК (отм.) то учредява представителна власт за пълномощника във всички редовни инстанции. Пълномощното носи подписа на Д. Д. и съгласно чл.144 от ГПК (отм.) задължава съда да приеме авторството на документа за установено. Молителят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че пълномощното е неистински документ, а в настоящето производство такива не могат да бъдат събирани. Следователно той е бил надлежно представляван в производството пред първата и въззивната инстанция и няма основания за отмяна на влязлото в сила решение. Неоснователни са и доводите, свързани с призоваването на молителя за първото съдебно заседание в производството пред първоинстанционния съд. Дори това призоваване да е било извършено в нарушение на правилата на ГПК (а това не е така), то не е попречило на ответника да участва в делото – той е бил представляван във всички съдебни заседания пред инстанциите по същество, дадена му е възможност да проведе доказване на твърденията си и да обжалва актовете на съда. Поради това не нарушено правото му да участва в делото.   С оглед тези мотиви молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На ответника по нея следва да се присъдят направените в производството разходи за адвокатска защита. По изложените съображения Върховният касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорски окръжен съд № 25 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 31/ 2007 г., оставено в сила с решение на Пловдивски апелативен съд № 5 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1019/ 2007 г. ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, гр. С., ул. „С”№ 49, ет.9, ап.26 да заплати на К. П. Д., ЕГН **********, гр. С., ул.”С” № 1* вх. А, ап.16, сумата 1 450 лв (хиляда четиристотин и петдесет лева) разноски в производство. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: