Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
С о ф и я, 14 ноември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 о к т о м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1460/2012 година.
С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения А. С. К. от П. се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 255 от 12.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 100/2012 г. от окръжен съд-Благоевград, като се развиват доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК се иска възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от стадий по преценка на касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането.
Осъденият К., лично и чрез защитника си адв.Ив.Д. от АК-Благоевград моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния Петрички районен съд е завършило с постановяване на осъдителна за подсъдимия А. С. К. от П. присъда за това, че в периода м.януари 2011 г. до 02.02.2011 г. в П. е приел отделно лице от женски пол – С. Д. М. от [населено място], област Благоевград, с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез получаване на облаги и на основание чл.159а, ал.2, т.6, пр.3-то вр.ал.1, пр.4-то от НК при условията на чл.54 от НК същият е осъден на 3 години лишаване от свобода и 10 000 лв глоба в полза на държавата, като е постановено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 от НК от него е приспаднато предварителното му задържане за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На основание чл.68, ал.1 от НК е активирано изтърпяването на наказание от 2 години лишаване от свобода, наложено на осъдения К. с присъда по НОХД № 2762/2007 г. на районен съд-П., при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда К. е признат за невинен и оправдан по другото предявено му обвинение по чл.155, ал.3 вр.ал.2 от НК да е предоставял с користна цел систематически през инкриминирания период помещения в дома си на четиримата свидетели за извършване на полови сношения.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото – 2 бр.мобилни телефони, като е постановено връщането им на осъдения.
Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдения К. в осъдителната й част с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно за постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда и по останалото му висящо обвинение по чл.159а, ал.2, т.6 вр.ал.1 от НК.
С атакуваното по реда за възобновяване на наказателните дела решение Благоевградският окръжен съд е изменил обжалваната присъда, като е намалил размера на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода от 3 години на 1 година, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а на основание чл.55, ал.3 от НК е отменено кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 10 000 лв, като в останалата част присъдата е потвърдена.
Решението е влязло в законна сила на 12.07.2012 г., тъй като не подлежи на касационен контрол по реда на глава 23 от НПК.
В искането от 23.07.2012 г. от осъдения се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения при приложението на процесуалния и на материалния закон, като се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването му, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от стадий по преценка на касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет влязло в сила въззивно решение, което не подлежи на редовна касационна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Пространното изложение в искането касае възприетите от инстанционните съдилища показания на св.М. и св.С., депозирани на досъдебното производство пред съдия и тези на полицейските служители, от които се правят изводите за съставомерност на деянието на осъдения К. като престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, пр.3-то вр.ал.1, пр.4-то от НК, като се акцентира върху превратното им тълкуване, игнорирането на събраните във въззивното производство показания на св.С.К., на договора за наем между св.М. и майката на осъдения, на справките от мобилните оператори. Повечето от тези оплаквания са били развити и пред въззивния съд, който ги е обсъдил лаконично, споделяйки аргументите на районния съд. От друга страна, макар и цитирайки пасажи от тълкувателно решение № 2/16.07.2009 г. по т.д.№ 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, съдът декларативно се е съгласил с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, че в инкриминирания период осъденият „приел по смисъла на чл.159а от НК” св.М., която се познавала с него от по-рано и няколкократно (очевидно извън този срок) ползвала стаи заедно със св.С. за „развратни действия и полови сношения”, за което получавал по 10 лв от последния, а „през този период за пореден път” К. се бил обадил на св.С. за пребиваването на св.М. в жилищната му сграда, той дошъл и докато двамата с нея били в предоставената им стая, проверка на трима полицейски служители установила това, а след оглед на стаята като първо действие по разследването, дало началото на воденото срещу осъдения наказателно производство. От тези факти обаче не е изведена задължителната констатация за постигането на коя от целите на престъплението по чл.159а, ал.1 от НК и за каква форма на експлоатация е осъществено изпълнителното деяние „приемане” по смисъла на този текст от НК на жертвата М. от осъдения. В цитираното ТР ВКС изрично е изяснил обсега на въведения в НК наказателноправен режим на противодействие на трафика на хора (съобразно ангажиментите на РБ по редицата международни актове) и съотносяването му към други престъпни състави от раздел „Разврат” в НК. И ако за престъплението по чл.155, ал.3 вр.ал.2 от НК К. е бил оправдан поради липса на системност, включвайки и случаите със св.М. и св.Захиров, то за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 вр.ал.1 от НК, дори и при така възприетите от съда факти, липсва съставомерност на деянието.
Въззивният съд се е съгласил с осъждането на К. за приемането на св.М. в дома му „с цел да бъде използвана за развратни действия” с наличие на квалифициращото обстоятелство за „получаване на облаги”, т.е. има се предвид сексуалната й експлоатация, да се възползва от жертвата. В т.1.3 от ТР това понятие е разяснено като „най-малкото използване с цел проституиране на друго лице или други форми на сексуална експлоатация”, че „проституцията представлява извършване на развратни действия с другиго срещу получаване на облага, която щом като е занаят, няма еднократен характер, а е дейност на системно извършване или най-малкото на повтарящо се действие за продължителен или определен период от време”, но като се прави съществената разлика в обхвата на целта, преследвана от дееца при трафика на хора, която е с по-широк обхват, „защото експлоатацията за развратни действия има траен и системен характер”. В следващата т.1.4 на решението е дадено разрешение и на обема на специалните цели при престъпленията по чл.159а от НК – те „винаги включват в съзнанието на дееца организацията на бъдещата експлоатация на жертвата, ... създаването на условия за разврат, каквито са и предоставяне систематически на помещения за различни хора за разврат, не могат да бъдат погълнати от трафика на хора”, а когато са извършени паралелно с трафика се носи отговорност от дееца за престъпления по чл.159а и чл.155 от НК в реална съвкупност.
По настоящето дело обвиненията са повдигнати по това последно разяснение, но като не са били добити доказателства, свързани с изискуемата се при трафика на хора специална цел, в случая, според съда, набелязаната от К. като използване на св.М. за развратни действия. Това би било донякъде вярно, ако наистина съдът бе установил „по категоричен начин”, че К. се е обаждал на св.С. по телефона, когато М. идвала в къщата, за да правят секс”. Такива категорични доказателства няма, обратно, справките от мобилните оператори, които съдът не анализира въобще, не показват такива обаждания, включително и за 02.02.2011 г. Няма данни и тя да е проституирала, като районният съд прави извод за мотив св.М. и св.С. да променят показанията си в съдебното следствие заради „нежеланието им съпругът на М. да разбере за сексуалните отношения между двамата”, с който извод окръжният съд се е съгласил, възприемайки също показанията им, дадени пред съдия на досъдебното производство. Или, предоставянето на помещение за полови сношения на двамата би могло да се обсъжда заедно с деянията, свързани със св.М. и св.Захиров като престъпление по чл.155, ал.3 вр.ал.2 от НК, но обвинителят не е ангажирал доказателства и не е установил това да е ставало систематически през инкриминирания период и това обвинение е било изоставено още на първа инстанция.
ВКС намира, че прилагането на материалния закон е неправилно и деянието на осъдения К. като престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 вр.ал.1 от НК се явява несъставомерно. Това налага отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на първата инстанция в атакуваната им част и прилагане правомощието на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК – оправдаване на осъдения и по това му обвинение, а оттам – отмяна приложението на чл.68, ал.1 от НК за активиране изпълнението на наказанието, наложено му по предишно наказателно дело, в чийто изпитателен срок е прието за извършено новото престъпление.
Съдебните актове в частта им досежно оправдаването на К. по обвинението по чл.155, ал.3 вр.ал.2 от НК и разпореждането с веществените доказателства не е предмет на искането и следва да остане в сила.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ла.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 255 от 12.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 100/2012 г. от окръжен съд-Благоевград и потвърдената с него присъда № 57 от 24.01.2012 г. по НОХД № 1381/2011 г. на районен съд-Петрич, както следва :
- в частта, с която подсъдимият А. С. К. от П. е признат за виновен за това, че за периода месец януари 2011 г. до 02.02.2011 г. в П. е приел в дома си в П. лице от женски пол – С. Д. М. от [населено място], област Благоевград с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез получаване на облаги, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.159а, ал.2, т.6 вр.ал.1 от НК;
- в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено осъденият К. да изтърпи отделно наказанието от 2-две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2762/2007 г. на районен съд-Петрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |