О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196 гр. София, 08.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1223 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София, срещу решение № 10190/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2048/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 52/25.03.2020 г. по т.д. № 190/2019 г. на Софийски окръжен съд настоящият касатор е осъден да заплати на С. Б. П., гр. Самоков, на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 160 000 лв., над присъдените от Софийски окръжен съд 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е нищожно, евентуално неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът С. Б. П. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от ищеца С. Б. П. неимуществени вреди вследствие на ПТП от 10.10.2018 г., причинено виновно от застрахования при ответника водач И. Д.. При определяне на размера на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза и е приел, че вследствие на произшествието ищецът е получил следните увреждания: политравма; травматичен шок, счупване на лявата гаванковидна ямка на таза; счупване на лявата срамна кост; открито счупване втора степен в долната част на дясна подбедрица; открито счупване на капачката на дясна колянна става; изкълчване на лява тазобедрена става; контузия на главата; разкъсно – контузна рана в лява челна област и разкъсно – контузна рана в областта на горния клепач на лятото око. Съобразил е още проведеното по спешност оперативно лечение на изкълчването на лявата тазобедрена става и счупванията на костите на таза; наместването на изкълчването, както и на счупванията на костите на таза, последните фиксирани с две плаки и винтове; поставянето на метална остеосинтеза с тел на счупената капачка на дясна колянна става; поставянето на външен фиксатор на откритото счупване на дясна подбедрица – метална конструкция, фиксираща счупването и позволяваща достъп за обработка на получените рани, както и проведеното оперативно лечение след овладяване на инфекцията, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове. Взел е предвид, с оглед протеклия с усложнения и поява на нежизненоспособни /некротични/ тъкани в областта на счупването на дясна подбедрица следоперативен период, проведените оперативни лечения на 22.10.2018 г. и на 30.11.2018 г. за отстраняване на тези тъкани и поставяне на костен антибиотичен цимент на мястото на счупването, както и проведеното на 18.03.2019 г. ново оперативно лечение на счупването поради появил се костен дефект на дясната голямопищялна кост чрез отстраняване на антибиотичния цимент и извършването на атоостеопластика чрез взимането на костно парче от таза на ищеца и поставянето му на мястото на счупването на дясна подбедрица. Въззивният съд е констатирал и ползвания от пострадалия отпуск по болест за временна нетрудоспособност за периода от 10.10.2018 г. до 05.08.2019 г., както и определените с решение на ТЕЛК 84 % ТНР. С оглед на тези съображения, решаващият състав е заключил, че през първите шест месеца болките са били с по – голям интензитет, като е изтъкнал, че при нормални обстоятелства /без усложнения/ възстановяването от такъв вид увреждания е около дванадесет месеца. На следващо място, въззивният съд е взел предвид констатациите от извършения на 08.12.2019 г. личен преглед на пострадалия относно наличието на оперативен белег по външната страна на лява тазобедрена става с дъговидна форма и надлъжен ход с дължина 32 см.; оперативен белег с напречен ход и дължина 12 см. в долната част на корема в ляво; надлъжен дъговиден белег в областта на дясна колянна става с дължина 14 см.; силно оточна, деформирана, с променен цвят на кожата дясна подбедрица; обемна разлика на двете подбедрици на 25 см. от петата – лява подбедрица 30 см., дясна подбедрица 39 см.; белег от рана по предната страна на дясна подбедрица с неправилна форма и размери приблизително 8/2 см., под нивото на кожата, прираснал към костта; оперативен белег по външната страна на дясна подбедрица в долния й край с надлъжен ход и дължина 14 см.; запазен обем движение в лява тазобедрена става, но ограничен обем движение в дясна колянна става при свиване от 100 градуса при норма 130 градуса; ограничен обем движение в дясна глезенна става; липса на движение в ставата при повдигане на ходилото нагоре и ограничен обем движение при сваляне на ходилото надолу от 30 градуса при норма 50 градуса, както и невъзстановени увреждания, изразяващи се в ограничен обем на движение в дясната колянна и дясната глезенна става. С оглед на тези констатации, апелативният съд е заключил, че уврежданията са с траен характер, като е изтъкнал липсата на отстраняване на металните остеосинтези на таза, капачката на дясната колянна става и дясната подбедрица. Съобразил е и свидетелските показания на сестрата на ищеца Д. П., икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2018 г., възрастта на пострадалия – 48 години, получените трайни и невъзвратими вреди, лимитите на отговорност, действащи към датата на произшествието, както и съдебната практика за подобни случаи, и е заключил, че справедливото обезщетение се равнява на 230 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.1 ГПК, поради липса на задължителен реквизит на акта – банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг, посочен от ищеца, начин за плащане. Поддържа още наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.д. № 634/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 121/09.07.2012 г. по т.д. № 60/2012 г. на ВКС, II т.о. По отношение на основаниетo по чл.280, ал.2, пр.1 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не страда от твърдения от касатора порок нищожност. Съдебната практика приема, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен съдебен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл.236, ал.1, т.7 ГПК не се отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито представлява нередовност на исковата молба, доколкото по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл.127, ал.4 ГПК. В останалата си част, изложението по чл.284, ал.3 ГПК не съдържа формулиран конкретен правен въпрос, а възпроизвежда доводите от касационната жалба относно неправилното приложение от съда на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, довело до определянето на обезщетение за неимуществени вреди в размер, прекомерно завишен и несъответстващ на характера на уврежданията, социално – икономическата обстановка в страната и лимитите на отговорност на застрахователя. Тези съображения не покриват съдържанието на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а единствено представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които съгласно задължителните указания на т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК. Дори да се приеме, че е необходимо единствено уточняване на въпроса относно критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, не би могло да се счете за доказано въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса е създадена, както и касаторът е посочил, постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 197/13.12.2018 г. по т.д. № 3034/2017г. на ВКС, I т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и много други, съгласно която при определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания за причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При съобразяване на мотивите на обжалваното решение не може да се приеме за вярно твърдението на касатора, че въззивният съд формално е разгледал критериите, както и че е нарушил критерия за справедливост поради неотчитане на конкретни факти, релевантни за претендираното обезщетение. Решаващият състав подробно е обсъдил всички специфични за случая обстоятелства при преценката за вида и тежестта на причинените вреди и продължителността на лечебния и възстановителния период, като е отчел и икономическите условия в страната към датата на ПТП, възрастта на пострадалия, лимитите на застрахователно покритие, действащи към датата на увреждането и съдебната практика по сходни казуси. Поради това не е налице поддържаното от касатора противоречие между обжалваното решение и постоянната практика на ВКС. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. На ответника разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10190/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 2048/2020 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.