Р Е Ш Е Н И Е № 538 гр. София, 09.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1783 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдените В. Т. Б. и И. Г. Д. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 498/ 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. Осъдените мотивират оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилното им осъждане за престъпление, което не са извършили, както и за явна несправедливост на наложените им наказания. Предлагат Върховният касационен съд да отмени решение от 12.07.2012 г. и да упражни правомощията си по чл.425 ал.1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията на осъдените следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 21/ 23.02.2011 г. по нохд № 51/ 2007 г. Кюстендилският районен съд признал подсъдимите В. Б., И. Д. и Г. Н. за виновни в това, че на 06.07.2006 г., като извършители противозаконно отнели т.а. „И. Д.” от владението на В. В., без негово съгласие, с намерение да го ползват, като отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.3 от НК и моторното превозно средство е изоставено без надзор. На основание чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК са осъдени както следва: Б. и Н. на по шест години лишаване от свобода, а Д. на три години лишаване от свобода. На осн. чл.346 ал.4 от НК подсъдимите Б. и Д. са лишени от право да управляват МПС за срок от по 1 година и 6 месеца. С решение от 12.07.2012 г. по внохд № 498/2011 г. Кюстендилският окръжен съд изменил присъдата, като намалил наказанията на тримата подсъдими на по 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимия Д. за срок от три години. В останалата част потвърдил присъдата. Исканията за възобновяване, направени от осъдените Б. и Д. са подадени в законния шестмесечен срок по чл.421 ал. 3 от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. Решението на Кюстендилския окръжен съд не отговаря на изисквания за въззивен съдебен акт. В него декларативно се изразява съгласие с фактическите изводи на първата инстанция, които тя направила след всеобхватен анализ на доказателствата и правилната им оценка. Съдът е посочил, че не е необходимо да излага собствени съображения по фактите, „ нито повторно и подробно да ги пресъздава”. Избраният подход не държи сметка на обстоятелството, че е проведено въззивно съдебно следствие, включващо разпит на четирима свидетели и приемане на нови писмени доказателства. Съдът е бил длъжен да анализира тези доказателства, да ги съпостави с вече събраните от първата инстанция, да посочи кои от тях кредитира и защо. Това важи особено за показанията на св. Г., които съществено си противоречат с депозираните от него на досъдебното производство и които имат фундаментално значение за изясняване на авторството на престъплението. Основателно е възражението на защитата, че не става ясно защо съдът кредитира изцяло заявеното от този свидетел по време на разследването, а не разпитът му пред съда, доколкото изречението на стр.2 от мотивите „ показанията на св. Г. не следва да се приемат безкритично” не носи никаква информация за оценъчната дейност на решаващата инстанция. Съдът не е отделил никакво внимание на показанията на разпитаните пред него свидетели В., М. и С., както и на приетите като писмени доказателства преписи от регистъра на РПУ на МВР гр.Самоков и не е изложил съображения дали съдържащите се в тях фактически данни подкрепят или опровергават показанията на Г., както и тези на разпитаните от първоинстанциония съд свидетели- роднини и приятели на подсъдимите Д. и Н., които съобщават факти, изключващи участието им в престъплението. Начинът, по който са изготвени мотивите към решението не позволява да се разбере как са формирани фактическите изводи на съда по отношение на авторството на тримата подсъдими. Съображенията на съда са кратки и декларативни до степен, сочеща на липсва на мотиви, което винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Съдебният акт не съдържа отговор и на нито едно от възраженията във въззивните жалби, свързани с обосноваността на присъдата и оплакванията за наличие на процесуални нарушения при разпита пред съдия на св. Г. и при проведеното с него разпознаване на лица, поради което не отговаря и на изискванията по чл.339 ал.2 от НПК. Въз основа на изложеното, Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде възобновено. Налага се въззивният акт да бъде отменен изцяло, включително и по отношение на осъдения Г. Н., който не е подал искане за възобновяване. Обвинението е за съучастническа дейност на тримата осъдени и това налага отговорите за виновността и отговорността им да бъдат решени в единен процес. Налице е процесуално основание за това, предвид разпоредбата на чл. 426 вр. чл.347 ал.2 от НПК. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 498 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. ОТМЕНЯВА изцяло решение от 12.07.2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: