Р Е Ш Е Н И Е № 60121 София, 25.10.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 161/2021 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 166 от 19.04.2021 г. по касационна жалба, подадена от А. Л. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 70/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, поправено с решение № 20155 от 02.10.2020 г., с което е отменено решение от 19.02.2020г., постановено по гр д. № 214/2019г. по описа на Районен съд – Момчилград и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора против А. Х. М. за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ ..., с пл.сн. ..., пл. сн. № ..., с пл. сн. № .... в кв.... по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., при описани граници В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд е следвало да констатира, че исковата молба е нередовна, да предприеме действия сам за отстраняване на нередовностите, или да обезсили решението и да върне делото на РС, за да изпълни задълженията си по чл. 129 ГПК. Твърди се нарушение на правилата за доказателствена тежест, защото ответникът следвало да докаже, че не е съсобственик, на задължението на съда да извърши доклад по делото и да укаже на страните кои факти следва да докаже всяка от тях.Твърди се нарушение и на материалния закон, защото е отхвърлен иска за делба. Ответницата, чрез пълномощника си развива съображения за охранителен характер на проверката за правото на собственост на съделителите. Според пълномощника й, за съда не съществувало задължение да указва на страните да докажат правото си на собственост, нямало абсолютни доказателства за право на собственост, ответникът нямал задължение да установява правото си на собственост. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касаторът А. Л. А. е предявил против А. Х. М. иск за делба на имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ ..., с пл.сн. ..., пл. сн. № ...., с пл. сн. № .... в кв.... по плана на [населено място]. с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. В исковата молба се твърди, че е собственик на 1/8 ид.ч. по дарение, за което представя н.а. № № .... год. на нотариус А. У. и на 6/8 ид.ч. по покупко-продажба, за което е представил н.а.№ .... год. на същия нотариус. Твърди, че ответникът притежава 1/8 ид.ч. от имота, но не посочва основание, на което тя е собственик и не представя документ за собственост или други документи, удостоверяващи правата на ответника. Твърди само, че не може доброволно да се разбере с него. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил първата сделка, като нищожна поради противоречие с чл. 33, ал.2 ЗС и симулативна, като прикриваща продажба, а за втората е твърдяла нетранслативност. Не е посочил на какво основание той е собственик и не е представил документ за собственост. РС не е оставял исковата молба без движение. В доклада по делото, който е формален не е посочено за кои факти страните не сочат доказателства. Посочил е, че няма такива. С решението, без да обсъжда, е приел за доказано наличието на съсобственост между страните и е допуснал съдебна делба, при квоти 7/8 ид. ч. за А. Л. А. и 1/8 ид.ч. за А. Х. М.. Въззивният съд е отменил това решение като неправилно, тъй като не се доказва ответника да притежава права върху имота с никакъв документ и поради липса на съсобственост е отхвърли иска за делба. Не е поправил пропускът на първата инстанция. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК за проверка на допустимостта му и по втория въпрос в изложението към касационната жалба – нередовна ли е исковата молба за делба по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 341 ГПК, когато в съдържанието на същата не е посочено на какво основание съделителите са съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска за делба и как следва да постъпи съда ако е налице такава нередовност. По формулираният въпрос относно редовността на исковата молба за съдебна делба, въззивният съд е процедирал и е постановил решение в противоречие със съдебната практика – Решение № 210 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2014 г., I г. о., Решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г., II г. о. С тези решения се приема, че за допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните, което изисква при предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост – чл.341 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на това изискване съдът е длъжен да даде на страните /доколкото в делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/ точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдените от тях факти и обстоятелства. Ако първата инстанция не е изпълнила тези си задължения, тъй като те касаят допустимостта на иска и постановеното по него решение, за което, въззивната инстанция следи служебно, тя следва да извърши тези действия по изправяне нередовностите на исковата молба. Ако установи необходимост от конституиране на неучаствали в производството пред РС съсобственици, следва да обезсили решението и да върне делото на първата инстанция за конституиране на неучаствалите съсобствници – т.5 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато и въззивната инстанция не предприеме конкретни действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение е такова по нередовна искова молба т.е. то е недопустимо и като такова, следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивната инстанция за уточнение на какво основание ответникът е съсобственик, указания до страните за доказателствената тежест за доказване на това твърдение. Предвид изложеното, въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за оставяне на исковата молба без движение и уточнение на какво основание ответника е съсобственик на процесния имот, изготвяне на доклад по уточнените обстоятелства относно това твърдение и събиране на доказателства по тях. Не кореспондира на уредбата в ГПК подържаното становище от ответника в отговора на касационната жалба за охранителен характер на делбеното производство. То е особено исково производство в две фази. Решението по първата фаза има установително действие относно това кои лица са съсобственици, по отношение на кои имоти се допуска делбата и при какви квоти. Решението по извършване на делбата прекратява съсобствеността и има конститутивно действие. Заявеното възражение от ответника в отговора на исковата молба за приложение на чл. 33, ал.2 ЗС не може да се разглежда в делбеното производство. Неспазването на нормата на чл. 33, ал.2 ЗС не е основание за нищожност на сделката. Правото на изкупуване касае упражняване на потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск, а с решението по него /при уважаване на иска/ се променя титуляра на идеална част от съсобствеността. Такива искове не могат да се съединяват с производството за съдебна делба, съгласно т.3 от ПП-7-73 г., защото правото на делба също е потестативно, а решението по извършването й е конститутивно. Конститутивните решения предизвикват изменение на правата, предмет на спора, но те не могат да се постановят едновременно в едно производство. Претендираните от касатора разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЗСИЛВА въззивно решение № 128 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 70/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, поправено с решение № 20155 от 02.10.2020 г. по същото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: