О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 [населено място], 13.01.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3491 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 347 / 30.05.2013 год. на Пазарджишки окръжен съд по ч.гр.д.№ 338 / 2013 год., с което е потвърдено разпореждане № 1449 / 07.02.2013 год. по гр.д.№ 4448 / 2012 год. на Пазарджишки районен съд.С последното е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение , на основание чл.410 ал.1 т.1 пр. второ ГПК против [фирма], за предаване движими вещи , предадени по сключен между страните договор за сублизинг и поради прекратяването му , по съображения свързани с цената на иска , като предпоставяща подсъдността му на окръжен съд . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , като счита, че съдът неправилно е възприел за меродавна , при липса на доказателства за действителната понастоящем пазарна оценка на вещите , стойността на същите към момента на сключването на договора за сублизинг , като определяща за цената на иска и предвид наддхвърляне сумата от 25 000 лева , като предпоставяща подсъдност на окръжен съд, изключваща приложимостта на чл.410 ГПК . Счита определима цената на иска въз основа балансовата или остатъчна стойност на вещите, предадени по договора за сублизинг , като с оглед това формулира и въпросите за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а именно : 1/ Как се определя цената на иск за връщане на движими вещи, предадени на основание договор за лизинг / сублизинг /, поради прекратяването му - съобразима ли е първоначалната им стойност като нови или следва да се отчита нормалното им изхабяване , вкл. когато е предвидено в договора или уредено нормативно / чл.55 ЗКПО / ? 2 / Как се установява действителната пазарна цена на вещите в този случай , конкретно в заповедно производство по чл.410 ГПК , вкл. допустимо ли е назначаване на съдебно-икономическа експертиза с този предмет ? . Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . За преценка допустимостта на частната жалба настоящият състав съобрази следното : Заявлението по чл. 410 ал.1 т.1 пр. 2 ГПК е основано на твърдение за прекратен, поради изтичане срока , съгласно уговореното между страните, договор за сублизинг и при неупражнено, съгласно клаузите на договора, право на лизингополучателя по договора за сублизинг , да изкупи вещите , предмет на същия . Въззивният съд е счел, че меродавна за определяне цената на иска , в качеството на парична оценка на предмета на делото , е пазарната оценка на вещите , предоставени по договора за сублизинг, чието връщане на облигационно основание се претендира от заявителя – жалбоподател . При липса на доказателства за същата към момента на подаване на заявлението, според въззивния съд - дължими от заявителя, следва да се отчете пазарната им оценка при сключването на договора за сублизинг, надхвърляща 25 000 лева и предпоставяща подсъдност на иска на окръжен съд, с оглед което е потвърдено определението на заповедния – районен - съд , за оставянето на заявлението по чл.410 ал.1 т.1 пр.2 ГПК без уважение. Изложил е съображението, че пазарната оценка на вещите не е съизмерима с балансовата им стойност, съгласно чл.55 ЗКПО. Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - отговор на същия е обусловил решаващия извод на съда за цена на иска, предопределяща родова подсъдност на окръжен съд . Релевантността на втория поставен въпрос е следствие от отговора на първия, предвид което и произнасянето по допустимост на касационната жалба с оглед същия се явява евентуално . Налице е допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , предвид непълнота на нормата на чл. 69 ал.1 ГПК и затруднения в приложението на чл. 69 ал.2 вр. с ал.1 ГПК по определяне цена на иск за връщане на движима вещ, на облигационно основание - договор за лизинг / сублизинг / , предвид спецификата на предмета на договора . Довод за противоречиво разрешаване в практиката е обусловил , макар по процесуалноправния въпрос за дължима държавна такса по иск за връщане на вещ / вкл. недвижима / , предадена на облигационно основание , и разрешението в т.20 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС . Настоящият състав и по така поставения процесуалноправен въпрос намира следното : Съгласно мотивите на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС определянето на цената на иск за връщане на движима вещ, предадена на облигационно основание , се предпоставя от вида на търсената защита / безспорно не вещноправна в случая / и „ стойността на договора „ . „Стойността на договора „ е паричната оценка на интереса от изпълнението му . При наемен договор , цената на иск за връщане на вещта на основание прекратяването му / която би предпоставила правно основание на иска по чл. 233 ал.1 ЗЗД / , а не вещен иск за връщане на вещта , според мотивите на тълкувателното решение е определима съгласно чл.69 ал.1 т.5 ЗЗД - наемът за една година. Съгласно чл. 342 ал.1 ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение , като лизингодателят има задълженията на наемодател / чл. 344 ал.1 ТЗ / , а лизингополучателят - на наемател / чл. 345 ал.1 ТЗ /, вкл. задължението за връщане на вещта след изтичане срока на договора . Според чл. 346 ТЗ предмет на договора за сублизинг е предоставяне ползването на вещта от лизингополучателя другиму , със знанието на лизингодателя . Възнаграждение за ползването на вещта са уговорените помесечни лизингови вноски . Следователно , в хипотезата на неупражнено право за изкупуване на лизинговата вещ , лизингът / сублизингът / ограничава предмета си до възмездно ползване на вещта , аналогично на предмета на наемния договор, нещо повече – при изрично уредена от закона идентичност в задължението на наемателя и лизингополучателя досежно връщане вещта след изтичане срока на договора . Интересът на лизингодателя е съизмерим с възстановяване ползването , респ. предоставяне ползването на вещта другиму . Затова и паричната оценка на интереса му от изпълнението на задължението за връщане на вещта , аналогично на интереса на наемодателя от възстановяване държането на предоставената под наем вещ, следва да се предопредели от сбора на лизинговите вноски за една година / чл. 69 ал.1 т.5 ГПК / . С оглед отговора на първия правен въпрос , поставеният втори въпрос се явява ирелевантен за изхода на спора. В случая сборът от лизинговите вноски за една година надхвърля сумата от 25 000 лева / 12 х 4 257,98 лв. = 51 095,76 лева /, поради което правилно е съобразена подсъдност на иска на Окръжен съд , предпоставяща отхвърляне на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 т.1 пр. второ ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 347 / 30.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 338 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 347 / 30.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 338 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд . Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :