5 Р Е Ш Е Н И Е № 66 София , 25 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Галина Захарова при секретар Н.Цекова…........................................и в присъствието на прокурора М.Велинова .................................... изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1942/ 2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Г. Л. Г. за възобновяване на нохд № 10243 / 2011 г. по описа на Софийския районен съд. В искането, изготвено от защитника на осъдения, се сочи, че присъдата на първоинстанционния съд и решението от възизвната инстнция, с което тя е потвърдена, са постановени при съществени нарушения на чл. 348 , ал. 1 , т. 1-3 от НПК. Изтъква се, че съдът не е извършил задълбочена проверка на целия доказателствен материал и не е положил усилия за изясняване на обективната истина, поради което постановените актове са базирани на предположения. Според искателя фактическите обстоятелства по делото не са установени при спазване на процесуалните правила и спрямо тях материалният закон е приложен неправилно. Наложеното наказание се оценява като явно несправедливо. В заключение се отправя искане за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се поддържа вариант за ново разглеждане на делото или за намаляване на санкцията. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира против претендираната ревизия на влезлия в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 15. 03. 2012 г. по нохд № 10 243/2011 г. признал подсъдимия Г. Л. Г. за виновен в това, че на 03. 11. 2010 г., около 9.30 часа, в [населено място] отнел чужда движима вещ - мобилен телефон на стойност 90 лева и парична сума от 90 лева, от владението на А. М. Ш. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът уважил и предявения от А. Ш. срещу подсъдимия граждански иск за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският градски съд, пети въззивен състав, с решение от 12. 11. 2013 г. по внохд № 6177/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда и тя влязла в сила. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно в частта, с която се релевира явна несправедливост на наказанието. Останалите доводи, насочени към аргументиране на съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, са несподелими поради следните съображения: Преди всичко се налага уточнение, че необосноваността на атакувания съдебен акт не е предмет на проверка в процедура по възобновяване на наказателно дело. Ето защо оплакването, че фактическите изводи на решаващите състави не се подкрепят от доказателствата по делото, не подлежи на разглеждане. Основният упрек, който се отправя към проверявания съдебен акт, се свежда до процесуални нарушения при събиране и анализ на доказателствата, установяващи кражбата на мобилния телефон на свидетеля Ш.. Данните по делото не подкрепят тези разсъждения. Въззивният съдебен състав е подложил на логически верен анализ цялата доказателствена съвкупност. Изводите му за нейната достатъчност са правилни. Изразената от защитника на подсъдимия претенция за издирване на притежателите на всички СИМ карти, с които процесният телефон е активиран след отнемането му, правилно е отхвърлена. Съдът е установил по безспорен начин, че в деня на престъплението телефонът е ползван с карта, предплатена от подсъдимия. Няма доказателства, че това е станало със съгласие на собственика. Без значение за предмета на делото е кой и по какъв начин си е служил с вещта по-късно. Неприемливи са и твърденията в искането за неправилно и незадълбочена проверка на достоверността и обективността на показанията на пострадалия А. Ш.. Точно обратното следва от съдържанието на въззивното решение, което се солидаризира с анализа на първостепенния съд. Данните , съобщени от свидетеля са съобразени с обстановката , в която той възприел изчезването на вещите. Ш. изложил последователна и непротиворечива информация, която е подкрепена частично от обясненията на подсъдимия и изцяло – от писмените доказателства – фактура и справка от [фирма]. За разлика от него подсъдимият изложил обяснения, в които съдът правилно съзрял колебливост и стремеж към създаване на защитна версия, неподкрепена от обективни данни. Обобщено, вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на процесуалните правила, а изводите му относно авторството на деянието не почиват на предположения , а на факти , установени по несъмнен начин. Бланкетно заявеното противоречие със закона се извежда единствено като резултат от процесуалните нарушения, посочени в искането за възобновяване. Ето защо, предвид изложеното за тяхната несъстоятелност, субсумирането на инкриминираната дейност под състава на чл. 196, ал. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал.1 , б.”а” и б.”б” от НК е законосъобразно. Настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивната проверка за неприложимост на разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НПК при индивидуализиране на наказанието, което следва да понесе подсъдимия. Преценена от тази позиция наложената на подсъдимия санкция е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5 във вр.с ал.1, т.3 от НПК и предпоставя възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал.5, пр. 2 от НПК. Предходната инстанция е посочила правилно смекчаващите отговорността обстоятелства – ценност на откраднатото, добри характеристични данни и позиция на сътрудничество, но не е дооценила конкретните особености на деянието, които обуславят неговата по-малка обществена опасност. Сред тях първостепенно място заема ниската стойност на предмета на престъплението – 180 лева, следвана от поведението на пострадалия, който улеснил кражбата, поставяйки се в рискова ситуация. Той употребил голямо количество алкохол и заспал в питейно заведение в неподходяща компания, при което вещите му станали леснодостъпни за престъпно посегателство. Предходните осъждания на осъдения /извън тези , съобразени при определяне на квалификацията на деянието като опасен рецидив/ са силно надценени като отегчаващ фактор предвид вида и размера на наложените за тях наказания. Смекчаващите отговорността обстоятелства в съвкупност покриват стандарта за многобройност, а предвиденото минимално наказание от две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. По тези съображения то следва да се намали до една година, като по този начин ще се избегне излишна наказателна репресия без да се осуети реализиране на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425,ал.1,т.3 във връзка с чл.422, ал.1,т.5, пр.2 във връзка с чл. 348 , ал.1,т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение от 12.11.2013 г. по внохд № 6177/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдена присъда от 15. 03. 2012 г. по нохд № 10243/2011 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, състав 100, като намалява при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК наложеното на подсъдимия Г. Л. Г. наказание за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1 , б.”а” и б.”б” от НК от две години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода. Оставя без уважение искането за възобновяване на делото в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.