4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
[населено място], 20.11.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1202 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат М. М. срещу определение № 523/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 54/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено определение на Районен съд Стара Загора № 3620/24.11.2022 г. по гр. д. № 1529/2022 г. за оставяне без уважение на негова молба по чл. 248 ГПК и увеличаване на присъденото в негова полза възнаграждение с постановеното по делото решение.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с довод, че от една страна съдът е събрал държавна такса за предявени пет на брой иска, а от друга страна не е присъдил адвокатско възнаграждение съобразно този брой, с което е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква, че този въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 146/2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на II т.о., определение № 388/2022 г. по ч. т. д. № 1840/2021 г. на II т.о., определение № 404/2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на IV г.о., определение № 366/2022 г. по ч. т. д. № 1085/2022 г. на I т.о. При изложените оплаквания и твърдения формулира искане за постановяване на определение, с което атакуваното да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като вместо него от настоящата инстанция се постанови друго такова за изменение решението на Районен съд Стара Загора и присъдят в тежест на насрещната страна разноски съобразно броя на предявените искове.
Ответникът по частната касационна жалба „Вива кредит“ АД /правоприемник на „Вива кредит“ ООД/ я оспорва като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение Окръжен съд Стара Загора е потвърдил определение на Районен съд Стара Загора за отказ да бъде изменено постановеното по гр. д. № 1529/2022 г. решение в частта за разноските с присъждане на допълнителен размер над сумата от 300 лв. За да достигне до извод за неговата законосъобразност, окръжният съд е счел, че адвокат М. има право да получи присъждане на възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ съобразно уважения размер на предявения оценяем иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Отчел е липсата на фактическа и правна сложност на делото, тъй като производството пред първоинстанционния съд е приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание. Преценил е, че ищцата е сезирала съда не с пет, а с три иска, както и, че става дума за едно правоотношение, произтичащо от един договор за заем. За неоснователни е приел възраженията относно приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочената разпоредба според съда следва да се тълкува корективно като във всяко производство следва да се взема в предвид характера на исковете и тяхната обусловеност и свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването и като резултат да се прилага във връзка с чл. 7 от Наредбата. Последната ясно сочи как трябва да се определя дължимия адвокатски хонорар при наличието на материален интерес, определен въз основа на общата стойност на всеки иск при кумулативно съединяване, но не и при евентуално. Позовал се е на определение № 2284/12 г. по гр. д. № 2238/2012 г. на IV г.о., ВКС съгласно което, когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата такса е една, следователно едно е и адвокатското възнаграждение. Отделно е цитирал разрешенията, дадени в определение № 2533/2017 г. по дело № 21649/2017 г. на I т.о. и определение № 95/2017 г. по гр. д. № 868/2017 г. на III г.о., ВКС, в които според него се разяснява, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните претенции. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не от всяка претенция поотделно. В заключение съставът на окръжния съд е посочил, че присъждането на претендирания от адвокат М. размер би било в разрез с добрите нрави и морала. Въззивният съд се е отклонил от цитираната практика.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение, преценени с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Поставените въпроси удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обуславящи изхода на спора пред въззивния съд и са обсъдени в атакуваното определение. Те могат да бъдат сведени до един, който касае приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. По въпроса е формирана трайна практика на ВКС, обективирана освен в сочените от касатора определения, така и в определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на ВКС, II т. о., определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т. о. и определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о. В същите е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. /преди изменение на последната с ДВ, бр. 88/2022 г./, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес и се определя за всеки от съединените искове минималното възнаграждение, след което се формира общия му размер при разпределяне на отговорността за разноски.
В процесната хипотеза с исковата молба са заявени иск за установяване нищожност на договор за паричен заем Viva Standart 30 № 5570053 от 05.12.2019 г., сключен между Н. П. и „Вива кредит“ ООД, евентуално съединен с него за установяване нищожност на три отделни клаузи от договора и иск за връщане на сума в размер 2 298, 31 лв. С първоинстанционното решение искът за прогласяване нищожност на целия договор е отхвърлен, установена е нищожност на заявените в евентуалност три клаузи и е присъдена сума в размер на 1 711, 61 лв. по кумулативно съединения обусловен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, вр. с чл. 55, предл. 3 ЗЗД. С оглед дадения отговор на адвокат М. се дължи присъждането на още 150 лв. за защита по неоценяемия иск, съобразно предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заключение постановеното от Окръжен съд Стара Загора определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението на Районен съд Стара Загора в частта за разноските.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 523/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 54/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора
ОТМЕНЯ определение № 523/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 54/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора, вместо което постановява
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 1009/24.11.2022 г. по гр. д. № 1529/2022 г. на Районен съд Стара Загора и осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Вива кредит“ АД да заплати на адвокат М. М. сума в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
|