Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 03 юли 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 889/2014 година. Производството е образувано по саморъчно написани искания от осъдените Х. Р. А. и А. М. Ш. за изменяване по реда на възобновяването на решение № 10 от 25.03.2014год. по внохд № 32/2014год. на Кърджалийския окръжен съд. В искането на А. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, което покрива основанието за проверка по чл. 425, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а осъденият Ш. счита, че в нарушение на закона, съдът му е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор, тъй като до този момент не е осъждан на лишаване от свобода. Доводът на осъдения А. по оплакването, представляващо основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се изразява в твърдението, че съдът е надценил отегчаващите отговорността обстоятелства за сметка на смекчаващите, които не са отчетени в необходимата степен при определяне на наказанието, а именно-тежкото му семейно положение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията на двамата осъдени, поради липсата на сочените от тях основания за изменяване на постановения въззивен акт. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 147 от 19.12.2013год. по нохд № 1111/2013год. на РС-Кърджали подсъдимият Х. Р. А. е признат за виновен в извършено през периода от 09.04.2013год. до 04.06.2013год. в [населено място] престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и „б“от НК, с предмет движими вещи на обща стойност 23628,28лв., поради което на посоченото основание и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата подсъдимият А. М. Ш. е признат за виновен в извършено през периода от 09.04.2013год. до 04.06.2013год. в [населено място] престъпление по чл. 195, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с предмет движими вещи на обща стойност 23484,29лв., поради което на посоченото основание и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода., което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип, като е оправдан по предявеното обвинение по чл. 20, ал. 2 от НК-при съучастието да е „съизвършител“ на деянието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което осъдените са били задържани по взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 06.06.2013год. С решение № 10 от 25.03.2014год. по внохд № 32/2014год. Кърджалийският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал Х. А. за невинен да е извършил деянието при условията на чл. 29, ал. 1,б.“б“ от НК и е оправдан по това обвинение. В останалата част присъдата е потвърдена. Исканията на осъдените за възобновяване на производството по делото са допустими, защото са подадени от тях в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество са неоснователни. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по друга диференцирана процедура-тази по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като Х. Р. А. и А. М. Ш., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на защитниците си и след тяхното изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично са се съгласили, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието им и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне наказанието насъдените първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК, като за всеки един от осъдените е съобразил наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към индивидуализацията по чл. 54 НК, а след това редуцирал наказанията, съобразно чл. 58а от НК. Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата да са „многобройни" или пък да е налице изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което да определя основателността на направеното от осъдения Х. А. оплакване за явна несправедливост. Съдът е отчел обремененото му съдебно минало-множество предишни осъждания с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер/ вън от тези определящи правната квалификация на деянието/, които сочат за утвърдени престъпни навици и поведение, както и за склонността на осъдения Х. А. към незачитане на установения в страната правов ред. Затова, настоящият съдебен състав намира, че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и на А. като деец, определеното му по размер наказание не е явно несправедливо, а съответства по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК на извършеното от него престъпление и с което целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати. Не може да бъде удовлетворено и искането за възобновяване на осъдения А. Ш.. От данните по делото е видно, че с влязла в сила на 25.05.2002год. по нохд № 262/2002год. на РС-Кърджали, той е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. По тази присъда Ш. не е реабилитиран по право, с оглед наличието на предишно такова-реабилитирането му за деянието, предмет на присъдата по нохд № 5/2001год. на РС-Кърджали/влязла в сила на 25.05.2001год./, с която за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на 300лв. глоба. С присъда № 205/25.11.2011год. по нохд № 250/2009год. за извършено на 05.08.2009год. престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК, с приложение на чл. 55 от НК Ш. е осъден на пробация. При това положение е очевидно, че за осъждането му по нохд № 262/2002год. на РС-Кърджали, Ш. не е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като след изтичане на изпитателния срок по присъдата/25.05.2005год./, той е извършил престъплението по чл. 304, ал. 1 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода. Изложеното, изключва възможността за приложение на чл. 88а, ал.1 от НК-от заличаване на последиците от осъждането на Ш. по нохд № 262/2002год., поради което съдът не е допуснал закононарушение при определяне на режима за изтърпяване на наложеното наказание, тъй като осъденият не се явява лице осъдено за първи път на лишаване от свобода, по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, исканията на осъдените Х. Р. А. и А. М. Ш. за възобновяване на наказателното дело следва да се оставят без уважение като неоснователни. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE исканията на осъдените Х. Р. А. и А. М. Ш. за изменяване по реда на възобновяването на решение № 10 от 25.03.2014год. по внохд № 32/2014год. на Кърджалийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: