Р Е Ш Е Н И Е №. 5 гр. София, 22.02.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№288 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК, като е образувано след частична отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на влязлото в сила решение №20 от 07.08.2018 г. по т.д. №1008/ 2017 г. на ВКС, Второ отделение. Разглежда се касационната жалба на „Еврокомпакт“ ЕООД срещу решение №695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. №2415/2015 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 131/2014 г. на ОС Благоевград, са отхвърлени предявените от „Еврокомпакт“ ЕООД против Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х. искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №121, том І, рег. №4008, дело №113 по описа на нотариус С., №499 на НК от 15.11.2012 г., до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените права, принадлежали на ответника Х. П. Б.. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост решението в посочената част, предвид обстоятелството, че ответникът - недлъжник Х. П. Б. не е подал въззивна жалба, а Н. М. Б. е легитимирана да атакува първоинстанционното решение, с което исковете са били изцяло уважени, само до размера на собствената си Ѕ идеална част - Х. Б. и Н. Б. не са необходими другари в процеса, както неправилно е приел въззивният съд, а липсата на необходимо другарство води до невъзможност необжалвалият ответник да се ползва от подадената въззивна жалба на друг ответник, както и до отпадане на задължението на съда служебно да конституира другарите на жалбоподателя. С оглед изложеното се иска обезсилване на решението в обжалваната част. Ответникът по касация Н. М. Б. заявява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът М. М. Х. поддържа, че решението е недопустимо с оглед недопустимостта на първоинстанционното решение, евентуално правилно. Х. П. Б. не заявява становище. Касационното обжалване е допуснато съобразно указанията на т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Съобразно дадените с т.1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за 1/2 идеална част от имота, като ищецът по П. иск няма материалноправна легитимация „кредитор“ на другия съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Искът е облигационен, а не вещен. В случая първоинстанционното решение, с което отменителните искове по чл.135 от ЗЗД са били уважени изцяло, е обжалвано с въззивна жалба единствено от Н. Б.. Бившият й съпруг – недлъжник Х. Б. не е обжалвал решението /въззивната му жалба е била върната като нередовна/ и не е направил искане за присъединяване по чл.265 ал.1 от ГПК, като същевременно Н. Б. не е имала процесуалната възможност да го представлява по реда на чл.32, т.2 ГПК /лицата са разведени/, още по-малко да упражнява негови права по смисъла на чл.26 ал.2 от ГПК, а правата на приобретателите по отношение на собствената на съпруга – недлъжник Ѕ ид.ч. от имотите са производни на неговите. Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари /необходимо другарство/, извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, като на основание чл.265, ал.2 от ГПК въззивният съд следва да ги конституира служебно. Т.е., за да могат действията на единия ответник да ползват и останалите, те следва да притежават качеството „необходими другари”. В процесната хипотеза условията на чл.216 ал.2 от ГПК в отношенията между бившите съпрузи Н. Б. и Х. Б., респективно техните частни правоприемници, не са налице, тъй като цитираното по-горе Тълкувателно решение отрича необходимостта решението по иска по чл.135 ЗЗД да бъде еднакво спрямо съпрузите прехвърлители по разпоредителната сделка с имот, придобит в условията на СИО, когато само единият от тях притежава качеството „длъжник” - с извършването на действителна разпоредителна сделка, съпружеската имуществена общност и произтичащата от нея бездялова съсобственост е прекратена, като тя не се възстановява с уважаването на П. иск, респективно отговорността на съпрузите по този иск е разделна, а другарството между тях – обикновено /аргументи в този смисъл следват и от ТР №3/29.06.2017 г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГК на ВКС относно необходимото другарство във връзка с предявени искове за собственост/. С оглед изложеното, неправилни се явяват изводите на въззивния съд за наличие на необходимо другарство между Н. Б. и Х. Б. по отношение на прехвърлената от втория идеална част от общото им имущество, само поради качеството им на страни по атакуваните по реда на чл.135 от ЗЗД сделки, както и че на това основание Н. Б. може да оспорва решението на първата инстанция и да поддържа вместо Х. Б., че за бившия съпруг - недлъжник липсват предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на иска. В този смисъл и тъй като въззивният съд не е бил сезиран от надлежно легитимираната страна да проверява първоинстанционното решение в частта, касаеща правата върху 1/2 ид.ч. от прехвърлените имоти, с която се е разпоредил Х. Б., решението в обжалваната част е недопустимо - постановено е по недопустима въззивна жалба в защита правата на лица, които не са ги упражнили, поради което и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.2 пр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, въззивното производство – да бъде прекратено, а първоинстанционното решение - да се счита за влязло в законна сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д.№2415/2015 г. на САС, в частта, с която след частична отмяна на решение №5224 от 11.12.2014 г., по гр.д.№131/2014 г. на ОС Благоевград, включително относно разноските, са отхвърлени предявените от „Еврокомпакт“ ЕООД срещу Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х. искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №121, том І, рег. №4008, дело №113 по описа на нотариус С., №499 на НК от 15.11.2012 г., до размера на 1/2 идеална част от прехвърлените права, принадлежали на ответника Х. П. Б. и с която „Еврокомпакт“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд в размер на 284 лв. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2415/2015 г. на САС в посочената част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.