2 Р Е Ш Е Н И Е N 168 гр. София 20.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 823/ 2016 г. по описа на ВКС, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Столична община е обжалвала с касационна жалба вх.№ 11426 от 24.08.2015г. въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 1503 от 08.07.2015г. по гр.д.№ 3403/2014г. С определението по чл. 288 ГПК касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по положителния установителен иск за собственост на Столична община с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК срещу Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Шейкова и по иска с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. С. Г. по правния въпрос: дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице. Ответницата М. Б. В. изразява становище в писмената защита по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, че произходът на едно лице от друго може да се установява в спорно исково производство с всички доказателствени средства, а не само с акт за раждане, когато такъв не е съставен или е изгубен или унищожен. По основателността на касационната жалба се поддържа, че изводите на съда са обосновани и законосъобразни и няма основание за отмяна на обжалваното решение. Ответницата Д. С. Г. изразява становище, че решението е постановено при спазване на закона и процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач на страната на ответницата Д. С. Г. – нотариус Д. Т. също счита, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК, и намира следното: С въззивното решение в допуснатата до касация част, Софийският апелативен съд е отменил решението от 15.11.2013 г. по гр.д. № 3547/2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 13 състав, и е отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от Столична Община срещу Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Шейкова за установяване, че Столична община е собственик на основание чл. 11 ЗН на недвижим имот - трети тавански /мансарден/ етаж с площ от 77.60 кв.м. състоящ се от три стаи и сервизно помещение, в сградата на [улица] , [населено място], ведно с прилежащите тавански и избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата; външна сграда в двора застроена на 64.22 кв. м., както и цялото дворно място съставляващо УПИ VII-7 от кв. 423 по плана на м. „Центъра”, [населено място] . Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание по чл. 108 ЗС на Столична община против Д. С. Г. за предаване владението на тези имоти. Въззивният съд е приел, че имотите са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС от Е. Р. П., която е била съпруга на Р. П. С. и го е преживяла. Ответниците Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Шейкова, са наследници по закон - внуци на Р. П. С. , починал на 22.01.1942 г. Тримата са деца на неговия син от предходен брак Б. Р. П. , починал през 1958 година, те не наследяват по закон преживялата съпруга Е. Р. П., защото не са нейни деца. Независимо от отсъствието на наследствено правоприемство между ответниците по делото и Е. Р. П., от която са одържавени имотите, съдът е отрекъл правото на собственост на Столична община на поддържаното основание – чл. 11 ЗН . Приел е, че Е. Р. П. е имала наследници по закон по права линия - внучка О. Балугджич , родена в Б., Германия, починала през 1996г. Изводът на съда за настъпилото наследствено правоприемство се основава на представените по делото писмени доказателства - удостоверение от Държавния архив Швейцария, кантон Ж., съгласно което в Държавния архив не е намерен и не се съхранява акт за раждане на лицето Р. Балугджич , но в разрешителното за пребиваване в Ж., е вписано, че същият е роден на 07.08.1895 г. в А., днешен З. , Република Х. от родители Ж. Балугджич и Е. Балугджич, по баща Ж.. Р. Балугджич е имал дъщеря О. Балугджич, която е наследила баба си Е. Р. П. към влизане в сила на ЗВСОНИ. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че Столична община не е придобила наследството на Е. Р. П. на основание чл. 11 ал.2 ЗН, тъй като разпоредбата е приложима само когато починалото лице няма призовани наследници от кръга на посочените в чл. 5- 10 ЗН лица или всички те са се отказали от наследството, каквито данни няма по делото. Отричайки правото на собственост на Столична община, съдът е приел за неоснователни предявените искове за собственост и ги е отхвърлил. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Доказването на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият документ материализира удостоверително изявление на своя издател като отразява неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Когато свидетелстващият документ е официален – издаден е от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и удостоверява изявления или действия , извършени от него или пред него , съгласно чл. 179 ал.1 ГПК, той се ползва с материална доказателствена сила и съдът е задължен да приеме, че удостоверените в документа факти са се осъществили. С обвързваща материална доказателствена сила се ползва и официален свидетелстващ документ , в който е възпроизведен друг официален свидетелстващ документ, който е служебно известен на издателя - съдът е длъжен да приеме за доказано, че възпроизведеният документ е с посоченото съдържание. Страната, на която се противопоставя такъв официален свидетелстващ документ може да обори законната му доказателствена сила като го оспори и докаже, че не е подписан от лицето, посочено като негов издател, или че възпроизведеният документ е с друго съдържание. Отделен е въпросът за доказателствената сила на възпроизведения документ т.е. дали той е допустимо доказателство за фактите, за доказването на които се представя. Когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произхода на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства - решение № 460 по гр. д. № 912/2011 г. на ВКС IV г. о. По основателността на касационната жалба. По иска за собственост тежестта на доказване на твърдяното придобивно основание е на ищеца, той следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за придобивното основание факти, а ответникът може да се защитава като представи доказателства, които разколебават доказателствата на ищеца и ги правят несигурни. В настоящия процес, в подкрепа на твърдението в исковата молба, че е наследила по реда на чл. 11 ЗН Е. Р. П., починала през 1952г. , Столична община е представила удостоверение от 13.01.2006г. , издадено от Столична Община, район С. съгласно което в регистрите на населението в България от 1932 и 1947г. не са вписани нейни деца, братя и сестри. От приложените към удостоверението извлечения от регистри се установява, че те са съставени за домакинството на Р. П. и в тях не фигурират дори неговите деца – ответниците по делото. Следователно данните в регистъра са несигурни и издаденото въз основа на тях удостоверение не може да има обвързваща сила, така както с такава сила не се ползват издадените от общинските органи удостоверения за наследници, които се преценяват от съда наред с всички останали доказателства, събрани по делото. Ответниците по делото не твърдят, че са наследници по закон на Е. Р. П., а с влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, е отречено и качеството им на наследници по завещание. Представените от тях доказателства за произхода на Р. Балугджич не целят пряко доказване на наследствено правоотношение в своя полза, а само оборване на твърдението на ищеца, че е наследник на Е. Р. П. на основание чл. 11 ЗН, основано на записванията в българските регистри на населението. Актът за раждане на Р. Балугджич не е открит нито в регистрите на Х. за гражданите с различни вероизповедания / удостоверение от Хърватския държавен архив на л. 137 от въззивното производство/ , нито в регистрите в Ж., Швейцария като документите, удостоверяващи тези обстоятелства не са оспорени от Столична община. Пред въззивния съд ответниците са представили удостоверение от държавния архив в Ж. , подписано заместник държавния архивар /л.127 от въззивното производство/. То възпроизвежда намиращото се в архивите удостоверение за пребиваване на чужденци № 80249 , в което за родители на Р. Балугджич , роден на 07.08.1895 в А. /З./ са вписани Ж. Балугджич и Е. Ж.. Характерът на документа с оглед на неговата доказателствена сила /официален или частен/ следва да се определи не от неговото наименование, а от съдържанието му. В случая документът е издаден от заместник държавен архивар въз основа на данни , съдържащи се в архивите. Изрично в него е посочено, че за издаването му са начислени дължимите такси за извършените справки, издадените копия и други разноски. Следователно не може да има съмнение, че макар да е оформен като отговор на запитване от адвокатска кантора, документът е официален , защото е издаден от длъжностно лице и удостоверява факти , които са му известни в това му качество. Истинността на подписа и длъжностното качество на лицето, издало документа не са оспорени от Столична община , поради което съдът не е имал основание да не зачете доказателствената му сила и правилно е основал изводите си на данните, които съдържа. Освен удостоверението от архивите в Швейцария, по делото е представен и акт за държавна собственост № 8648 от 24.12.1980г., в който има отбелязване че бивш собственик на имота са „Е. и Р. Р. П.” , което е друго косвено доказателство за родствената връзка между Р. Балугджич и Е. Р. П. и наличие на данни затова към момента на съставяне на акта за държавна собственост. От друга страна при безспорните данни по делото, че Е. П. е родена в Швейцария, както и че Р. Балугджич не е български гражданин, не би могло твърдението, че те нямат наследници по закон да се доказва с данни от регистрите на българското население, което е единственото доказателство , представено от ищеца за установяване на наследствено правоприемство по чл. 11 ЗН. Неоснователен е доводът на касатора, че във въззивното производство са събрани нови доказателства в нарушение на чл. 266 ГПК. Разпоредба на чл. 266 ал.1 ГПК ограничава възможността за събиране на доказателства във въззивната инстанция само в случаите, при които страната е проявила процесуално бездействие и небрежност при водене на процеса и не е представила доказателства, с които разполага или е могла да издири . Когато доказателствата са новооткрити т.е. съществували са по време на гледане на делото , но страната обективно не е имала възможност да се снабди с тях и да ги представи по делото, е допустимо те да бъдат представени пред въззивната инстанция. По силата на изричната разпоредба на чл. 266 ал.3 ГПК когато относими и допустими за разглеждането на спора доказателства не са събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, забраната на чл. 266 ал.1 ГПК не се прилага – срв. ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. В разглеждания случай първоинстанционният съд е отказал да назначи поискани от ответниците съдебни поръчки за изискване на доказателства относно кръга на наследниците на Е. Р. П., поради което с приемане на представените пред въззивния съд доказателства, изискани от тях от архивите на други държави, не е нарушена разпоредбата на чл. 266 ГПК. С оглед на изложеното не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 281 ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата Д. С. Г. следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноските за касационното производство в размер на 4500 лв. представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита. Останалите ответници не са поискали присъждане на разноски, а на третото лице-помагач, такива не се дължат на основание чл. 78 ал.10 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 1503 от 08.07.2015г. по гр.д.№ 3403/2014г. в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на Столична община с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК против Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Шейкова и правно основание чл. 108 ЗС против Д. С. Г.. Осъжда Столична община да заплати на Д. С. Г. сумата 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: