О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352 гр.София, 18.09.2018 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2366 по описа за 2018 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 298/ 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 114/ 2018 г., с което Габровски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Д. Л. Н. срещу отказа от 30.04.2018 г. на Габровски районен съд по нейна молба вх. № 3355/ 26.04.2018 г. да й бъде предоставен достъп до архивираното при Районен съд – Габрово гр.д. № 813/ 1975 г. на Районен съд – Габрово и да получи препис от постановеното решение, с което е било допуснато нейното пълно осиновяване. Касаторът Д. Л. Н. иска въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност. По повдигнатия процесуалноправен въпрос за дадената от първата инстанция и потвърдена от въззивната правна квалификация на исканията по подадената молба касаторът твърди, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с определение № 205/ 25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1254/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. По този процесуалноправен въпрос заявява общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдига и следните: 1. Представляват ли „тайна на осиновяването“ данните, които се съдържат в архивираното дело, по което е допуснато пълно осиновяване или под „тайна на осиновяването“ следва да се разбира узнаването на самия факт от лицето, че е осиновено? 2. Осиновеният има ли право на достъп до информация и на препис от решението, по което е допуснато неговото пълно осиновяване, ако обосновава своите искания с качеството си на наследник на осиновителите или е длъжен да обоснове друг, различен правен (законен) интерес, за да осъществи изискванията на чл. 77, ал. 4 и чл. 64, ал. 2, пр. 3 П.? Касаторът счита, че и тези въпроси (материалноправен и процесуалноправен) са включени в предмета на обжалване и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (по тях заявява общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Тя осъществява хипотезата на чл. чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК и преодолява забраната от чл. 274, ал. 4 ГПК. Отказът, който въззивният съд е потвърдил, е постановен в охранително производство и по същество е решен въпросът по искането за достъп до информацията по архивираното дело. Определението покрива дефинитивното тълкуване, извършено с т. 1 от ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС. Частната касационна жалба е от процесуално легитимирана страна. Касатор е лицето, чиято молба за съдействие е оставена без уважение. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар само по последните два въпроса и след тяхното обобщаване (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните: Гражданското дело е образувано по молба вх.№ 3355/ 26.04.2018 г. Касаторът е обосновал искането си за достъп до информацията, съхранявана по архивираното гр.д. № 813/ 1975 г. на Габровски районен съд и за препис от решението в качеството на наследник на осиновителите и в лично качество (той е лицето, чието пълно осиновяване е допуснато с решението). Декларирал е нежелание да узнае своя произход по рождение. За да потвърди обжалвания акт, въззивният съд е приел, че първостепенният съд правилно е квалифицирал молбата по чл. 77, ал. 4 П. и по чл. 64, ал. 2, пр. 3 П. и е оставил без уважение исканията на лицето, на което е допуснато пълното осиновяване с постановеното по делото. Споделил е мотивите, съгласно които те могат да бъдат уважени само по различен ред – различния по реда на чл. 105 СК от 2009 г. Определил е този ред за специален и изключващ общия по чл. 77, ал. 4 и чл. 64, ал. 2, пр. 3 П., по който исканията са заявени. Добавил е, че молбата представлява опит да се заобиколи реда по чл. 105 СК, а декларираното от молителя нежелание да узнае своя произход по рождение е без значение, тъй като с уважаването на молбата той неизбежно би го узнал. На първия повдигнат от касатора процесуалноправен въпрос е даден отговор с определение № 205/ 25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1254/ 2016 г. на ВКС, ГК, 4-то отд. и с определение № 395/ 18.10.2016 г. на ВКС, ГК, 3-то отд. Постановени са по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК след допускане на касационното обжалване, а се приема, че когато осиновителят/ осиновеният е заявил искане за достъп и препис от решение по гражданското дело, по което е било допуснато пълно осиновяване, молбата следва да се квалифицира по чл. 74 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 66 от 2009 г, отм.), респ. по чл. 77 и чл. 64, ал. 2 от действащия Правилник за администрацията в съдилищата. Отправеното до съда искане не е по чл. 105 от СК от 2009 г. Въззивният съд е квалифицирал молбата по чл. 77 и чл. 64, ал. 2 СК съответно на исканията по нея. Следователно обжалваното определение съответства на тази практика на ВКС, а обстоятелството, че настоящият състав я споделя, изключва всяко основание за допускане на касационния контрол по първия повдигнат процесуалноправен въпрос. Обобщаването на другите два ги свежда до материално-правните предпоставки на субективното право на осиновения за достъп до информацията по съдебното дело, по което е било допуснато неговото пълно осиновяване, за надлежната процесуална легитимация по такава молба, отправена до съда и за реда, по който осиновеният може да осъществи легитимния свой интерес. Въпросите са включени в предмета на обжалване, а техният отговор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. По тези въпроси настоящият състав намира, че субективното право на осиновения на достъп до информацията по съдебното дело, по което е било допуснато неговото пълно осиновяване, в т.ч. на препис от решението, произтича от предвиденото в чл. 77, ал. 4, респ. в чл. 64, ал. 3, пр. 3 от Правилника за администрацията в съдилищата, но то намира и своето конституционно основание. Съгласно чл. 41, ал. 2 КРБ, гражданите имат право на информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Законният интерес на лицето, чието пълно осиновяване е било допуснато да узнае за този факт, както и за произхода си по рождение, произтича от неговото право на личен и семеен живот (чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КПЧОС). Основният закон предвижда и ограничения при неговото упражняване –тази информация, която съдът е събрал в качеството на националният държавен орган по допуснатото пълно осиновяване, трябва да не представлява защитена от закона тайна и да не засяга чуждите права - на осиновителя и на рождените родители. Задължението на всеки, за когото тази информация е известна (физическо лице, държавен орган или учреждение), да я пази, за да не бъдат нарушени чуждите права, произтича от правните последици, които законът свързва само с пълното осиновяване. При него между осиновения и неговите низходящи, от една страна и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. На осиновения се издава нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. По отношение на лицата, за които пълното осиновяване поражда пряко правните си последици, защитената от закона тайна касае различни факти. Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и неговия произход по рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на произхода на осиновения по рождение. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. Всяко съдебно производство, приключило с решение за допускане на пълното осиновяване, обаче разкрива специфика, която произтича от спазените изисквания на закона в конкретния случай. Всяко искане от лице, което има законен интерес да получи информация от държавен орган или учреждение, за факти, които са станали известни в съответното производство при допуснатото пълно осиновяване, съдържа и изявление за знание поне за част от тези факти. От друга страна, тайната не е възможна за факт, който никой не знае (например за произхода на осиновения, когато неговите родители са неизвестни), както и за това, което е известно на лицето, за което допуснатото пълно осиновяване е породило преките си правни последици. Следователно е възможно да няма защитена от закона тайна за всички или за част от обстоятелствата по допуснатото пълно осиновяване и/ или по неговите правни последици, както и за всички или за част от лицата, спрямо които решението е породило преките си правни последици. Н. закон предвижда условия и ред, по който защитената от закона тайна отпада за осиновителя и за осиновения. Н. закон не предвижда условия и ред, по който защитената от закона тайна отпада за рождените родители на осиновения, а за тях тя е абсолютна (арг. от чл. 105 СК от 2009 г., а преди – чл. 67б СК). Следва да се добави, че няма основание, произтичащо от върховния закон, от чл. 8 КПЧОС или от наднационалния правен ред в материята по международните осиновявания, националният закон да третира по различен начин лицата, по отношение на които пълното осиновяване поражда преките си правни последици. Поставеният проблем обаче е единствено de lege ferenda, доколкото възможността да разреши този въпрос е изцяло в компетентността на обикновения законодател, а неговото решение за сега е такова. Законът въздига в престъпление разгласяването на тайната на осиновяването с намерението на извършителя да причини вредни последици на осиновения, осиновителя или на семейството им (чл. 145, ал. 2 НК). Законът предвижда деликтна отговорност в обезщетение на причинените вреди на всяко лице, на което защитената от закона тайна охранява легитимния интерес (осиновен, осиновител, а и рожден родител), доколкото извършеното нарушение е засегнало неприкосновеното право на личен и семеен живот (чл. 45 ЗЗД). Законът предвижда деликтна отговорност на държавата за всеки незаконен акт на държавен орган или длъжностностно лице, доколкото незаконното разкриване на защитената от закона тайна на пълното осиновяване е засегнало същите права (чл. 7 КРБ, респ. чл. 1 ЗОДОВ). Осиновеният упражнява своето право на достъп до делото по допуснатото пълно осиновяване, в т.ч. на препис от решението чрез молба. Правният/ законен интерес от заявените пред съда искания произтича от твърденията, че по приключилото дело е допуснато негово пълното осиновяване на молителя. Те са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на чл. 77, ал. 4, респ. на чл. 64, ал. 2, пр. 3 П.. Компетентен да се произнесе по такава молба е съдът, при когото делото се съхранява деловодно. Производството е охранително (по съдействие на упражненото право на достъп до информацията по съдебното дело (чл. 2, пр. 2 ГПК)) и се развива по общите правила в глава 49 ГПК. Упражненото от осиновения материално право е лично, неимуществено и ненаследимо. То не произтича по наследствено правоприемство от осиновителя и не преминава по наследствено правоприемство върху наследниците на осиновения. Осиновителят е страна по приключилото дело, а неговото право на достъп до приключилото съдебно дело, в т.ч. на препис от решението, произтича от това негово качество (чл. 77, ал. 2 и чл. 64, ал. 3, пр. 1 П.). Смъртта на осиновителя го погасява, а то не преминава по наследствено правоприемство за осиновения. Последният не е страна по приключилото дело, дори когато е дал мнение или съгласие за пълното свое осиновяване, а събраната от съда информация, която е била известна на осиновителя, не е тайна за последния, но може да е защитена от закона тайна за осиновения. Искането на осиновения за достъп до делото, по което е било допуснато пълното осиновяване, в т.ч. за препис от решението, оповестява знание за факта на осиновяването. За този известен на осиновения факт защитена от закона тайна вече не съществува. Отправените до съда негови искания обаче могат да нарушат чуждите права - основното право на неприкосновеност на личен и семеен живот на осиновителя (законът го прогласява за родител на осиновения) и това на рождения родител (законът прекъсва всяка връзка на осиновения с него). Осиновеният разполага безусловно с право на достъп до съдебното дело, в т.ч. на препис от решението, когато неговите рождени родители са неизвестни или когато той знае произхода си по рождение. При неизвестен родител осиновителят остава единственият възможен родител за осиновения, а разкриването на този факт е негодно да засегне ничии чужди права. Не е тайна за осиновения и събраната по делото информация, която му е известна. В такива хипотези съдът е длъжен да уважи неговите искания безусловно. Когато по съдебното дело е събрана информация за произхода по рождение и той е неизвестен на осиновения, тя е защитена от закона тайна за него. Уважаването на исканията на осиновения би довело до нейното разкриване и би засегнало чуждите права (на личен и семеен живот на осиновителя, а и на рождените родители). В такава хипотеза съдът е длъжен да уважи исканията на осиновения само при влязло в сила решение по чл. 105 СК от 2009 г., респ. по чл. 67б СК от 1985 г., което му признава право на достъп до всяка такава информация. Следователно в охранително производство по упражненото право на осиновения по чл. 77, ал. 4, респ. чл. 64, ал. 2, пр. 3 П., съдът е длъжен да се запознае с материалите по приключилото дело, по което е било допуснато пълното осиновяване, за да установи или да отрече защитената от закона тайна за рождения произход на осиновения, в т. ч. да не допусне засягането на чуждите основни конституционни права (на осиновителя и/ или на рождения родител). Искането на осиновения за достъп до делото не може да бъде уважено, когато делото е било унищожено поради изтичане на законния срок за съхраняването му. Искането за препис от постановеното решение не може да бъде уважено, когато съдът е предал на Централния държавен архив тома, към който е било приложено. Законът изключва възможността за възстановяване на дело, което е унищожено поради изтичане на срока за неговото съхраняване (чл. 94 П.), а съдът не предоставя съдействие по невъзможното – да осигури достъп до информация, която вече не съхранява. Производството по чл. 105 СК от 2009 г., а преди – по чл. 67б СК от 1985 г., също е охранително, но има различен (възможно най-широк) предмет. Съгласно чл. 105 СК, когато важни обстоятелства налагат това, осиновеният, навършил 16 години, или осиновителят може да поиска да му бъде предоставена (всяка възможна) информация за произхода на осиновения по рождение, а позитивното решение задължава всеки да предостави такава информация на молителя, стига да я притежава, респ. да я съхранява. Чл. 105 СК от 2009 г., а преди – чл. 67б СК от 1985 г. са норми, с които националният законодател удовлетвори изискванията на чл. 30, § 2 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Охранителното производство по чл. 105 СК от 2009 г. е при особени правила. Компетентен по него е първоинстанционният съд по делото, приключило с влязло в сила решение за допускане на пълното осиновяване. Съдът изслушва рождените родители на осиновения (стига да са известни и живи) и заключението на прокурора. Решението по чл. 105 СК от 2009 г. (позитивното и негативното) подлежи на обжалване, респ. на протест от прокурора. Предмет на охранителното производство по молбата на осиновения за достъп до делото, респ. за препис от решението е ограничен. Искания чрез нея достъп е само до информацията, събрана по приключилото съдебно дело, респ. до тази в решението (чл. 77, ал. 4 и чл. 64, ал. 2, пр. 3 П.), а съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по чл. 105 СК от 2009 г., респ. по чл. 67б СК от 1985 г., стига такова да има постановено (чл. 297 ГПК). Двете охранителни производства обаче са различни, а осиновеният разполага с правото да иницира всяко от тях. Отказът на осиновения по молбата по чл. 77, ал. 4, респ. по чл. 64, ал. 2, пр. 3 П., поради това, че той не е иницирал производството по чл. 105 СК от 2009 г., респ. по чл. 67б СК от 1985 г., е незаконен. При тези отговори на правните въпроси, касационната инстанция намира, че правилно въззивният съд е приел, че упражненото право на достъп до делото, по което е било допуснато пълното осиновяване на молителя, респ. на препис от решението, не преминава върху него по наследствено правоприемство от починалите осиновители. Неправилно въззивният съд е приел обаче, че същите искания, които осиновеният е заявил и в защита на своя личен легитимен интерес могат да бъдат уважени само в производството по чл. 105 СК. Последното не е специално и не изключва дължимото съдействие по упражнените права по чл. 77, ал. 4, респ. чл. 64, ал. 2, пр. 3 П., в т.ч. по причина че исканията по двете производства са различни. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по молбата, след като изиска гр.д. № 813/ 1975 г. на Районен съд – Габрово, за да извърши проверка дали по него има събрана информация за рождените родители на осиновения и да прецени, дали исканията на осиновения не би нарушило чуждите права. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното въззивно определение и да реши въпроса по същество (чл. 278, ал. 2 ГПК). Приложеното гр.д. № 813/ 1975 г. (арх. № 37/ 1975 г.) на Районен съд – Габрово и постановеното решение съдържат информация за рождения произход на молителя. Делото е образувано и приключило в годината, в която осиновеният е роден. Поради невръстната си възраст той не е изразил мнение/ не е дал съгласие за осиновяването, а в периода на висящност на делото той е бил в неизвестност за този факт. Следователно събраната информация относно него, съхранявана от Районен съд – Габрово по архивираното дело, респ. установима от текста на решението, е защитена от закона тайна, а уважаването на молбата би накърнило чужди права. Декларираното от осиновения нежелание да узнае своя рожден произход е без значение, доколкото при уважаване на молбата той неизбежно ще го разкрие, а не разполага с влязло в сила позитивно решение по чл. 105 СК от 2009 г., респ. по чл. 67б СК от 1985 г. в негова полза, което да му предоставя достъп до тази информация. Касационната инстанция е длъжна да остави без уважение исканията по молбата. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 298/ 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 114/ 2018 г. на Окръжен съд - Габрово. ОТМЕНЯ определение № 298/ 10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 114/ 2018 г. на Окръжен съд - Габрово. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по молбата на Д. Л. Н. ЕГН [ЕГН] вх. № 3355/ 26.04.2018 г. да за достъп до гр.д. № 813/ 1975 г. (арх. № 37/ 1975 г.) на Районен съд – Габрово и за препис от решението, постановено по това дело. НЕЗАБАВНО да се върне изисканото и приложено гр.д. № 813/ 1975 г. (архивен № 37/ 1975 г.) по описа на Районен съд – Габрово. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.