3 гр. д. № 924/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 52 София, 05.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 924/2013 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Д. В. С. е подала молба с искане за отмяна на влязло в сила решение от 16.06.2011 г. по гр. д. № 15308/2009 г. на Софийски районен съд, ГК, 76 с-в. Поддържа, че е нарушено правото й на участие в процеса поради нарушаване процедурата по чл. 47 ГПК. Ответникът по молбата намира същата за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: Срещу молителката е бил предявен иск за делба на съсобствен по наследяване недвижим имот от М. К., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д. В. С.. Съдебните книжа са изпратени на молителката на посочения в исковата молба адрес[жк], [жилищен адрес] вх. „А”. Първото съобщение с препис от исковата молба, изготвено на 11.05.2009 г., е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, тъй като пребивава в чужбина по сведение на съсед Р.Д.. Второто съобщение, изпратено до страната, е било залепено на вратата на апартамента на 17.07.2009 г., тъй като по сведение на съседите адресата му е бил в чужбина. По искане на съда призовкарят е дал писмено обяснение на 25.09.2009 г., в което е уточнил, че сведението за отсъствието на адресата на призовката е получил от бащата В. С.. Съдът след като е намерил, че процедурата по чл. 47 ГПК не е била редовно изпълнена с разпореждане от 17.08.2009 г. е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да представи доказателство за постоянния и настоящ адрес на ответницата С.. С молба от 10.09.2009 г. ищецът е посочил друг адрес за призоваване на ответницата в [населено място] , ж. к. Л. [жилищен адрес] вх. „Г”. Призовката изпратена на този адрес на 25.09.2009 г. е върната в цялост на 06.11.2009 г. с отбелязване, че лицето от 13 г. не живее на адреса по сведение на лицето С. Т.. С разпореждане от 11.11.2009 г. производството отново е оставено без движение с указание до ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес. В изпълнение на това ищецът е представил удостоверение от 08.12.09 г. от СДВР с данни, че молителката С. е регистрирала като постоянен адрес посочения в исковата молба, а като настоящ – [населено място], ж. к. Л. [жилищен адрес] вх. „Г”. Съдът е разпоредил призоваването й от постоянния адрес. Изпратеното уведомление от 18.12.2009 г. и върнато в цялост с отбелязване, че адреса е посетен на 04.01.2010 г., на 11.01. с. г. и на 15.01.с. г., адресата не е намерен, поради което е пуснато уведомление в пощенската кутия на основание чл. 47, ал. 1 ГПК. Изпратеното съобщение с препис от исковата молба до С. на 18.12.2009 г. също е върнато в цялост на 15.01.2010 г. с отбелязване, че лицето не живее на адреса и пребивава в чужбина по сведение дадено от съседка В. М.. До страната е изпратено уведомление от 15.03.2010 г. с указание да се яви в канцеларията на съда за получаване на документи, което е било залепено на входната врата на блока. След изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК на страната е бил назначен служебен защитник на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, като процесуалните действия по разглеждане на делото са проведени с негово участие. Молителката поддържа, че живее на адреса в[жк], който не е напускала. Твърди, че в блока не живее лице на име В. М., което е посочено като лице дало сведение, че молителката е в чужбина. Поддържа, че не е напускала страната в периода, в който до нея са били адресирани съдебни книжа, като представя доказателства, че е била в трудово правоотношение с [фирма] [населено място] за времето от 16.01.2008 г. и 01.11.2010 г. От представените доказателства от ответника по молбата за отмяна се установява, че [фирма] е регистрирана на адрес [населено място],[жк]бл . 145, вх. „А”, ет. 6, ап. 20, който молителката е регистрирала като адрес на постоянно пребиваване. При връчването на съдебните книжа, адресирани до молителката, е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК. Законът допуска залепването на уведомлението да бъде направено и на входната врата на сградата, когато няма достъп до входа на апартамента. При изпълнена такава процедура и преди представяне на удостоверението от СДВР от 08. 12.2009 г. за постоянен и настоящ адрес, преценката на съдебния служител, че съобщението следва да се залепи на входната врата на блока, е в съответствието с възложените му служебни задължения и целта на закона. Твърдението, че сведението за отсъствието на страната от адреса е дадено от лице, което не живее в блока, не е доказано. Представеният частен документ, съставен от лицето И. Б. С. в качеството му на домоуправител на бл. 145 в ж. к. Св. „Т.”, съдържа писмени показания за знание на факти, поради което не е свидетелско показания по смисъла на ГПК, който определя за такива само устните показания, събрани по предписания в закона ред, поради което не следва да бъде обсъждано. Съобразно фактите по делото съдопроизводствените действия по призоваването на молителката, в качеството й на ответник по иска, са извършени при точно прилагане на закона, поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на извънредното производство искането на ответника Д. В. С., действащ със съгласието на майка си М. Р. К., молителката да бъде осъдена да му заплати направените разноски в размер на 500 лв. за правна защита и съдействие за това производство, установени с договор за правна помощ от 08.10.2012 г., сключен с адв. А. М. от САК, е основателно. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителката ще бъде осъдена да заплати на ответника по молбата сумата от 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение от 16.06.2011 г. по гр. д. № 15308/2009 г. на Софийски районен съд, ГК, 76 с-в. ОСЪЖДА Д. В. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 6, ап. 20 да заплати на Д. В. С., действащ със съгласието на майка си М. Р. К., със съдебен адрес адв. А. М., от [населено място], [улица], ет. 1, кантора 164 сумата 500 (петстотин) лева разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: