Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 935                    София  28.12.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  3558/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 127 от 15.12.2008г., постановено по настоящото дело № 3558/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 109 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 176/2008г. С въззивното решение е обезсилено решение № 1* от 18.01.2008г. по гр.д. № 1775/2007г. на Ямболския районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на П. Н. М. срещу Поделение 26030 – Безмер, и е прекратено производството по делото. Ответникът по касация Поделение 26030 – Безмер ч. упълномощения от министъра на о. юрисконсулт на поделението К. П. , в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за необходимото съдържание на акта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ. ВКС е констатирал противоречие между въззивното решение и решение № 1* от 11.02.2005г. по гр.д. № 2667/2002г. на ВКС, ІІІ г.о. С влязлото в сила решение на ВКС е прието, че съдържанието на акта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ трябва да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за някакво друго правно действие – в случая за поправка на основанието за уволнение. Последващото уволнение, наличието на което работодателят желае да обоснове, трябва да се извърши с нов писмен акт. За да има предмет, той трябва да следва по време отмяната. Формата и моментът на прекратяване на трудовия договор са законоустановени в чл. 335 КТ. В заключение ВКС е приел, че по реда на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят не може да поправи собствените си грешки в заповедта за уволнение, в случая във връзка с приложеното правно основание за уволнение. С въззивното решение по настоящото дело Ямболският окръжен съд е приел, че липсва правен интерес от търсената защита срещу отмененото от работодателя уволнение, а второто уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със същия акт, не е предмет на спора По тези съображения е обезсили първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Този извод съдът е направил при следната фактическа обстановка: Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено със заповед № 1193/04.10.2007г на командира на Поделение 26030 с. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, която е предмет на исковата молба. С нова заповед № 1209/08.10.2007г. командирът на поделението е отменил заповедта си от 04.10.2007г. като същевременно е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 04.10.2007г. Втората заповед е връчена на ищцата на 12.10.2007г. – преди предявяването на иска. Съдът е приел, че за отменяването на незаконното уволнение от ръководителя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ не се изисква дори издаването на нарочна заповед, а е достатъчно писмено да признае уволнението за незаконно и това му волеизявление да достигне до работника, преди той да е повдигнал трудов спор, което в случая е налице. ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно същата разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения съдът смята за правилна. За да отговори на този въпрос ВКС съобрази следното: Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ също трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя. Посочената разпоредба дава възможност на работодателя да избегне нежеланите последици от отмяна на уволнението по съдебен ред, когато сам е преценил, че незаконно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Ново прекратяване на трудовия договор може да се извърши след възстановяване на трудовоправната връзка, с нов акт на работодателя, отговарящ на законовите изисквания. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилно изразеното в решение № 1* от 11.02.2005г. по гр.д. № 2667/2002г. на ВКС, ІІІ г.о. становище по прилагането на чл. 344, ал. 2 КТ. Възприетото от въззивния съд тълкуване на чл. 344, ал. 2 КТ не съответства на точния смисъл на разпоредбата, тъй като не е съобразено с прокламираните в чл. 1, ал. 3 цели на КТ за свобода и закрила на труда, както и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ, съгласно която страните по трудовото правоотношение трябва да осъществяват трудовите си права и задължения добросъвестно, съобразно изискванията на закона. Заповедта от 08.10.2007г., с която се отменя предходната заповед за уволнение от 04.10.2007г. и същевременно се прекратява трудовия договор на ново основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, не може да се приеме като акт на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ, и поради това не лишава служителката от правен интерес да оспорва пред съда уволнението. Предвид изложеното решението на Ямболския окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 109 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 176/2008г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.   Председател:   Членове: