Ключови фрази
Измама, ако причинената вреда е в големи размери * ограничаване на процесуално право * предмет на графическо изследване * отвод * незаконен съдебен състав * указания на касационната инстанция


4
1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
София, 02 ноември 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА


при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2139 по описа за 2011 година.


Постъпило е искане от името на осъдения М. Г. М. за възобновяване на внохд № 648/11 г. на Софийския градски съд, с което се възразява, че са налице условията на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се предлага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и липсата на основания за възобновяване на наказателното дело.

За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 3618/04 г. Районният съд-гр.София признал подс.М. за виновен и го осъдил, както следва: на основание чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.54 НК – на три години лишаване от свобода; на основание чл.78а НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност за престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева; по предявеното обвинение по чл.314 НК СРС оправдал подс.М.; на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.
С решение по внохд № 3065/07 г. СГС потвърдил посочената присъда.
С решение № 581 от 08.02.2011 г. по кд № 576/10 г. ВКС, ІІ-ро наказателно отделение възобновил производството по внохд № 3065/07 г. по описа на СГС, отменил постановеното по него решение от 27.04.2009 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение № 453 от 16.05.2011 г. по внохд № 648/11 г. СГС отменил присъдата на СРС в частта, с която подс.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 НК и в тази част прекратил наказателното производство. В останалата част присъдата е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество – неоснователно.

Както се посочи по-горе, осъденият възразява наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК.
Доводите в подкрепа на ангажираното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са следните: 1) обвинителният акт не съответства на изискванията на чл.246, ал.2 и 3 НПК; 2) „липсата на подпис на уличения под извършената поправка на датата (на протокол за предявяване на материалите по делото на л.222 от досъдебното производство)” е „самостоятелно основание за отмяна на влязлата в сила присъда и за възобновяване на наказателното производство, тъй като не може по категоричен начин да се установи, дали материалите по делото са предявени на уличеното лице”; 3) СРС е допуснал, назначил, приел и ценил тричленна съдебна графическа експертиза, като „няма данни експертизата да е връчена на подсъдимия и неговата защита”, с което „е ограничено правото на защита на подсъдимия”; 4) налице е съмнение, че „копията, които са изследвани, са копия на оригинала, ползван от подсъдимия”.

Така направените оплаквания, игнорират процесуалното развитие на делото, в това число и извършената проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, предхождаща настоящата.
Влязлото в сила решение на ВКС е задължително за всички, и за настоящият състав – чл.413, ал.1 НПК. От мотивите на цитираното решение на ВКС, ІІ-ро наказателно отделение, е видно, че са констатирани две съществени нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК, едното – по чл.348, ал.2, т.3 НПК (незаконен състав), предопределило изхода на делото пред касационната инстанция, а другото – по чл.348, ал.2, т.1 НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а именно наличието на основания за отвод на експерта Г. – чл.148, ал.1, т.1 НПК, за което са дадени задължителни указания за отстраняването му при новото разглеждане на делото. Други нарушения на процесуалните правила, обхванати от чл.348, ал.1, т.2 НПК, не са констатирани.
Така постановеното решение на първия касационен състав има своето значение не само за правото на жалба на подсъдимия, респ. на искане на осъдения по реда на чл.421, ал.3 НПК, но и за пределите на настоящата проверка, а именно – дейността на втория въззивен състав.
Отделно от това, не се държи сметка, че съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер (чл.7 НПК) и при описаното процесуално развитие на делото, възражението, че осъденият не е запознат с материалите, събрани на досъдебното производство, направено за първи път пред втория касационен състав, не може да предопредели извод за съществено ограничение на процесуалните му права, какъвто се претендира от защитата му. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, насочено срещу съответността на обвинителния акт на изискванията на чл. 246 НПК. Нещо повече, обвинителният акт не дава основание за такова критично отношение. Възражението, свързано с графическата експертиза, в състава на която е участвал експертът Г., е било предмет на проверка от страна на ВКС, ІІ-ро наказателно отделение, който е дал изрични, ясни указания, за които стана дума. Тези указания, при новото разглеждане на делото, са изпълнени, като е назначена и приета нова графическа експертиза, без участието на посочения експерт. Що се отнася до предмета на изследване на многобройните по делото графически експертизи, няма как да се игнорира това, че тази, приложена на л.50 от досъдебното производство, е изследвала оригинала на коментираното завещание, а експертизата е надлежно приета и не са установени обстоятелства за съмнение в правилността й. Съвкупният доказателствен материал не дава основание да се приеме, че е налице съмнение относно това, че изследваното копие, е такова на инкриминираното завещание. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че когато липсват данни за манипулация на изследваните копия, а те са отчетливи, ясно видими, текста и цифрите – годни за сравнително изследване, няма пречка предмет на графическо изследване да бъдат и копия на различни по вид документи.
При тези съображения ВКС не установи наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен, като отговорността на осъдения е ангажирана по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 НК. Изложените от СГС съображения за признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав - л.14-18 от мотивите, изцяло се споделят от ВКС, като не е необходимо, нито наложително преповтарянето им тук. Заявеното от защитата на осъдения несъгласие с тези съображения, не може да предопредели друг извод, различен от направения от СГС, тъй като последният е съобразил закона и практиката по приложението му.
Наложеното на осъдения наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо.

Водим от изложеното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. М. за възобновяване на внохд № 648/11 г. на Софийския градски съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: