Р Е Ш Е Н И Е   № 379   София, 15.07. 2010 година   В ИМЕТОНА НАРОДА     Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                              СВЕТЛА ДИМИТРОВА   при участието  на секретаря Райна Стоименова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 471/2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 07.09.2009 г. по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 620 от 01.12.2008 г., постановено по гр.д. № 451 по описа за 2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 58 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 320/2008 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от Н. С. Л. от гр. В., Русенска област, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 003/02.01.2007 г. на кмета на община В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни”/МКБППМН/ и за заплащане на обезщетение в размер на 321,19 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 21.01.2008 г. до 25.02.2008 г. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, обуславящ изхода на спора, а именно - наличието на снимки на ищцата с компрометиращо еротично съдържание, качени на собствения й компютър и добили публичност, съставлява ли неизпълнение на трудовите задължения на работника по смисъла на чл. 126, т. 9, пр. последно от КТ – да пази доброто име на предприятието. Прието е, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. В обжалваното въззивно решение на Русенския окръжен съд е прието, че липсата на морални качества у работника не покрива фактическия състав на нарушението, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като не е установено, че ищцата е качвала нейни снимки с еротично съдържание на сайтове за запознанства, нито е спомогнала за тяхното разпространяване в Интернет, чрез мобилни телефони или пресата. Приел е също така, че не са събрани доказателства за наличието на която и да е от формите на вина, умисъл или небрежност на ищцата, за разпространението на нейните снимки с еротично съдържание в публичното пространство. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради необоснованост на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба Н. С. Л. от гр. В., чрез пълномощника си адв. М от АК-Русе, оспорва жалбата. По поставеният материалноправен въпрос настоящият състав счита, че служителят, заемащ длъжността „секретар на МКБППМН” следва да има безупречно лично поведение в общественото пространство, част от което съставлява Интернет-пространството. Фактът на разпространение на снимки на служителя от личен характер с еротично съдържание, е демонстрация на поведение, което е несъвместимо със заеманата от него длъжност. По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата е инсталирала свои лични снимки с компрометиращо/еротично/ съдържание в личния си компютър като същият е имал необходимата програма и достъп в интернет сайтовете. Как е допуснато разпространението на тези снимки в интернет пространството е друг въпрос и той би могъл да се решава на основата на непозволеното увреждане, ако се установи наличието на неправомерен достъп на трети лица до съответния сайт в компютъра на служителя. За да е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина е достатъчно наличие на тези снимки с еротично съдържание в личния компютър на служителя, което създава възможност за тяхното разпространение в публичното пространство, което само по себе си уронва доброто име на работодателя и в резултат на което служителят не може да изпълнява пълноценно заеманата от него трудова функция, свързана с възпитанието на деца с противообществени прояви. За да се изпълнява пълноценно тази трудова функция задачата на служителя е да оказва въздействие за поправяне и превъзпитание на подрастващите, а с демонстриран в обществото морал, противоположен на добрия пример, изпълнението на тази задача е невъзможна. Това е така, тъй като дейността на служителя е насочена към превъзпитание на малолетни и непълнолетни, които са извършили укорими от обществото постъпки, а за да се окаже нужното въздействие за поправяне и превъзпитание на такива подрастващи, съответната комисия като цяло и всеки нейн отделен член следва да се ползват с добро име в обществото, нещо което предвид извършената простъпка не се отнася за ищцата. Самият въззивен съд в мотивите към обжалваното решение е приел, че липсват морални качества у ответницата по жалбата. Тук следва да се отбележи, че липсата на качества на работника или служителя да изпълнява заеманата от него длъжност е друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая се касае за демонстриране на липсата на морални качества у ищцата, което безусловно води до уронване престижа и доброто име на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Въззивното решение е неправилно. Не се спори, че въпросните снимки са на ищцата, същите са с компрометиращ характер, както и че са разпространени в публичното пространство. Именно с факта на тяхното съществуване и наличие в личния компютър на ищцата със създадена възможност за разпространение в публичното пространство е уронено доброто име на работодателя, изразяващо се в нелоялно отношение към него и злепоставянето му пред трети лица, накърнен е както неговия престиж, така и този на службата, която ищцата представлява, като неморалното й поведение безспорно разколебава доверието в работодателя, а начинът на разпространението им е друг въпрос, който в случая не касае нарушаването на трудовите задължения. Налице е тежко нарушение на трудовите задължения при изпълнение на възложената работа от страна на ищцата, изразяващо се в уронване на престижа и доброто име, както на службата, така и на работодателя – чл. 126, т. 9, предл. последно КТ. В случая при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Спазена е процедурата по чл. 193 и чл. 195 КТ, поради което заповедта на дисциплинарно уволнение № 003 от 02.01.2007 г. на кмета на община В. се явява законосъобразна, а предявените обективно съединени искове на ищцата за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, са неоснователни. Като е приел противното, а именно, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а уволнението на ищцата е незаконно, въззивният съд е постановил неправилно решение. Неправилно е решението и по отношение на обусловените от главния иск претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, с които ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “секретар на МКБППМН” и й е присъдено обезщетение за принудителна безработица. Касационната жалба следва да бъде уважена като основателна, а решението на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение от касационната инстанция, с което да се отхвърлят обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. При този изход на спора, на касатора не следва да се присъдят направените разноски по делото, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 620 от 01.12.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 451 от 2008 г., с което като е оставено в сила решение № 58 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 320/2008 г. на Русенския районен съд, са уважени предявените от Н. С. Л. от гр. В., Русенска област, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 003/02.01.2007 г. на кмета на община В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни” и за заплащане на обезщетение в размер на 321,19 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 21.01.2008 г. до 25.02.2008 г., както и в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Л. от гр. В., Русенска област, срещу община гр. В., област Русе, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 003/02.01.2007 г. на кмета на община В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни” и за заплащане на обезщетение в размер на 321,19 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 21.01.2008 г. до 25.02.2008 г. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: