Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 7 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 235/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдената М. С. А. за възобновяване на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК на наказателното производство по делото. В искането се релевира довод за постановяване на въззивния съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразили се в това, че внесеният срещу подсъдимата обвинителен акт не съдържа факти и обстоятелства, които да й дадат възможност да разбере защо се приема, че е длъжностно лице, след като не е регистрирано гражданско дружество „П. – такси”, а в съдебните си актове съдебните инстанции са задълбочили това нарушение. Поддържа се, че не е установено А. да е своила пари на дружеството, а пари само на частни субекти, както и че точният им размер не е установен чрез експертно заключение, а е налице такова само относно принципните задължения на таксиметровите шофьори. Сочи се, че поради заличените свидетели от първоинстанционния съд, е налице непълнота на доказателствата по делото. В искането се съдържа и твърдение за наличие на съществено нарушение на материалния закон /чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/, тъй като А. е призната за виновна въз основа на недоказано по несъмнен и категоричен начин обвинение. Иска се производството по делото да бъде възобновено, без да се сочи какво точно правомощие да упражни касационния съд. Пред касационната инстанция нито защитата на подсъдимата, нито самата тя се явяват и не взимат отношение по искането. Гражданският ищец К. намира искането за неоснователно. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно, тъй като не е налице нито едно от условията по чл. 348 ал. 1 от НПК. Счита, че присвояването като фактически действия на осъдената е установено по делото, а правна квалификация намира за правилна, поради което предлага искането за възобновяване на производството по делото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд след запознаване с материалите по делото констатира следното: С първоинстанционна присъда № 568, постановена от Районен съд –гр.Благоевград на 20.01.2011 г. по НОХД № 894/2008 г., подс. М. А. e била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода декември 2000 г. – октомври 2001 г. в качеството си на длъжностно лице – счетоводител в гражданско дружество „П.-т.” със съдружници [фирма], [фирма] и [фирма], противозаконно присвоила чужди пари- сумата от 4353,89 лева, поверени й да ги управлява, поради което и на основание чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК е била осъдена на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на осна. чл. 66 ал.1 от НК било отложено за срок от три години. По повод жалба на подсъдимата А. пред Благоевградския окръжен съд е образувано въззивно производство по дело № 137/2011 г., приключило с постановяване на решение №151/19.07.2011г., с което присъдата е изменена, като е постановено, че подсъдимата е извършила престъплението в качеството си на длъжностно лице в [фирма], [фирма] и [фирма], и е била потвърдена в останалата й част. Поради липса на възможност за касационно обжалване решението е влязло в сила на датата на постановяването му. Искането за възобновяване на осъдената с правно основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал.3 изр.1 от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. При проверка на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушено право на защита на осъдената, тъй като не се констатира нито обвинителният акт, нито присъдата и въззивното решения да страдат от непълнота на посочени факти и обстоятелства, позволили на съответния орган да обоснове длъжностното качеството на осъдената. И в трите акта са посочени фактите, имащи значение за направата на съответния правен извод по см. на чл. 93 т.1 . Б от НК – назначаването й с трудов договор №23 от 01.10.2000 г. от [фирма] на длъжност диспечер и фактическото изпълнение на възложената й счетоводна дейност на гражданко дружество „П. – т.” за целия инкриминиран период. Посочването на тези обстоятелства е достатъчно пълно и ясно както в обвинителния акт, с което той отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и с оглед тълкуването, направено от ВКС с ТР №2/2002 г., така и в присъдата и във въззивното решение, съобразно критериите на чл. 305 ал.2 и чл.339 ал.2 от НПК. Не е нарушено правото на защита на подсъдимата да узнае и разбере фактите по обвинението и да организира защитата си. Друг е въпросът за правната оценка на тези факти, с която очевидно А. и защитата й не се съгласяват, но това е въпрос на правилното приложение на материалния закон, по който ВКС ще вземе отношение при обсъждане на доводите за това касационно основание. ВКС не установи да е основателен аргументът за нарушение на процесуалните норми, свързани с установяване на предмета на доказване и в частност на размера на присвоената от А. сума. По принцип доводът в искането за възобновяване е свързан с несъгласието на осъдената за начина на установяване на размера на присвоената от нея сума пари. Съдебните инстанции по същество са формирали изводите си въз основа на основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /л.464-465 от НОХД № 894/08 г./, със заключенията по които защитата на подсъдимата се е съгласила и не е оспорила. Вещото лице в съдебно заседание подробно е аргументирало начина, по който е извършило изчисленията на дължимите от дружеството осигуровки на работниците, които е следвало да бъдат внесени в НОИ от подсъдимата и за които няма данни да са направени вноски. Изводите на съдебните инстанции, че изчислените от вещото лице суми действително са били получавани от осъдената ежемесечно са направени въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И. Г., Д., К. и П. Х.. Правилен е направения анализ от съдебните инстанции на доказателствата, съдържащи се в тях, поради което не може да бъде отправен упрек за това, че са нарушени правилата на процесуалния закон за анализ и оценка на същите. Не е била налице нито противоречива, нито недостатъчна доказателствена съвкупност относно получените от А. суми, дължими като осигурителни вноски на работниците и съдружниците в дружеството, които тя е следвало съгласно задълженията си да внесе от името на участващите в дружеството, но не е направила това. Установено е по несъмнен начин от разпитаните свидетели, че в трайно установените фактически задължения на осъдената в качеството й на служител в [фирма], с което са се съгласили и останалите участници в съдружието – [фирма] и [фирма], е било задължението да води счетоводната документация, да изчислява всеки месец сумите за дължимите социални и здравни осигуровки и ПКБ на съдружниците и работниците, да посочва поименно тези суми в изработените от нея ведомости, които окачвала на видно място в офиса на сдружението, след което да събира посочените в тях суми и впоследствие да ги внася в НОИ. Не е било налице каквото и да е противоречие в същите доказателствени източници, че тези действия действително са били извършвани от осъдената, както и че тя ежемесечно е получавала на ръка от работниците изчислените лично от нея суми, съхранявала ги е на специално място в касата, до която е имала достъп, а в случаите, когато не е била в офиса, сумите са получавани от колежките й Д. и К. /диспечери/, които й били предавани впоследствие. Несъгласието на А. и защитата й с така приетите от съдебните инстанции за установени факти не се дължи на тяхната доказателствена необезпеченост, а е израз на възприетата от нея защитна позиция, на която тя безспорно има право. Съдебните инстанции обаче не могат да бъдат упрекнати, че не са я възприели, тъй като по делото липсват данни осъдената да е искала събиране на доказателства в нейна подкрепа, което да й е било отказано. Предвид на това не може да се приеме, че е било нарушено правото й на защита при установяване на предмета на престъплението, в което е била обвинена. Липсва допуснато съществено процесуално нарушение и с оглед твърдението, че заличаването на четирима свидетели, посочени с обвинителния акт, е довело до непълнота на доказателствата. С определение от последното съдебно заседание съдът е заличил свидетелите Г. Г., Д. Г., Е. Г., и Н. С., които са били наети за работници в сдружението за осъществяване на таксиметрови превози. От материалите по делото е видно, че съдът в хода на цялото съдебно следствие е правил необходимото да установи тяхното местоживеене, като е изисквал всички възможни справки за тях, което е наложило и многократните отлагания на производството по делото. При очевидна невъзможност в продължение на три години да бъде установено тяхното местоживеене, за да бъдат намерени и призовани за личен и непосредствен разпит пред съда, правилно районният съд е преценил, че съдебното производство не може да се отлага прекалено дълго, без да са налице сигурни времеви параметри за установяване на местонахождението на свидетелите. Съдът е длъжен да следи за разглеждането на делото в разумен срок съобразно изискването на чл. 22 от НПК и чл. 6 пар.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/. Бързината на процеса не може да става за сметка на разкриването на обективната истина по делото, но в случая не се констатира да е допуснато нарушение на чл. 13 от НПК. Съдът е взел всички мерки за разкриването на истината и за изясняването на фактите по делото, като е използвал допустимите от НПК средства, които за него са били достъпни. Обстоятелствата, за които са били посочени заличените свидетели, са били установени чрез други средства – заключенията на експертизите и показанията на разпитаните свидетели, поради които липсата на техен личен разпит при обективната невъзможност за провеждане на такъв не е процесуално нарушение, тъй като не се е отразило на резултата от доказателствената дейност на съдебните инстанции. Предвид изложените съображения ВКС не констатира да е било допуснато каквото и да е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо упражняване на правомощието му по възобновяване на производството по делото. Не се констатира наличие и на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Извършената проверка на съдебните актове и на анализа на доказателствената съвкупност дават основание на касационния съд да приеме, че материалният закон е приложен правилно. По същество в искането за възобновяване се изразява несъгласие с правните изводи на предходните съдебни инстанции, че осъдената М. А. е имала качеството на длъжностно лице в сдружението, в което е осъществявала счетоводни функции, поради което се прави извод, че тя не би могла да бъде субект на престъпление по чл. 201 от НК. Този довод е неоснователен. Възприетата от съдебните инстанции фактическа обстановка изключва възможност за оправдаване на осъдената поради липса на качеството на годен субект на престъплението, за което е била призната за виновна. Безспорно е установено, че А. преди инкриминирания период е била назначена от [фирма] по трудов договор за срок от три месеца на длъжността „диспечер”. С нейно знание и пълно съгласие й е било възложено успоредно с това да изпълнява й счетоводната и отчетническа дейност. Тези дейности тя фактически изпълнявала и преди сключването на трудов договор, както и след изтичането на неговия срок, за което е било налице мълчаливо съгласие между нея и работодателя й. В качеството й на лице, на което с устна заповед е било възложено да изготвя счетоводни документи, да извършва изчисления за дължими плащания, да получава пари за осигурителни вноски и да ги внася по сметки на НОИ, А. е била служител, на който е било възложено да пази и управлява имущество и да изпълнява функции на материалноотговорно лице. Без правно значение е обстоятелството, че тя е приемала парите от работниците, без да издава за това писмен документ. Връчването на имущество за пазене и управление е осъществено и тогава, когато е налице само фактическото му предаване, а не само, когато е издаден писмен документ за това /в т. см. ПП ВС №3/1970 г. – т.5/. С оглед на това осъдената А. фактически е извършвала работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество при [фирма], като е била включена в организационната структура на предприятието на търговеца по назначение с трудов договор, макар и на друга длъжност. По този начин тя е придобила качеството на длъжностно лице съгласно чл. 93 т.1 б. Б от НК и е станала годен субект на престъпление по чл. 201 от НК /в т. см. ПП ВС №3/70г., т. 2, както и решения на ВКС №534/2010 – ІІ н.о., № 231/2009-ІІ н.о., както и на ВС - № 244/1982 –І н.о, № 565/1978 г. – І н.о., №42/1979 – ІІ н.о./. По-важният въпрос от материално правно естество по настоящето дело, който очевидно е затруднил не само страните, но и съдебните инстанции, е възможността осъдената да има качеството на длъжностно лице в сдружението, формирано от тримата еднолични търговци. По делото е установено, че едноличните търговци ЕТ П. такси- П. Х.”, ЕТ И. Г.-П. т. 1” и [фирма] на 16.03.2000 г. постигнали договореност помежду си и учредили гражданско дружество по смисъла на чл. 357-364 от ЗЗД с цел обединяване на усилията за осъществяване на таксиметрова дейност. Дружеството по ЗЗД обаче не е и не може да придобие качеството на персонифициран субект на правото – то не подлежи на съдебна регистрация и не може да бъде страна по каквито и да е правоотношения. Действията от името и за сметка на гражданското дружество се извършват от страните по него, а не от органи на самото дружество /за разлика от дружествата по Търговския закон/. Поради естеството на целта, която преследват – постигане на обща стопанска цел с обединяване на дейността си, страните по гражданското дружество /в случая тримата еднолични търговци/ извършват действия и поемат и задължения в името на постигане на общата си цел, които действия и задължения с одобрението и съгласието на страните ползват цялото гражданско дружество. В случая обединението на тримата еднолични търговци е било с цел осъществяването на таксиметров превоз с общи усилия и влагане на по-малко средства. Лицензията за осъществяване на тази дейност е била предоставена от [фирма], която се е ползвала и от останалите двама еднолични търговци и в частност при практическото осъществяване на превозните услуги от наетите от тримата еднолични търговци работници. Установено е, че за постигане на целта на създаденото гражданско дружество тримата търговци са се съгласили счетоводната работа по същото да бъде осъществявана от осъдената М. А., която е била назначена по трудов договор от [фирма]. По този начин счетоводното обслужване на дейността на сдружението от осъдената / в това число и получаването на парите за осигуряване на „съдружниците” в него и на работещите при тях таксиметрови шофьори и задължението й да ги внесе по сметки на НОИ/ по естеството си представлява приноса на [фирма] за постигане на общата цел по см. на чл. 357 от ЗЗД. Именно поради качеството си на длъжностно лице при този едноличен търговец, А. е имала и съответното задължение по отношение на връчените й за пазене и управление суми, дължими за осигуряването на работниците, работещи по трудов договор с останалите двама еднолични търговци. Осъдената не би могла да притежава качеството на длъжностно лице по см. на чл. 93 т.1 б.Б в гражданското дружество, именувано от създателите си „П. такси”, тъй като, както вече се посочи, то не е персонифициран субект на правото и не е сред кръга субекти, посочени в тази правна норма. Ето защо правния спор пред предходните инстанции, че дружеството не е правен субект, тъй като не е било регистрирано и не е получило БУЛСТАТ, е бил абсолютно безпредметен, доколкото предвид спецификата на дружеството за неговото функциониране не се е изисквала регистрация, а такава и не би могла да се извърши по закон. А. не е имала и качеството „длъжностно лице” в останалите двама еднолични търговци – [фирма] и [фирма], тъй като не е била включвана от тях в качеството им на търговци в структурата на техните собствени предприятия за осъществяване на счетоводна и отчетническа дейност. Това обаче не влияе на качеството на А. като субект на престъпление по чл. 201 от НК, доколкото не я лишава от характеристиките на „длъжностно лице” по чл. 93 т.1 б.Б от НК при [фирма]. Именно като такава и с оглед на участието на този търговец в гражданското дружество на нея й е било възложено по общо одобрение и с нейно съгласие да извършва дейностите, характеризиращи я като лице, на което е възложена работа с пазене и управление на чуждо имущество и като такава е годен субект на престъпление по чл. 201 от НК, за което е била призната за виновна. С оглед на това изводите на предходните инстанции за това, че А. е имала качеството на длъжностно лице по чл. 93 т.1 б. Б от НК през целия инкриминиран период с оглед фактически осъществяваната от нея дейност са верни, макар и не по съображенията, изложени от двете инстанции. Доколкото обаче изложените съображения имат значение само за аргументирането на длъжностното качество на осъдената, без по същество да влияят на материалноправния извод, направен от предходните съдилища, че тя е била длъжностно лице, не се налага упражняване на правомощието на касационния съд по възобновяване на делото поради липса на съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. С оглед на това настоящият състав на ВКС не констатира да е налице което и да е от сочените в искането за възобновяване нарушения, обуславящи намесата на тази инстанция чрез извънредния способ за контрол на съдебните актове. Водим от изложеното ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. С. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 137/2011г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.