Р Е Ш Е Н И Е   № 243   гр. София, 07.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десетата година, в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1178 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на “Ж” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез управителя на дружеството Ж. Ц. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 215 от 22 май 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 345 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г. В молбата се сочи, че от самото съдебно решение молителят узнал за искането за спиране на изпълнителното производство от страна на взискателката, а частният съдебен изпълнител отказвал достъп до делото; след изплащането частично на сумата по изпълнителното дело на взискателката, длъжникът и взискателката постигнали споразумение, като в следствие на него взискателката поискала спиране на изпълнението; молбата съществува в кориците на делото и съдът е отразил този факт в мотивите си, но публичната продан била проведена; разписката за частично изплатената сума обаче не е била в кориците на делото и не е взета предвид от частния съдебен изпълнител; двете доказателства сочат, че размерът на задължението е различен и е следвало това обстоятелство да се отрази от частния съдебен изпълнител; разписката станала известна на молителя едва към 20 януари 2009 г., когато изпълнителното дело било поискано по друго съдебно производство; изпълнителното дело е с един взискател, а другите лица са носители на тежести върху продавания имот, поради което само са били уведомени за насрочената публична продан; не са ясни причините за издадените няколко обявления за публична продан. Прилагат се молба от 10 април 2008 г. от Т. П. и разписка от П. от същата дата. В съдебно заседание представителят на молителя поддържа доводите в молбата за отмяна. Ответницата Т. Г. П. от гр. С. не дава отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 от ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 т. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че длъжникът няма право по смисъла на чл. 435 от ГПК да обжалва публичната продан поради неуважено от съдебния изпълнител искане за спиране на изпълнението от страна на взискателя; при наличие на няколко присъединени взискателя спирането ще има ефект само спрямо тези, които са го поискали; частният съдебен изпълнител е спазил всички законови изисквания при провеждането на процедурата по продажба на имота; частният съдебен изпълнител е определил купувача при спазване на правилата на чл. 489 от ГПК. Относимите обстоятелства по спора са следните: На 10 април 2008 г. ответницата по молбата за отмяна Т. П. в качеството си на взискател поискала от частен съдебен изпълнител да спре изпълнително производство. Молбата е приложена на л. 167 от изпълнителното дело. На 14 април 2008 г. частният съдебен изпълнител обявил купувачи по публична продан. С жалбата срещу постановление за възлагане на недвижим имот молителят представи разписка от взискателката от 10 април 2008 г., с която взискателката удостоверява, че е получила от длъжника си – молителят в настоящото производство, сумата от 10 хиляди лева за погасяване на главницата по задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В решението на окръжния съд е посочено, че взискателката е поискала с молба от 10 април 2008 г. спиране на изпълнителното производство. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Молителят поддържа именно това правно основание за искането си – открил е нови писмени доказателства, разкриващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването на делото. Твърдението е за наличието на нови доказателства, които не са били включен в доказателствения материал по делото, докато то е било висящо. Представените с молбата за отмяна разписка и молба не са нови за конкретния спор – самият молител сочи, че съдът е посочил молбата от 10 април 2008 г. в мотивите на атакуваното решение, а разписката е представена от молителя още с въззивната жалба. При това положение не може да се приеме, че двете писмени доказателства не са могли да бъдат известни при решаването на спора и поради това съдът не ги е взел предвид или с тях страната не е могла да се снабди своевременно. Всъщност молителят иска промяна в изводите на съда при доказателства, които са могли да бъдат взети предвид при постановяването на атакуваното решение, но производството по отмяна не е средство за инстанционен контрол на неправилни съдебни решения, поради което молбата е неоснователна. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Ж” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез управителя на дружеството Ж. Ц. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 215 от 22 май 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 345 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: