Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 25.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Бисер Троянов 2. П. Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 798 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на Ц. Т. С., чрез защитника му адвокат М. П., против въззивна присъда № 81 от 03.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 2090/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, ХІV въззивен наказателен състав, с доводи за неправилно приложен материален закон и съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В касационната жалба подсъдимият С. твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при провеждане на тайното съвещание, защото за 15 минути разгледал откритото съдебно заседание, но не се оттеглил на тайно съвещание извън съдебната зала и прочел нова присъда, като съдебният акт бил постановен за „неимоверно кратко време“. Затова счита, че преценката на фактите и обстоятелствата по делото не били обективни и установени в нарушение на процеса при изграждане на вътрешното убеждение. Присъдата била постановена без съобразяване със становищата на страните, защото подсъдимият е осъден при неподдържан протест от представителя на Софийска градска прокуратура и изразено становище от повереника на частния обвинител за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. За нарушение на материалния закон се твърди неправилното осъждане по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, тъй като престъплението не е извършено, а реакцията му към пострадалия М. била продиктувана като ответна на агресивното и нападателно поведение на пострадалия, което представя съдебната преценката за хулигански подбуди като незаконосъобразна. Предлага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или оправдаване на подсъдимия С. по обвинението му причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Ц. Т. С. и неговият защитник адвокат Н. А. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и настояват за отмяна на възивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилата жалба за неоснователна, а обжалваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила. Счита за неоснователни претенциите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, а наказанието оценява за справедливо. Частният обвинител С. Л. М. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият повереник адвокат В. М. счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което предлага да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда от 02.03.2020 г. по н.о.х.д. № 11080/ 2017 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, СІV състав признал подсъдимия Ц. Т. С. за виновен в това, че на 07.12.2016 г., около 21:45 ч. в [населено място], [улица], № **, в питейно заведение „Е.“, унищожил чужди движими вещи на обща стойност 947,40 лв, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. С първоинстанционната присъда подсъдимият бил оправдан по второто му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. С нова въззивна присъда № 81 от 03.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 2090/ 2020 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен наказателен състав отменил първоинстанционния съдебен акт в оправдателната му част и признал подсъдимия Ц. Т. С. за виновен в това, че на 07.12.2016 г., около 21:45 ч., в [населено място], [улица], № **, в питейно заведение „Е.“, да е причинил на С. Л. М. лека телесна повреда, изразяваща се нанасянето на удар с юмрук в дясното слепоочие на пострадалия, причинила му страдание, и деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23 от НК въззивният съд наложил на подсъдимия С. едно общо най-тежкото наказание от три месеца лишаване от свобода за извършените при съвкупност две престъпления, като изпълнението на общото наказание отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, поотделно определени с всеки от крайните съдебни актове. Касационната жалба на подсъдимия Ц. Т. С. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок и от легитимирано лице, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касаторът сочи за съществено процесуално нарушение неспазването на правилата по чл. 33 от НПК, защото въззивният съдебен състав не се оттеглил физически от съдебната зала и не провел тайно съвещание за постановяване на съдебния акт, който прочел веднага след приключване на съдебните прения. Описаното поведение несъмнено сочи на съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на проведено тайно съвещание. Съдът винаги е длъжен да проведе тайно съвещание, на което да обсъди въпросите, чието разрешение предоставя със съдебния си акт, да прецени основателността на изразените от процесуалните страни становища по същите тези въпроси, а така също и всички членове на съдебния състав да могат да изкажат мненията си за постигане на крайния съдебен акт. Когато е необходимо да бъде постановена първоинстанционна или въззивна присъда, както и въззивно или касационно решение по жалба или протест, или решение по възобновяване на наказателни дела, оттеглянето на тайно съвещание е абсолютно задължително. С тази отлика, че касационните решения и решенията по възобновяване на наказателни дела не е необходимо да се постановяват и обявяват веднага на страните, поради което тайното съвещание не се провежда незабавно след приключване на съдебните прения по всяко наказателно производство (както е за присъдите и решенията на първоинстанционните и на въззивните съдилища, и за актовете по чл. 354, ал. 5 от НПК, с които ВКС изрично упражнява въззивни правомощия по чл. 334-338 от НПК). Тайното съвещание не може да се проведе преди откритото съдебно заседание по първоинстанционното или въззивното дело, за което са призовани страните и на което те ще изложат своите становища, искания и възражения. Последните следва да се вземат предвид при обсъждане на въпросите от значение за правилното постановяване на съдебния акт. Допустимо е обаче съдията-докладчик от въззивния съдебен състав да подготви предварително проект на диспозитив на нова присъда в случай, че останалите членове от съдебния състав решат по време на тайното съвещание да приключат делото с упражняване на правомощията по чл. 336 от НПК. Съдията-докладчик не може да бъде упрекнат, че се е запознал с делото и е подготвил част от дължимите за производството действията предварително, с оглед пестене на време, защото крайното решение се взема от целия съдебен състав на етапа на провеждане на тайното съвещание, след което съдът постановява съдебния си акт. Докато всички членове на съдебния състав не подпишат съдебният акт, всеки предварително подготвен негов проект не представлява годен процесуален акт (документ), изготвен по предвидения за това процесуален ред. В настоящия случай обаче изложеното в касационната жалба не отговаря на действителността. В съдебния протокол от 03.07.2020 г. изрично е записано, че съдът се е оттеглил на съвещание и след тайното съвещание е обявил на страните по делото, в открито съдебно заседание, постановения съдебен акт (вж. протокол на л. 19-20 от въззивното дело). Протоколът е изготвен съобразно процесуалните изисквания на чл. 311 от НПК и е подписан от председателя на съдебния състав и от съдебния секретар. Ако касаторът е имал съмнения в правилността на извършената процесуална дейност от съда или е констатирал грубо нарушаване на процесуалните правила, каквото несъмнено е това по чл. 33 от НПК да не се проведе изобщо тайно съвещание, е бил длъжен да реагира своевременно, с оглед охрана на процесуалните права на подсъдимия и останалите страни в процеса, като поиска поправка на съдебния протокол, по предвидения в чл. 312 от НПК за това процесуален ред. Подобно искане не е правено нито от подсъдимия С., нито от неговия защитник, изготвил касационната жалба и писменото допълнение към нея, а така също и от останалите страни по това дело – прокурор и частен обвинител. Нещо повече, възражението не е описано в касационната жалба, с която са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а едва с писменото допълнение към жалбата, изготвена след прилагане на мотивите към новата присъда по делото. Поначало тайното съвещание не е ограничено със срок. То се провежда толкова време, колкото е необходимо на членовете на съда да постигнат съгласие по всички въпроси от кръга по чл. 336 във вр. с чл. 301 от НПК. Кратката, според касатора, продължителност на съдебното заседание по въззивното дело не е индиция за формалното упражняване на правомощията на съдебния състав, за необективна преценката на фактите и доказателствата по делото или неправилно изграждане на вътрешното съдийско убеждение, след като постановеният от съда въззивен акт е правилен и законосъобразен. Не е допуснато претендираното с касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на въззивното производство и постановяване на обжалвания съдебен акт. Останалите възражения на касатора, обвързани с процесуални нарушения при анализа и възприемането на отделни факти и доказателствени средства, представляват доводи за необоснованост на присъдата, което не представлява касационно основаниe за проверка на въззивния съдебен акт. Затова не могат да бъдат изложени съображения, свързани с автономната доказателствена преценка на събраните по делото доказателства от страна на касационния съд, нито за наличието на провокативно поведение от страна на пострадалия, каквито факти не са приети за установени в мотивите на въззивната присъда. От изложената от въззивната инстанция фактическа обстановка се разкрива, че подсъдимият С. е чупил и унищожавал инвентар на питейното заведение недоволен от затварянето му за консумация. Пострадалият М., управител на пивницата, се отзовал на повикването на сервитьорката, за да усмири буйстващия и пиян клиент, извел го навън, но бил ударен с юмрук от подсъдимия в областта на дясното слепоочие, паднал на земята и получил оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око и дясната ябълчна област, кръвонасядане с охлузване по дясната странична повърхност на носа и по дясната ушна мида, причинили му страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Поведението на подсъдимия било предшествано от хулигански действия по събаряне, блъскане, удряне и чупене на монитор, телевизор, метален стол и стъклените поставки на три от масите, повреди по бар-плота, чупене на десет бирени бутилки и десет стъклени чаши. Юмручният удар бил нанесен по хулигански подбуди, като продължение на предишните действия по незачитане на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото, макар обвинение за хулиганство по чл. 325 от НК да не е повдигано по делото. Подсъдимият не може да се ползва от института на неизбежната отбрана, след като първи е започнал нападение, посредством престъплението по чл. 216 от НК, чупейки и унищожавайки вещи в заведението, като без повод е ударил със сила пострадалия по главата. Дори и действията на пострадалия, от които се оплаква касаторът, да са били груби и със сила – по негова преценка, същите не били провокативни, а били насочени към прекратяване на първоначалното нападение на подсъдимия, изразяващо се в престъпление по чл. 216 от НК, за което касаторът С. бил осъден още от районния съд и в тази им част съдебните актове не подлежат на касационна проверка. Логични, аргументирани и подробни мотиви за присъствието на хулигански мотив при извършване на телесното увреждане, е изложил въззивният съд на с. 6-7 от мотивите към новата присъда. Деянието на подсъд. С. правилно е квалифицирано от въззивния съд по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, защото са реализирани всички признаци от обективна и субективна страна на това престъпление. Не е допуснато нарушение на материалния закон, каквото оплакване се съдържа в жалбата на касатора по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Новата присъда на Софийският градски съд в частта, с която е отменил оправдаването на подсъдимия Ц. С. и го осъдил по първоначално предявеното му обвинение е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 81 от 03.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 2090/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, ХІV въззивен наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.