РЕШЕНИЕ № 60112 гр. София, 15.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ М. ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л. Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 837 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са при условията на обективно съединение на искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА и чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА от „Агропол С“ ЕООД срещу „СИГ“ ООД. Ищецът „Агропол С“ ЕООД излага обстоятелства, че никога не е подписвал арбитражно споразумение с ищцовото дружество. Оспорва, че управителят П. Н. Н. е подписала арбитражно споразумение. Счита, че същата не е подписала двете споразумения от 20.11.2017 г. и от 17.01.2018 г., както и разписка за връчване на определение от 04.05.2018 г., където било записано, че подписите са положени от П. Н. Н.. Излага обстоятелства, че ищецът не е бил уведомен за назначаване на арбитър или за арбитражното производство. Моли да се отмени решение от 11.06.2018 г. по арб.д. 3/17 г. Ответникът „С.И.Г“ ООД оспорва исковете. Счита, че решението на арбитражния съд е влязло в сила. Ищецът е уведомен за същото и въз основа на него му е издаден изпълнителен лист. Счита, че искът е недопустим, защото ищецът бил узнал за това решение на 04.07.2018 г., когато е връчено на ищеца. Освен това бил издаден изпълнителен лист, въз основа на арбитражното решение, въз основа на който било образувано изпълнително дело. Тогава били наложени запори и връчена призовка за доброволно изпълнение на „Агропол С“ ЕООД на 04.06.2019 г. Освен това в жалба до ВОС, самият ищец сочел, че е узнал за изпълнителното дело на 23.01.2020 г, а не както се твърди на 23.12.2019 г. Сочи, че ищецът не бил оспорил задълженията си, а само арбитражното решение. Моли да се отхвърлят исковете. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По отношение допустимостта на иска. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение се предявява в 3 месечен срок от връчване на решението на арбитражния съд на ищеца, предявил иск на някое от основанията, предвидени в чл. 47, ал.1 от ЗМТА. Ищецът е посочил, че е узнал за процесното решение на 23.12.2019 г. Ответникът счита, че на ищеца е връчено решение на арбитражния съд и срокът е изтекъл на 04.10.2018 г. или че ищецът е узнал по-рано с връчване на призовка за доброволно изпълнение по изп.д., като връчването е извършено на 04.06.2019 г. С отговора на исковата молба е представена обратна разписка на „Еконт експрес“ ,№ 5300016805725/04.07.2018 г., която е с подател Арбитражен съд – Велико Търново и получател „Агропол С“, П. Н.. Разписката носи подпис. Същата е оспорена от ищеца, относно подписа на получателя. Още с исковата молба, ищецът, който предварително се е запознал с арбитражното дело, е посочил, че оспорва подписите, положени за „Агропол С“ ЕООД на двете арбитражни споразумения от 20.11.2017 г., както и разписка за връчване на исковата молба от 17.01.2018 г., разписка за връчване на определение от 04.05.2018 г. и разписка за уведомление за решение от 04.07.2018 г., където било посочено, че подписите са положени от П. Н. Н.. Съгласно това оспорване е допусната съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице С. Х.. Съгласно заключението на вещото лице, разписките, приложени по арбитражно дело 3/17 г. на Арбитражен съд – Велико Търново, №[ЕИК]/19.1.2018 г., 5300001962844/04.05.2018 г. № 5300016805725/04.07.2018 г. не са положени от лицето, изпълнило представения сравнителен материал П. Н. Н.. Представена е и жаба от „Агропол С“ ЕООД по изп.д. 96, 97,98 от 2019 г. на ЧСИ С. Я.. Представено е извлечение от деловодната система на ЧСИ по изп.д. 97/19 г. Срокът за предявяване на иск с правно основание чл. 47, ал.1, т. 2 от ЗМТА и на иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА е предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и е тримесечен. Съгласно посочената норма, срокът започва да тече от връчване на решението на арбитражния съд. В удостоверение, подписано от председателя на АС – Велико Търново, л. 53 от арбитражното дело, е посочено, че решението е връчено на ответника на 04.07.2018 г. В случая от данните по арбитражното дело разписката № 5300016805725/04.07.2018 г. на л. 51 от арбитражното дело за връчване на решението на Арбитражния съд съдържа оригинален подпис за получател и посочено име П. Н., която към този момент е управител на „Агропол“ С ЕООД. Оспорен е подписът на П. Н.. Според изслушаната съдебно-графологична експертиза, подписът, положен на тази разписка не е на П. Н.. Следователно е доказано в процеса, че подписът на П. Н. е неавтентичен. При установяване, че подписът не е на посоченото лице, то липсва подпис. Следователно не може да се приеме, че на дружеството е връчено арбитражното решение. Срокът, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, не е започнал да тече поради липсата на връчване на арбитражното решение. Не би било релевантно само узнаване на арбитражното решение, предвид изричната норма на чл. 48, ал.1 от ЗМТА, че следва да се осъществи връчване на арбитражното решение. Въпреки това, следва да се посочи, че от сочените от ответника писмени доказателства не се установява по-ранно узнаване на арбитражното решение. Няма данни кога е връчена покана за доброволно изпълнение по посочените изпълнителни дела и че действително е осъществено връчването й. По изложените съображения, с оглед посоченото от ищеца, че е узнал за наличието на арбитражно решение на 23.12.2019 г., то предвиденият в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, тримесечен срок е спазен с подаване на исковата молба на 23.03.2020 г. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 47, ал.1, т. 2 от ЗМТА. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства за липса на сключено арбитражно решение между страните, ищецът твърди липса на основание за произнасяне от арбитражния съд, постановил процесното арбитражно решение. Отмяната на арбитражно решение на посоченото основание предполага отсъствие на валидно арбитражно споразумение или ако няма арбитражно споразумение, споразумение за избор на арбитър ad hoc. За валидността на арбитражното споразумение е необходимо предварително писмено съгласие на страните, лично или чрез техните законни представители, респ. пълномощници. Арбитражното споразумение, съгласно чл. 7 ал. 1 и 2 от ЗМТА, може да е инкорпорирано в договор, респ. може да е отделен писмен акт. Изискуемата писмена форма е форма за действителност. В договора следва да се посочат изричните спорове, които могат да се отнасят до арбитраж. Освен това в договора следва да се индивидуализира точно арбитража, институционален или арбитраж ad hoc. Именно тази правна същност на арбитражното споразумение се защитава с нормата на чл. 47, ал.1, т. 2 от ЗМТА. При липса на арбитражно споразумение, законодателят е въвел право на иск за лицето, обвързано от такова арбитражно решение, постановено без наличие на арбитражно споразумение или на арбитражно споразумение, което не отговаря на посочените изисквания на закона. В случая в арбитражното решение от 11.6.2018 г. по арб.д. 3/17 г. на АС – Велико Търново, е посочено, че ищецът е обосновал компетентността на арбитражния съд с арбитражна клауза, съдържаща се в Споразумение от 20.11.2017 г. , сключено между „С.И.Г.“ ООД, „Анкора 12“ ЕООД и „Агропол С“ ЕООД, както и на Споразумение от същата дата, 20.11.2017 г., сключено между „С.И.Г.“ ООД , „Н. и доб“ ООД и „Агропол С“ ЕООД. Тези споразумения по изисканото в оригинал арбитражно дело, не са представени в оригинал, а в заверен на основание чл. 32 от ЗАдв препис. С изложените в исковата молба обстоятелства ищецът е оспорил сключването им, с твърдението, че управителят не е подписвал арбитражни споразумения. По този начин е оспорил формалната доказателствена сила. При наличието на това оспорване е допусната съдебно-графологична експертиза. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да представи оригинал на споразуменията , не е представил същите в дадения от съда срок. Предупреден е, че при неизпълнение на това свое задължение, съдът ще приеме неблагоприятни за него последици. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.09.2021 г. по делото, са изключени от писмените доказателства двете посочени споразумения именно поради непредставяне на оригинали, на основание чл. 183 от ГПК. Съгласно чл. 190, ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че не е налице сключването на споразумения, съдържащи арбитражна клауза, както и на основание чл. 154 от ГПК, че не е доказано сключването им. Липсва обективиране на изявление на „Агропол С“ ЕООД за сключване на арбитражна клауза и в двете споразумения. Поради липсата на представени оригинали не е изготвено и заключение от вещо лице-графолог. Поради всичко изложено в процеса не е установена автентичността на споразуменията за отнасяне на споровете пред арбитражен съд. Следователно липсва писмено споразумение, съобразно изискването на чл. 7, ал. 2, изр. 1 от ЗМТА. А този извод изключва компетентността на арбитражния съд. Именно този извод обосновава основателност на иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т.2 от ЗМТА. По отношение на иска с правно основание чл. 47, ал.1, т. 4 от ЗМТА. Няма пречка исковете с правно основание чл. 47, ал.1, т. 2 и чл. 47, ал.1, т. 4 от ЗМТА да се кумулират, предвид естеството на пороците, предвидени като основание за отмяна. В случая при разглеждане на иска с правно основание чл. 47, ал.1, т. 2 от ЗМТА се установи липсата на арбитражно споразумение. Следователно на преценка подлежат и изложените от ищеца обстоятелства, а именно, че не е участвал в арбитражното производство и не е уведомена за назначения арбитър, като не е взела участие в производството. По отношение на участието в арбитражното производство от ищеца „Агропол С“ ЕООД е извършено оспорване на връчването на искова молба, съответно на редовно участие в арбитражното производство. Това лице, в качеството му на ответник в арбитражния процес, е уведомяван на адрес [населено място], [улица], ет. 8, офис VIII-3. Предвид оспорване на редовното уведомяване на ответника, включително връчване на препис от искова молба и доказателства е извършено изследване на обратна разписка[ЕИК]/19.1.2018 г. От изслушаната съдебно-графологична експертиза се установява, че не носи посочения в нея подпис на лицето П. Н.. Следователно липсва редовно уведомяване за арбитражния процес и липса на възможност ответникът да възрази в срока по чл. 20, ал. 1 от ЗМТА срещу компетентността на арбитражния съд. Няма данни „Агропол С“ ЕООД да участвал в арбитражния процес. Следователно не може да се приеме наличие на съгласие за приемане компетентността на арбитражния съд съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗМТА. По всички изложени съображения, исковете с правно основание чл. 47, ал.1 , т. 2 и чл. 47, ал.1, т. 4 от ЗМТА са основателни. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направените разноски по делото са 3 427,50 лв държавна такса, 300 лв, възнаграждение за вещо лице, 3 500 лв възнаграждение за адвокат, осъществил представителство в процеса. Общият размер на разноските е 7 227,50 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 решение от 11.06.2018 г. по арб.д. 3/17 г. на Арбитражен съд – Велико Търново, при Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“. ОСЪЖДА „С.И.Г.“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], с управители С. С. и В. Г. да заплати на „Агропол С“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 8, офис VIII-3, представлявано от С. С. сумата от 7 227,50 лв, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените разноски в настоящето производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: