Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
София, 16.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 184 по описа за 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на А. И. В. и М. И. В., чрез пълномощника им адвокат К. М., за отмяна на влязлото в сила решение от 5.07.2005 год. по гр. д. № 11461/2005 год. на Софийския районен съд, оставено в сила с решение от 20.07.2010 год. по гр. д. № 830/2006 год. на Софийски градски съд.
Молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за спора за собствеността на имота, установяващо качеството на наследодателя им И. В. на акционер в дружеството към момента на влизане в сила на ЗНЧИМП/27.12.1947 год. Поддържат, че то не е могло да им бъде известно при разглеждането на делото, не са могли да се снабдят с него и да го представят, поради което и искат отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което това доказателство бъде приобщено към доказателствения материал.
Ответникът по молбата за отмяна – М. А. В., чрез пълномощника му адв. Р. Н., оспорва същата и иска да бъде оставена без уважение, като му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
С влязлото в сила на 12.07.2011 год. /датата, на която е постановено определението на ВКС по гр. д. № 1446/2010 год., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване/ решение, чиято отмяна се иска в настоящето производство, е отхвърлен предявения от И. А. В. против М. А. В. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението от последния на апартамент с площ 148.35 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], на 4 етаж, подробно описан.
Ищецът И. А. В. е починал на 4.10.2006 год. – в хода на въззивното производство, и на негово място са конституирани неговите наследници по закон – А. И. В. и М. И. В., сега молители.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за собственост, предявен от И. А. В., поради липса на доказателства, че ответникът владее имота и понасяне от ищеца на неблагоприятните последици от недоказване наличието на тази предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е изложил съображения за липса на доказателства от страна на ищеца, че е бил единствен акционер към момента на прекратяване на дружеството [фирма], за да се легитимира като собственик на спорния имот, на основание възстановяване на собствеността му по ЗВСОНИ като имот, собственост на това дружество и предмет на национализацията по ЗНЧИМП от 1947 год. Съдът приел, че от представената по делото извадка от Търговския регистър не се установява обстоятелството кои са били акционери на дружеството към момента на национализацията, а вписванията сочат на извод за наличие и на други акционери, както и на данни за сливане на други две дружества във [фирма], с прекратяването им – дружеството [фирма] и [фирма] – определение от 30.01.1946 год., обявление в Д. в. бр. 27 от 5.02.1946 год.
Сред доказателствата, представени от конституираните като наследници на първоначалния ищец, чрез пълномощника им адвокат П. Т. такива с молбата от 18.11.2008 год., са описани в т. 5 – Информационни сведения от БНБ – представеното доказателство касае едно от дружествата, прекратено чрез сливането – [фирма].
С молба от 23.09.2010 год. – след постановяване на въззивното решение, пълномощникът е поискал приобщаването към доказателствения материал и Контролен рапорт на [фирма], т. е. национализираното дружество, с данни за неговите акционери. Поради липсата на процесуална възможност това писмено доказателство не е приобщено към доказателствения материал и не е обсъждано, а то има съществено значение към релевантния за спора факт за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот след възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ в лицето на правоимащите.
Предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение предполага непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, дължаща се на обективна невъзможност да се установи обективната истина по време на висящността на делото, като се установи наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства – т. е. такива, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са приобщени към доказателствата, без това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната.
Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не е било представено в хода на висящото исково производство, но установява обстоятелства, които страната се е домогвала да установи по делото. Въпреки положените усилия при ангажиране на доказателствата в защита на тезата си, ищците, сега молители са представили това писмено доказателство след постановяването на въззивното решение, поради което и процесуално недопустимо е било то да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, което сочи на ограничаване на процесуалната възможност на страната да се позове на него. А с оглед съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на ревандикационния иск поради липса на доказателства ответникът да се намира в спорния имот, то поведението на ищеца с оглед ангажиране на това доказателство не би следвало да се квалифицира като небрежност при представянето му, поради което и не следва да понесе като неблагоприятна последица необсъждането му поради липса на процесуална възможност за това по време на разглеждане на делото.
И тъй като представеното в настоящето производство доказателство е от съществено значение за спора за собствеността на възстановения имот, национализиран по ЗНЧИМП от дружеството [фирма], то ако беше приобщено към доказателствения материал би обосновало различен от направения във влязлото в сила решение извод за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот след реституцията му. Това обосновава извод за наличие на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и влязлото в сила решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на събиране на доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение от 20.07.2010 год. по гр. д. № 830/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 5.07.2005 год. по гр. д. № 11461/2005 год. на Софийския районен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на събиране на доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: