Р Е Ш Е Н И Е   № 169   София, 31.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 17 февруари  две хиляди и десета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                     АЛБЕНА БОНЕВА   при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело №  728/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:     Производството е по чл.290 ГПК. БУЛГАРТРАНСГАЗ”Е. гр. С. е обжалвало решението на Добричкия окръжен съд от 02.12.2008г по гр.д. № 623/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Районния съд гр. Г. от 27.06.2008г по гр.д. № 42/2008г. С това решение е била отменена заповед № ЛС-381/16.06.2006г за уволнение на П. Д. П. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ- поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, бил е възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „началник компресорна станция” в с. К., и му е било присъдено обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 989.14 лева. /след това Добричкият окръжен съд коригирал сумата на 8 251.14 лева /. Върховният касационен съд,,4 Г. О.с определение № 1* от 19.08.2009г по настоящето гр.д. № 728/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд на основание чл.280 ал.1 т.2ГПК /грешно посочена квалификация чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с оглед Т. Р. № 1/2009г ОСГК / ,за да се произнесе по съществените за делото материално правени въпроси: възможно ли е работникът или служителят да притежават знания и умения за изпълнение на работата,на която са били назначени, „ но да не притежават съответните морални и волеви качества за упражняването й и може ли служител,който е отсъствал около 3 години в резултат на задържане от органите на реда- „неявяване на работа от 19.04.2002г до 15.04.2005г,когато с влязла в сила присъда е бил признат за виновен по чл.301 ал.1 във вр.с чл.54 НК-приемане на имотна облага в качеството си на длъжностно лице,която не му се следва” и който е имал наложено наказание „лишаване от свобода” –условно за срок от 3 години , да притежава изискуемите се за заемане длъжността „началник компресорна станция в газоразпределителна система, морални и волеви качества. Такива качества, които да му позволяват да заема длъжността, или такива,които са основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ По тези въпроси Добричкият окръжен съд се е произнесъл най-общо и е приел,че уволнението било незаконно,защото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се съдържали конкретни данни за каква конкретна липса на качества е ставало въпрос,при положение че е била посочена влязлата в законна сила присъда за подкуп по чл.301 ал.1 НК. Съдебната практика по тези въпроси е противоречива. Така в Р № 713/95г по гр.д. № 287/95г ВС 3 Г. О. е посочено,че освен преценката за липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинната връзка между тях, което не е вина на работника или служителя, е необходима и преценка на качествата , които имат и тези, които трябва да имат за изпълнение на възложената работа. А в Р № 1626/2006г ВКС 3 Г. О. се сочи че „Работодателят е длъжен в самата заповед да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника,за да изпълнява трудовите си задължения”. При наличието на тази противоречива практика , ВКС е преценил,че е наложителен касационния контрол върху решението на Добричкия окръжен съд,който е възприел разрешението дадено във второто решение на ВКС-т.е. че работодателят е длъжен да посочи в заповедта за уволнение „липсващите качества за ефективно изпълнение на възложената работа” но за моралните качества ,които в конкретния случай са се извждали от влязлата в сила осъдителна присъда, щом изрично не били посочени, не били основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 КТ. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за неправилност на решението на Добричкия окръжен съд поради допуснати нарушения на материалния закон, прие за установено следното: Решението на Добричкия окръжен съд е неправилно. По делото е било установено,че ищецът П. Д. П. от 1988г е работил първоначално на срочен,а след това и на безсрочен трудов договор като технолог,а след това и като началник компресорна станция К. ,район Вълчи дол , „Б” Е. гр. С.. /последно правоприемство „Б” Е. гр. С.. За времето от 19.04.2002г до 15.04.2005г той не упражнявал функциите си на служител, не е престирал по трудовия договор,тъй като за този период срещу него имало образувано наказателно производство,бил задържан и била постановена присъда от 02.03.2004г по н.ох.д. № 669/2003г на Добричкия окръжен съд. С нея П. Д. П. бил признат за виновен в това, че на 19.04.2002г в с. Й. община Г. в качеството си на длъжностно лице приел имотна облага-1 000 лева,която не му се следвала,за това че не е извършил действия по служба и поради това и на основание чл.301 ал.1 НК бил осъден на една година лишаване от свобода-условно за срок от 3 години и 1 000 лева глоба в полза на държавата.-т.е. имало влязла в сила присъда за извършено престъпление-подкуп-именно в качеството му на длъжностно лице. Със заповед № Л* от 05.05.2006г началникът на район Вълчи Дол инж. Д. Й. Д. едностранно прекратил трудовото правоотношение с П. Д. П. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, мотивирайки заповедта си с основанията за признаване за виновен и за постановената присъда за подкуп. Върховният касационен съд счита,че уволнението е законосъобразно и че в заповедта за уволнение могат да се включват и други морално-етични съображения,освен необходимите качества за ефективно изпълнение на пряката производствена или друг вид,работа. Счета,че заповедта е достатъчно мотивирана с влязлата в сила присъда, с която по безсъмнен начин е било установено,че ищецът няма необходимите качества, за да изпълнява задълженията си като началник на компресорна станция К. Според длъжностната характеристика той е имал задължението да ръководи цялата производствено техническа дейност на площадката на компресорната станция и да обезпечава непрекъсната и безаварийна работа на цялото технологично и спомагателно оборудване,да провежда изпити за придобиване на квалификационна група по ел.безопасност, да провежда изпити за работещите с ГСИ и работещите със СРН, да извършва проверки, прегледи, профилактика и настройка на машини и съоръжения за които имало специални изисквания, да отговаря за предоставяне на инструкции за правилата за безопасност на всеки работник, да осигурява изпълнението в срок заповедите на работодателя, предписанията на контролните органи от ОТ и други за отстраняване нарушенията на изискванията за безопасна работа, да осигурява длъжностни характеристики на лицата, ръководещи производствена или техническа дейност в компресорната станция,да изисква и контролира ползването на лични предпазни средства от работниците и пр.-т.е. дейности,свързани с ръководството,контрола и контакта с всички лица,работещи на тази площадка. За осъществяване целите на производството и за ефективна работа за този пост се е изисквало лице с неопетнена репутация. Изисквало се е освен пряка компетентност,но и морал и авторитет, които след влизане в сила на присъдата,вече ищецът не е имал. Добричкият окръжен съд приел,че след като не били посочени конкретни качества, които служителят не притежавал за ефективно изпълнение на възложената работа, тази заповед като немотивирана била незаконосъобразна. Тази постановка по принцип е правилна, но в конкретния случай е била неприложима. Атакуваната заповед за уволнение е била мотивирана-„… поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата… и влязла в сила присъда на 15.04.2005г,с която се признава за виновен по чл.301 НК-приемане на имотна облага от длъжностно лице,което не му се следва..” Въззивният съд в противоречие на практиката на Върховния съд- Р № 713 от 4.07.1995г по гр.д. № 287/95г, Р № 501 от 15.07.1998г 3 Г. О. и на Върховния касационен съд- Р № 193 от 7.03.2006г ВК 3 Г. О., Р № 118 от 18 април 2006г 3 Г. О. според което „Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ,съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига да е доведен до знанието на работника или служителя”- е приел,че посочването в заповедта за уволнение като мотив за уволнението само влязлата в сила присъдата по наказателно от общ характер дело, не било достатъчно,липсвала мотивировка и за това уволнението било незаконосъобразно. Напротив,от цитираните по-горе решения на ВС и на ВКС е видно,че практиката е друга: основанията за прекратяване на трудовия договор от работодателя могат да бъдат посочени в отделен документ,може да се препраща,какъвто е настоящия случай,към влязла в законна сила присъда,имаща отношение към името и авторитета на уволнения работник или служител във връзка с ефективното изпълнение на възложената му работа и за това настоящият състав на ВКС счита,че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно и че следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК- поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.344 ал.1 т.1,респ.т.2 и т.3 КТ. Приема,че правилната практика е тази-да се счита мотивирана заповедта за уволнение и в случаите при които в нея се цитира влязла в законна сила присъда,с която трайно са уронени името и репутацията на длъжностното лице-работника или служителя и поради това те не биха могли да изпълняват ефективно служебните си задължения. На поставените в определението за допустимост въпроси- възможно ли е работникът или служителят да притежават знания и умения за изпълнение на работата,на която са били назначени, „ но да не притежават съответните морални и волеви качества за упражняването й и може ли служител,който е отсъствал около 3 години в резултат на задържане от органите на реда- „неявяване на работа от 19.04.2002г до 15.04.2005г,когато влязла в сила присъда е бил признат за виновен по чл.301 ал.1 във вр.с чл.54 НК-приемане на имотна облага в качеството му на длъжностно лице,която не му се следва” и който е имал наложено наказание „лишаване от свобода” –условно за срок от 3 години , да притежава изискуемите се за заемане длъжността „началник компресорна станция в газоразпределителна система, качества. Върховният касационен съд с настоящето решение отговаря положително: Възможно е работникът или служителят да притежават всички качества за заемане на определена длъжност-знания,умения,професионални навици и пр.-но да не притежават морални и волеви качества за упражняването на тази длъжност. И не би следвало длъжностно лице-началник компресорна станция в газоразпределителна система,който е признат за виновен и осъден за подкуп за да не изпълнява определени трудови задължения след изтичане срока на задържането,да заема отново същата длъжност. Тогава за липсата на морал и авторитет и подкопано не само неговото собствено име ,но и името на работодателя, , работодателят би могъл да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ. По настоящето дело,Ввърховният касационен съд приема,че уволнението със заповед № Л* от 16.06.2006г на П. Д. П. по чл.328 ал.1 т.5 КТ е законосъобразно и че за това следва да се отхвърли както искът му по чл.344 ал.1 т.1 КТ,така и акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд         Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА изцяло решението на Добричкия окръжен съд от 02.12.2008г по гр.д. № 623/2008г вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П. Д. П. от гр. Г. срещу „Б” Е. гр. С. за признаване за незаконно уволнението му като началник на компресорна станция К. , за отменяване на заповед № Л* от 16.06.2006г на началника на район В. Дол,с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „началник компресорна станция К. район Вълчи дол на„Б” Е. гр. С. и за присъждане на сумата 8 251.14 лева,представляваща претендирано от незаконно уволнение,обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението и за присъждане на направените по делото разноски. ОСЪЖДА П. Д. П. от гр. Г. да заплати на „Б” Е. гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции,в размер на 260 /двеста и шестдесет / лева. Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: