Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60120

София, 26.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 77 / 2021 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 179 от 27.04.2021 г. по касационна жалба, подадена от К. М. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 903708 от 25.08.2020 г. по гр.д.№ 38/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 2902 от 31.07.2017 г., постановено по гражданско дело № 878/ 2015 г. на Районен съд – Гоце Делчев и вместо това са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, както следва:
1. да се признае за установено по отношение на Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г., че К. е собственик към настоящ момент на 27 кв.м., представляващи част от УПИ ..., пл. № ... в кв. ... по плана на [населено място] от 1965 година, неправилно заснети по ДРП от 1993 г. като част от съседния УПИ .... в кв. ..., разположени в югоизточната му част, на границата със собствения му имот;
2. да се признае за установено по отношение на Р. Ю. Гаров, че към настоящ момент К. е собственик на 22 кв.м., представляващи част от УПИ XI, пл. № 116 в кв. 10 по плана на [населено място], [община] от 1965 година, неправилно заснети в плана от 1993 година като част от съседния имот с пл. № 501 в кв.9, разположени в неговата югозападна част на границата със собствения му имот.
3. отхвърлени са исковете на К. за предаване на владението върху същите реални части от 27 кв.м. и от 22 кв.м., предявени против същите ответници.
4. К. е осъден да плати деловодни разноски за всички инстанции.
В касационната жалба /основна и уточнена/ се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че предявеният иск следва да се квалифицира само като такъв по чл. 108 ЗС с доводи за грешка в кадастралния план, а не като иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, защото кадастралната карта не е одобрена за населеното место и защото едновременно предявяване на двата иска от един и същ ищец против същите ответници за същите реални части е недопустимо предвид, разясненията в ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се неправилно приложение на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, чл. 33, ал.2 и чл. 110 ЗТСУ /отм/ относно правилата за отчуждителното действие на дворищно регулационния план и прилагането му и за неправилно прилагане на задължителната съдебна практика. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и доводите на касатора във въззивното производство, безкритично възприемане на изводи на вещото лице относно това дали регулацията е приложена, въпреки че тези изводи са правни. Оспорват се изводите на съда относно това, че регулацията не е приложена, че са опровергани изводите на нотариуса в издаденият нот. акт по регулация и е отпаднало легитимиращото му действие.
Ответниците Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., А. О. Г., Д. Д. М. и Ц. Д. Г. оспорват жалбата и доводите в нея. Считат, че исковете са неоснователни, защото не е имало отчуждаване /отчуждителни преписки/, не е платено обезщетението, защото сумите не са били преведени в ДСК, опорочена е процедурата по издаване на нот. акт по регулация, не са спазени изискванията на чл. 46, чл. 47 и чл. 48 ЗПИНМ за заемане на придаваемите места по регулация, поради което и имотните граници не са заснети като съвпадащи с парцелните през 1993 г.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По предявените искове е установено следното:
С н.а. № .... г. М. М. И. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 500 кв.м., застроено с къща и плевня при описани съседи, находящо се в [населено място], [община]. По регулационния план от 1965 г. това место е заснето с пл. № .... и за него е отреден парцел ... от кв. .... М. И. умира на 28.10.1969 г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга, шест дъщери и син К. М. К. – ищецът по делото. Одобреният регулационен план от 1965 г. предвижда към парцел .... от кв. .... да се предадат по регулация 70 кв.м. от имат пл. №.... и 22 кв.м. от имот пл. № .... С н.а. за признаване право на собственост по регулация № .... г. са признати за собственици на основание предаване по дворищно регулационен план А. М. И. и малолетните й и непълнолетни деца, между които и А. М. И. /К. М. К../ на место от 22 кв.м., придадени от имот пл.№.... кв.... по плана на [населено място] и на место от 70 кв.м., придадени от имот пл.№.... кв..... към собствения им парцел .... кв..... В този констативен нот. акт е отразено, че е издаден по молба на А. М. И., която действа за себе си и като законен представител на малолетните си деца Б., С., А. и М. и като подпомагаща непълнолетната дъщеря Г.. /Представени са удостоверения за идентичност на имена./ В акта е вписано, че се издава въз основа на представените документи, между които и обяснителна записка и вносна бележка № 101007/1972 г., протокол от 1972 г. и скица № 70/1970 г. По делото са представени две писма. На л.9 от делото на РС е писмо, издадено от съдебния изпълнител до председателя на СОНС, с което уведомява, че на 07.04.1973г е бил извършен въвод на придаваемите по регулация места - 22 кв.м. от имот пл.№.... кв.... и на .... кв.м. от имот пл.№... по плана на [населено място]. Въвода е извършен в присътвието на председателя на СОНС и вещо лице- техник. Задължен е бил Ю. Г. да си вдигне материалите и да събори навеса. С писмото се моли за съдействие на взискателите, за да се премахне и навес на Ю. Г. с техни работници. С писмо №386/73 г. от 15.12.1973 г. на Окръжен съд-Благоевград / на л. 8 от делото на РС/ до А. И. /майка на ищеца/ по повод нейна жалба е отговорено, че по изп.д.№306/1972 г. два пъти е правен въвод - на 07.04.1973г. и на 30.07.1973г., но длъжникът си е възстановил самоволно владението. На 26. 10.1973г. е извършен още един въвод, при който длъжникът е бил отново уведомен, че ако и този път самоволно възвърне владението си, ще му бъде потърсена наказателна отговорност.
С н.а. № .... г. останалите наследници са дарили на ищеца К. К. своите 6/7 ид.ч. от, дворно място от 500 кв.м.,представляващо парцел ... пл.№.... кв...., след което той се легитимира като собственик на целия парцел.
Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г. са собственици на парцел .... от кв...., а само Р. Г. е собственик на имот пл.....
От СТЕ се установява, че по първият план от 1965 г. към парцел ... на ищеца се придават 70 кв.м./64.39кв.м./ измерено на място/ от имот пл.№...., а от имот пл.№.... кв.... се придават 22 кв.м. Следващият регулационен план е от 1993г. Бивш имот ... е заснет к пл. № ... от кв. ... и за него е отреден парцел ..., имот .... е заснет с пл. № ...., за който е отреден парцел ..., а бивш имот .... е заснет с пл. № .... Този план предвижда на местото на придаваемите 22 кв.м. по предходния план, /която по цифров модел е измерена с площ 25,24 кв.м./, 14.77 кв.м. да попадат в улица, а 10.47 кв.м. са в границите на имот пл.№.... Границите по този план съответстват с изготвен кадастрален план от 1983 г., който не е обнародван. Пътят южно от имота не е реализиран. Уличната регулация не е приложена и е изменена в тази част, като е предвидено регулацията да минава по имотните граници на имот пл. № .... с решение на Общинския съвет от 23.05.2012 г. /л. 248 от делото на РС/ По отношение на имот пл.№.... вещото лице е констатирало наличието на бетонна стена, която разделя придаваемото место от 70 кв.м. по плана от 1965г. така, че около 27 кв.м. от имот на ищеца, попадат в имот .... Съдът е възпроизвел извода на вещото лице, че няма реализиране на регулационните предвиждания за парцел ... пл.№ .... по плана от 1965 г. и по плана от 1993г. На комбинираната скица на л. 267 от допълнителното заключение на вещото лице са отразени със жълт контур площите, които се придават от имот .... – около 67,13 кв.м. и от имот ... – около 24,64 кв.м. към парцел .... от кв. .... Въпреки издаденият нот. акт по регулация, в следващият план от 1993 г. парцелните граници на парцел .... не са отразени като имотни на имот ...., а отново са отразени като придаваеми по регулация от имот ... от кв. ... /бивш .../ към парцел .... около 54 кв.м., а от имот .... от кв. ... / бивш ..../ - 14 кв.м. На същата скица на л. 267 те са очертани със зелен контур. От първото заклучение на вещото лице се установява, че около 25 кв.м., които са част от придаваемото место по плана от 1965 г., са заснети в очертанията на имот .... Аналогично е положението и с площ от около 12 кв.м., която остава в очертанията на имот .... Поради голяма деформация на платната обаче измерването на площите не е точно – според основното заключение на вещото лице, площите от имот ... по плана от 1965 г., които сега са в очертанията на имотите на ответниците са съответно 27 кв.м. /от придаваемите 70 кв.м./ и 22 кв.м.
Свидетелите Т. и А. установяват, че имота на Г. е по-високо от имота на К.. Стената от бетон е построена преди две години, а преди това е имало ограда от телена мрежа на колове, която е била навътре на един метър в имота на Г.. През 1972 г. е имало въвод. Старата ограда била от 1985 г., К. отстъпил на Г. место, където имало навес на Г.... Не помнят да е имало каменен зид. От другата група свидетели И. Г. потвърждава, че бетонната ограда е построена от ищеца преди 2-3 години, но си спомня, че е имало каменен дувар и оградата от дървени колове е изградена на мястото на този стар дувар. Св. К.. дава показания, че каменния зид е съществувал преди 4 години и когато той е бил граница на имотите не са имали спорове. Оградата с колове е била поставена на каменния зид, който е близко до къщата на ищеца, но при построяването на нова жилищна сграда е бил унищожен.
РС е уважил исковете за 27 кв.м., неправилно заснети в очертанията на имот .... и за 22 кв.м., неправилно заснети в очертанията на имот ... от кв.... като е приел, че регулацията от 1965 г. е приложена, чрез плащане и заемане на имота по надлежния ред, като този извод е направен на основание издадения нот. акт по регулация. Съдът обаче е уважил исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР като е признал правото на собственост към момента на одобряване на действащия регулационен план 1993 г. Уважил е и осъдителната част от петитума за тези реални части.
При първото въззивно разглеждане на делото е отменено решението на РС и допълнителното решение, като вместо това исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР и иска по чл. 108 ЗС са отхвърлени.
С решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 2438/2018 г. на ВКС, І гр.о. е отменено въззивното решение и са дадени указания за привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. При новото разглеждане, ищецът е уточнил, че иска установяване правото му на собственост към настоящия момент по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Заявил е, че подържа и иска по чл. 108 ЗС.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд е отменил решението на РС и вместо това е отхвърлил всички искове. Приел е, че формално предпоставките за придобиване на придаваемите места по регулация са налице, но при анализа на доказателствата се установява, че фактите не са се осъществили при предвидения по закона ред. Тъй като констатациите в нот.акт № .... г. са оспорени от ответниците. Съдът е приел, че той е официален свидетелстващ документ, в който е удостоверено, че по искане на майката на ищеца, действаща лично и в качеството й на законен представител на лицето е издаден акта, но тя не е легитимирана да иска издаване на такъв акт. Позовавайки се на пар.108 ал.2 ППЗПИНМ, съдът е приел, че нотариални актове във връзка с приложението на дворищната регулация се издават по искане на общината, което се прави едва след изпълнението на условията за заемане на имота. Затова е формирал решаващ извод, че чрез констативния нотариален акт не е доказано, че собствениците са били обезщетени и са изпълнени предпоставките на закона за заемане на придаваемите места, което единствено общината може да удостовери. Въпреки данните за извършени няколко въвода въз основа на този оспорен констативен нот.акт № .... г., съдът е приел за безспорно установено, че до фактическо заемане на придадените имоти не се е стигнало нито по доброволен ред, нито чрез съдебното изпълнение, видно от свидетелските показания и назначената експертиза. Бетонната стена, поставена около 2015г. не е прокарана по регулационната граница между парцел .... и имот пл.№..... По отношение на имот пл.№...., съдът е приел, че няма данни да е имало ограда или придаваемите места фактически да са заети от ищеца, поради което по плана през 1993г. регулационните линии на парцел .... не са отразени като имотни граници. Позовал се е и на ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК, за да приеме, че отчждителното действие на регулацията от 1993 г. е отпаднало, съгласно пар.8 ЗУТ, предвид изтичане на сроковете по пар.6 ЗУТ и липса на твърдения от ищеца за приложение на този текст, а ЗУТ безусловно зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищно регулационни планове като имотни граници.
Поради приетото от въззивния съд, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху площите, които претендира, като придаваеми места от други имоти, е отхвърлен и иска по чл. 108 ЗС за тях.
Относно правната квалификация, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС с наведено основание грешка в кадастралната основа към действащия регулационен план. След приемане на ЗКИР и ЗУТ, и ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, съдебната практика приема, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана, е заснета като част от съседен имот, по който са наведени и обстоятелства за допусната грешка в кадастралната основа. Поради отпадане отчуждителното действие на плановете по ЗУТ и това, че той не предвижда възможност по силата на дворищно-регулационен план да се придава по регулация / след отмяната на ЗТСУ/ и факта, че и кадастрален план, а не само кадастралната карта, е основа за изготвяне на ПУП, кадастралният план също следва да отразява вярно имотите. Затова исковете за собственост, основани на грешка и непълнота могат да се отнасят и за имоти от кадастралния план преди да е изготвена кадастралната карта. Това се налага и с оглед правилното заснемане на имотите в процеса на създаване на кадастралната карта. Този иск може да бъде предявен както като установителен иск, така и като осъдителен, тъй като след отмяната на ЗТСУ не е необходимо първо да се изменя кадастралния план, респективно КК и ПУП за да се ревандикира спорната площ. Грешното заснемане в кадастралния план или в КК не е довело до промяна на правото на собственост. ПУП / ако не е такъв по чл. 16 ЗУТ/ също няма вещно действие. КК и ПУП не са променили и с изменението им няма да променят правото на собственост. Поради това и предвид изясняване характера на иска за установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент, в мотивите към т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, респективно на иска по чл. 108 ЗС в установителната му част е идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /предишен чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР/. И в трите хипотези се установява правото на собственост към настоящия момент. Затова съдът намира, че предявените искове са осъдителни по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост към настоящия момент върху погрешно заснетите реални части от имот ...., съставляващи придаваеми места от имоти .... и .... от кв. .... по плана от 1965 г. вместо като части от имот .... по плана от 1993 г. към имотите на ответниците съответно .... и .... и за осъждане последните да предадат владението върху тези части. Съдът е отхвърлил в установителната и осъдителната част тези искове, поради което решението не е недопустимо.
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: при наличие на констативен нот. акт за придобиване по регулация части от недвижими имоти по реда на ЗПИНМ / отм_/, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваемите по дворищно-регулационен план место, установява ли се по безспорен начин придобиването на предаваемите по регулация места, поради противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и Решение № 489 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 5129/2008 г. ІV гр.о.
Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм/ са дадени в Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Дворищно регулационния план при действието на чл. 39, ЗПИНМ /отм/ и чл. 110 ЗТСУ /отм/ имаше непосредствено отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели за упълномеряването им се считаха отчуждени по силата на заповедта за одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче бе условно – ако регулацията бъде приложена. За прилагане по регулация са възможни три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар. 105 ППЗИНМ /отм/ респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ/отм/. Представянето на разписка за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият способ за приложение на регулацията е налице ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищно регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на пар.102 ППЗИНМ /отм /, респективно чл. 111 ЗТСУ /отм/. Третата хипотеза е когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал.3 ЗТСУ /отм/. Нотариалният акт за установяване правото на собственост върху придаваемото место по регулация в първите две хипотези се издава служебно по искане на общината с прилагане на обяснителна бележка и скица – пар. 108, ал.2 ЗПИНМ /отм, респективно чл. 287 ППЗТСУ /отм/. Няма пречка това да поиска и заинтересованият собственик, до колкото нотариалният акт по регулация е констативен, издава се в охранително производство, което започва по искане на молител, но следва да е установено от техническите органи кое е придаваемото място и дали са уредени сметките по регулация. Първото се установява чрез законовото изискване да бъде представена скица, на което придаваемото место да е изобразено графично. Второто – дали и как са уредени регулационните отношения, се установява от обяснителната бележка. Нотариалният акт по регулация е констативен - удостоверява, че условията за заемане на отчуждените с дворищно регулационния план части от съседни имоти са били изпълнени и служи като изпълнителен титул за въвод във владение на придадения имот от съдебния изпълнител, съгласно пар. 109 ППЗПИНМ /отм/, респективно за издаване на изпълнителен лист въз основа на него, съгласно чл. 284 ППЗТСУ /отм/ - Решение № 1362 от 19.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 879/1996 г., IV г. о. Дори да не е издаден констативен нот. акт по регулация, ако в исковото производство се докажат предпоставките за издаването му – плащане или декларация по чл. 111 ЗТСУ, прилагане на регулацията е доказано - Решение № 334 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 87/2010 г., I г. о., Решение № 128 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2020 г., I г.о.
При този отговор на поставения въпрос, послужил като основание за допускане до касация, приетото от въззивната инстанция, че въпреки установено заплащане на придаваемите места през 1972 г. и издаване на констативния нот. акт по регулация, тя не е приложена и отчуждителното действие на дворищно регулационния план не е станало безусловно, противоречи на материалния закон и е необоснован извод, Нотариалният акт, издаден на основание регулация е официален документ. Той е оспорен от ответниците, но при тяхна доказателствена тежест, те не са опровергали констатираното с него, че е извършено плащане с вносна бележка № 101007/1972 г. Изрично в конст. нот. акт е отразено, че е представена вносната бележка, протокол от 1972 г. и скица № 70/1970 г. Не кореспондира на съдържанието на този нот. акт тезата на ответниците по касация, че отразеното плащане се отнасяло за предаваемото общинско място. Нот. акт се отнася за придаваемите места от 70 кв.м. и от 22 кв.м. и е нелогично в него да е отразено плащане да друго придаваемо место.
Противоречащ на закона и необоснован е и извода на въззивния съд, че регулацията не е приложена, защото придаваемите по регулация места не са заети от касатора, към чийто имот се придават защото нот. акт не е издаден по искане на общината, а по искане на собствениците, към чийто имот се придават местата. Основанията за заемане на имота са били налице след като е извършено плащане, а извършването на въвода на два пъти е доказан с двете писма - на л.9 и л. 8 от делото на РС, Самоволното завземане на процесните придаваеми места от ответниците не е могло да доведе до придобиването им по давност от тях предвид забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за придобиване на реални части от парцели. След прилагане на регулацията чрез плащане и издаване на констативният нот. акт по регулация тези места са реални части от парцела на ищеца и за тях действа забраната на чл. 59 ЗТСУ в първоначалната му редакция, /действала до 01.01.2021 г./ за придобиване по давност или чрез правни сделки. Следващата редакция на този текст /ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., отм., бр.. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и нормата на чл. 200, ал.2 ЗУТ допускат придобиване по давност на реална част от съседен имот само ако те отговарят на изискванията за самостоятелен парцел, респективно УПИ или при условията на чл. 28 ЗТСУ /отм/, респективно ако се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл. 17. Съдебната практика приема, поради аналогичността на хипотезите, че подобно придобиване е възможно и в хипотезата на чл. 15, ал.3 ЗУТ. /Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о./ В настоящият случай обаче не са налице нито условията на чл. 17 ЗУТ, нито условията на чл. 15 ЗУТ. Затова ответниците не са могли да придобият по давност обратно части от местата, които са се придавали по регулация по плана от 1965 г., за които регулацията е приложена и е издаден нота. акт по регулация дори да са ги завладели отново след проведените въводи във владение.
След като регулацията за придаваемите места е приложена чрез плащане и това е удостоверено с констативният нот. акт по регулация, ищецът се легитимира като собственик на процесните реални части от около 27 кв.м. / които са част от придаваемите 70 кв.м. от имот пл. № .... по плана от 1965 г./ и на около 22 кв.м. от имот .... по същия план, които неправилно са заснети по плана от 1993 г. отново в очертанията на имотите от които се придават съответно пл. № .... и .... вместо като част от имот ...., за който е отреден парцел ... по плана от 1993 г. Тези части се владеят без основание от ответниците, защото те не са могли да ги придобият по давност, поради което следва да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху тях.
Съобразно този резултат, на ищеца следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции в размер на 11 100 лв., от които за производството пред РС-Гоце Делчев - 2540 лв., за производството пред ОС – първо въззивно обжалване – 1000 лв., за производството пред ВКС по гр.д.№ 2438/2018 г. – 3660 лв., за производството пред ОС-Благоевград – второ въззивно разглеждане на делото – 1500 лв. и за настоящото второ разглеждане на делото пред ВКС за един адвокат, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК – 2500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 903708 от 25.08.2020 г. по гр.д.№ 38/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ю. Г. ЕГН-[ЕГН], А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г. ЕГН-[ЕГН], всички от [населено място], [община], област Благоевград, че К. М. К. ЕГН-[ЕГН] е собственик на около 27 кв.м., представляващи част от собствения му УПИ ... в кв. .... по плана на [населено място] [община], от 1965 година, неправилно заснети в очертанията по дворищно регулационния план от 1993 г. като част от съседния имот пл. № ...., за който е отреден УПИ .... в кв. ..., вместо като част от собствения му имот .... от кв...., за който е отреден парцел .... от кв. ... по плана на [населено място] [община] и ОСЪЖДА Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г. да предадат на К. М. К. владението върху тази реална част, разположени в югоизточната част УПИ .... в кв. ..., на границата със собствения му имот
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ю. Г. ЕГН-[ЕГН], че К. М. К. ЕГН-[ЕГН] е собственик на около 22 кв.м., представляващи част от УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], [община] от 1965 година, неправилно заснети в плана от 1993 година като част от съседния имот с пл. № .... в кв...., вместо като част от собствения му имот .... от кв...., за който е отреден парцел .... от кв. ... по плана на [населено място] [община] и ОСЪЖДА Р. Ю. Г. да предаде на К. М. К. владението върху тази реална част, разположени в югозападна част на имот с пл. №.... в кв...., на границата със собствения му имот.
Скицата на л. 267 от гр.д.№ 878/2015 г. на Районен съд - Гоце Делчев е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г. да платят на К. М. К. деловодни разноски в размер на 11 100 лв. /единадесет хиряди и сто лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: