Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 30.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през 2023 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 64 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на решение № 60 от 10.08.2022 г. по НЧД № 147/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на посочения съд. Според искането съдът е нарушил материалния закон, определяйки съобразно с чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначалния режим, при който осъденият Л. М. следва да изтърпи общо определеното му на осн. чл. 25, ал. 1 НК наказание. Изтъква се в тази връзка разбирането, че общо определеното (и увеличено на осн. чл. 24, ал. 1 НК) наказание е относимо към всички престъпления, включени в съвкупността, т.е. и към включените в тази съвкупност умишлени престъпления, като това обосновава хипотезата по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. Като друг аргумент се изтъква, че М. е осъден в рамките на още две наказателни производства, престъпленията по които са извън формираната от Габровския окръжен съд съвкупност, като от момента на изтърпяване на наказанието по всяко от тях до извършването на умишлените престъпления по участващите в процесното групиране наказания по НЧД № 147/2022 г. (сред които прокурорът е включил и престъплението, предмет на производството по НОХД № 35/2021 г. на ОС-Габрово) не са изтекли повече от пет години. Поради това, според искането, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на увеличеното общо най-тежко наказание следва да бъде строг и като е приложил чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първостепенният съд е нарушил материалния закон. Направено е искане за възобновяване на производството по НЧД № 147/2022 г. на ОС - гр. Габрово и за отмяна на постановеното по него съдебно определение № 60 от 10.08.2022 г. в частта досежно определения първоначален режим за изтърпяване на общо определеното и увеличено на осн. чл. 24, ал. 1 НК наказание, като се предлага в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед на правилно прилагане на материалния закон. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, изложените в него съображения и направеното искане. Назначеният при условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК защитник на осъдения пледира за отхвърляне на искането. В тази връзка акцентира на факта, че според чл. 57, ал. 1, т. 2, б.б. „а“ - „в“ ЗИНЗС необходимо условие за определяне на строг първоначален режим за изпълнение на наказание е престъплението, за което е наложено това наказание, да е умишлено. Според защитника, макар срокът на общо определеното за изтърпяване наказание да надвишава 5 години и деянията, включени в съвкупността да са извършени преди да са изтекли 5 години от изтърпяването на предходно наложени наказания, свързани с лишаване от свобода, не е изпълнено условието престъплението да е умишлено, тъй като най-тежкото по размер наказание за включените в съвкупността престъпления е наложено за непредпазливо престъпление по чл. 343 НК. Като допълнителен аргумент адв. И. изтъква, че чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС е приложим на отделно основание, като се има предвид, че предходното деяние преди това по НОХД № 35/2021 година е извършено на 20.08.2017 година, т.е. изминал е дълъг период от време, през който период М. не е нарушавал закона. Отбелязва и това, че хронологически последните осъждания на подсъдимия са за леки престъпления по смисъла на закона. Тези обстоятелства според него самостоятелно предпоставят възможността да бъде определен по-благоприятен режим за изтърпяване на общо определеното наказание. Осъденият М. не взема лично участие в съдебното заседание, като е декларирал изричен отказ да се яви пред ВКС. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 425 НПК, установи следното: С решение № 60 от 10.08.2022 г. по НЧД № 147/2022 г. и на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК състав на Габровския окръжен съд е групирал наказанията, наложени на осъдения Л. Б. М., както следва: - една година и четири месеца лишаване от свобода (изпълнимо при първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС) и глоба в размер на 500 лева, определено по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 1041/2020 г. на Районен съд – гр. Габрово – за извършени при условията на чл. 23, ал. 1 НК престъпления по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 1 НК; - една година и шест месеца лишаване от свобода (изпълнимо при първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС) и глоба в размер на 800 лева за извършени при условията на чл. 23, ал. 1 НК престъпления по чл. 345, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, определено със споразумение по НОХД № 470/2020 г. на Районен съд – гр. Севлиево; - три години лишаване от свобода (изпълнимо при първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. , т. 2, б. „б“ ЗИНЗС) и глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, наложени по силата на споразумение по НОХД № 357/2021 г. на Районен съд – гр. Севлиево; - девет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, наложено с присъда по НОХД № 35/2021 г. на Окръжен съд – гр. Габрово, с която е бил определен на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване. Съдът е определил едно общо наказание, в размер на най-тежкото сред посочените, а именно девет години лишаване от свобода, което е увеличил с осем месеца на осн. чл. 24 НК, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е постановил лишаването от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На осн. чл. 23, ал. 3 НК към общо определеното наказание, свързано с лишаване на подсъдимия от свобода, съдът е присъединил и наказанието глоба в общ, най-тежък размер, а именно 1000 лева. На осн. чл. 25, ал. 2 НК и чл. 54 НК съдът е приспаднал и е зачел, съотв. изтърпяната от осъдения част от така групираните наказания, свързани с лишаване от свобода и времето, през което той е бил задържан под стража. Макар и неправилно избрано по вид сред уредените от НПК категории съдебни актове, по същество оспореното решение не страда от сочения от прокурора порок. Вярно е, че според чл. 47, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим независимо от това, наказанието по коя от тях се изпълнява. Тази разпоредба обаче не намира приложение в случаите, когато измежду няколко наказания, наложени с отделни присъди, е определено едно общо наказание при условията на чл. 25, ал. 1 - 4 НК, макар с отделните присъди да е бил определен различен по тежест първоначален режим за изпълнение на всяко от наказанията. За тази хипотеза законът е дал изрично и различно от приетото с чл. 47, ал. 2 ППЗИНЗС решение. В чл. 39, ал. 3 НПК е указано, че когато определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Очевидно е при това законодателно решение, че съдът разполага със свободата да определи първоначалния режим за изпълнение на наказанието винаги, когато налага общо наказание по няколко влезли в сила присъди. Друго не би и могло да бъде, доколкото режимът не е част от наказанието, не засяга нито неговия вид, нито размера му, които са окончателно определени с влязлата в сила присъда. В тази хипотеза законът не е задал критерии, от които съдът да се ръководи при определяне на режима за изтърпяване на общо определеното наказание, извън тези, поставени от ЗИНЗС, които са били съобразени при определянето на първоначалния режим за изтърпяване на всяко от наложените с отделните присъди наказания. Доминиращото като тежест наказание е наложено за непредпазливо престъпление, като правилото на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е установило първоначален общ режим за изтърпяването му. Очевидно базирана на този критерий, преценката на първостепенния съд относно приложимия режим за изтърпяване на общо определеното наказание, свързано с лишаване на подсъдимия от свобода, е в рамките на закона и не изисква ревизия. Изпълнявайки конституционното си задължение да следи за точното прилагане на закона от всички съдилища, настоящият състав прецени, че е нужно да обърне нарочно внимание на вида на акта, закрепващ волята на състава от окръжния съд, при все че не е сезиран изрично с този проблем. Според чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК съдът постановява решения, когато се произнася по основателността на жалба или протест или искане за възобновяване на наказателното дело. Т.е. решението е акт, типичен единствено за редовните и извънредните способи за контрол от по-горна съдебна инстанция. Първоинстанционният съд, като какъвто се е произнесъл в случая съставът от Габровския окръжен съд, постановява присъди и определения. Предвид предмета на конкретното първоинстанционно производство, изискващ решаване на въпроси не относно вината и отговорността, а относно определянето на общо наказание сред няколко предходно наложени на осъдено вече лице, законосъобразният акт, в който е следвало да бъде материализирана волята на съда, е определението. Сред съдебните актове от този вид са не само предназначените да разрешат междинни за наказателния процес въпроси, но така също и даващите окончателно за съответния процесуален стадий решение по определен кръг наказателно-процесуални проблеми, като прекратяване на съдебното или на наказателното производство, спиране на съдебното производство и пр., вкл. и относно групирането на предходно наложени наказания по правилата на чл. 25 НК. С оглед различията в предметния обхват и значението на отделните категории определения законът е въвел и различен режим за техния инстанционен контрол. Изрично указание относно вида на съдебния акт, с който следва да бъдат решени въпросите по чл. 306, ал. 1 НПК се съдържа в самата посочена разпоредба и от това именно указание е следвало да се ръководи и конкретният състав на Габровския окръжен съд. За валидността на постановения от него акт обаче е важно в случая, че макар и назован „решение“, този акт съдържа всички реквизити, които би следвало да съдържа и съдебното определение по чл. 306 НПК, а в същината си дава неуязвим от материално-правна страна отговор на въпросите, които е предназначен да разреши. Тези обстоятелства изключват възможността за постановяване на поисканата негова отмяна по реда на възобновяването. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на решение № 60 от 10.08.2022 г. по НЧД № 147/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.