5 Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 04.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4925/2015 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от ищцата С. Б. Р., чрез адв. Д. Н., САК, касационна жалба против решение № 192 от 29. 05. 2015 г. по в. гр. д. № 191/2015 г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 1201 от 23. 12. 2014 г. по гр. д. № 6673/2013 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 440 ГПК, предявен от С. Б. Р. против „Б. ТМ – Р.“ ПАД, че „Б. ТМ – Р.“ ПАД не е собственик на апартамент № 72, ет. 7, вх. В, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], на [улица]и е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № 173, т. II, рег. № 1471, дело № 335/23. 05. 2007 г. на нотариус И. И., а производството по делото в частта по тези искове е прекратено като недопустимо. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба „Б. ТМ – Р.“ ПАД не изразява становище по същата. С определение № 607 от 30. 11. 2015 г. по гр. д. № 4925/2015 г. на ВКС, I г.о. е допуснато, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационно обжалване на решението в атакуваната част по въпроса за значението на фактическото владение за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК в хипотеза, при която изпълнението е насочено върху недвижим имот. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е даден с точка 4 от ТР № 3/2015 от 17. 07. 2017 г. на ОСГТК, според което искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ, с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от С. Б. Р. против „Б. ТМ – Р.“ ПАД, [населено място], отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че в чл. 440, ал. 1 ГПК е уредена специална искова защита на трети спрямо изпълнителното производство лица, приложима в случаите, при които изпълнението е насочено върху имущество, върху което третото лице заявява самостоятелни права, които биха отпаднали в случай на изнасяне на имуществото на публична продан. Прието е, че необходима предпоставка за допустимост на иска е изпълнителното производство да е образувано и висящо, както и вещта да се държи от длъжника. Прието е, че в случай, че третото лице упражнява фактическа власт върху вещта, то същото може да защити правата си чрез жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, но не и с отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, който би бил недопустим. Прието е, че ищцата С. Р. упражнява фактическа власт върху процесния апартамент, поради което редът за защита е по чл. 435, ал. 4 ГПК, а предявеният иск по чл. 440 ГПК е недопустим. Противоречи на чл. 440 ГПК и на точка 4 от ТР № 3/2015 от 17. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС изводът за недопустимост на иска предвид упражняваната от ищцата – трето лице в изпълнителното производство фактическа власт върху апартамента. В мотивите към точка 4 от тълкувателното решение е прието, че защитата на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и това засяга правата на тези лица, може да се осъществи както чрез иска по чл. 440 ГПК, така и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във владение на вещта. Тоест, ако третото лице се намира във владение на вещта към осъществяване на посочените изпълнителни действия, то може да избира между двата способа за защита – този по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК. Разпоредбата на чл. 440 ГПК не поставя изискването третото лице да е във владение на вещта или не, каквото е налице в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, нито в закона е предвидена поредност за упражняване на правата. Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК би бил недопустим само в случай на уважена жалба на третото лице по чл. 435, ал. 4 ГПК, тъй като тогава вече няма да е налице насочено върху вещта принудително изпълнение и третото лице ще е получило защита на правата си чрез отмяна на действието на съдебния изпълнител. Противоречи на разпоредбата на чл. 440 ГПК и на точка 4 от ТР № 3/2015 от 17. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС и изводът на въззивния съд, според който за ищцата липсва интерес от предявяване на иска по чл. 440 ГПК. Ищцата обосновава правния си интерес от иска с твърдения, че процесният апартамент е бил ведомствено жилище на „ТК – Заводи за тежко машиностроене – Р.“, с правоприемник [фирма], в което предприятие същата работила по трудов договор. Жилището й било предоставено за ползване през 1983 г., с настанителна заповед № 59 от 1. 06. 1983 г., откогато тя и семейството й живеят в апартамента. Случайно разбрала, че по изпълнително дело № 20117530400864/2011 г., с взискател Р. И. С. и длъжник „Б. ТМ – Р.“ ПАД, образувано за принудително събиране на парично вземане, изпълнението било насочено по отношение на процесния апартамент чрез обявяването му за публична продан, въпреки същият да не е собственост на длъжника „Б. ТМ – Р.“ ПАД. Твърди, че публичната продан на имота би засегнала възможността й да продължи да използва жилищния имот. В мотивите към точка 4 от посоченото тълкувателно решение се приема, че правен интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато предприетите изпълнителни действия по отношение на имуществото засягат твърдяното от третото лице право - право на собственост, ограничено вещно право, както и облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или би могло да се погаси след извършването й. Изводите на въззивния съд, че твърдението за съществуващо в полза на ищцата облигационно право на ползване на жилищния имот, застрашено от погасяване след провеждане на публичната продан, не обосновават правен интерес от иска не съответстват на дадените в мотивите към тълкувателното решение разяснения. Независимо от горното, крайният извод на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част е правилен по други съображения – предвид постановяването му без участието на задължителен другар. Съгласно изричната разпоредба на чл. 440, ал. 2 ГПК, искът по чл. 440, ал. 1 ГПК задължително се предявява срещу взискателя и длъжника, а съгласно приетото в т. 6 от ТР № 1/2013 г., ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение. В случая, първоинстанционното решение по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК е постановено без участието на взискателя в изпълнителното производство Р. И. С., поради което е подлежало на обезсилване. Неправилно и в нарушение на т. 6 от ТР № 1/2013 г., след обезсилване на първоинстанционния акт, въззивният съд е прекратил производството по делото по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК като недопустимо, вместо да върне делото на районния съд за ново разглеждане, с участието на взискателя Р. С.. Видно е от материалите по делото, че с подадената искова молба ищцата е насочила иска по чл. 440, ал. 1 ГПК и срещу Р. И. С., с адрес: „гр. П.“. Районният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 21. 11. 2013 г. и е дал указания за посочване адреса на този ответник, без да предупреди ищцата, че участието му като ответник по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК е задължително и при неизпълнение на указанията в срок ще прекрати производството в частта по този иск изцяло, а не само срещу ответника-физическо лице. По искане на ищцата й е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за постоянния и настоящ адрес на ответника, но в срок същата не е изпълнила указанията на съда и с определение от 11. 12. 2013 г. производството по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК е било прекратено в частта по отношение на ответника Р. С.. При наличие на това прекратително определение задължителното участие на взискателя Р. С. по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК може да бъде обезпечено от районния съд чрез оставяне на исковата молба без движение и даване указания на ищцата отново да насочи иска и срещу Р. И. С., с предупреждение, че при неизпълнение указанията на съда в срок производството по иска по чл. 440, ал. 1 ГПК ще бъде прекратено изцяло, включително и по отношение на ответника – юридическо лице. Относно адреса на ответника Р. С. следва да се съобрази Наредба № 14 от 18. 11. 2009 г. за реда и начина на предоставяне достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население“, даваща възможност съдът да изисква и да се снабдява с информация за лицата, включително и относно постоянния им и настоящ адрес, чрез определени от административните ръководители на съдилищата служители. Адресът и единният граждански номер на взискателя Р. С. фигурират и в приложеното копие от изпълнителното дело (в молбата за образуването му и в приложения към нея изпълнителен лист). По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е обезсилено решението на районния съд в частта, с която е уважен предявеният от С. Р. против „Б. ТМ – Р.“ ПАД иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а в частта, с която е постановено прекратяване на производството по този иск решението следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав с участието на взискателя Р. С., което да се обезпечи чрез изпълнение на дадените по-горе указания. Въпросът за отговорността за разноските, включително и тези пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия производството по този иск съдебен акт, според изхода на делото в тази му част. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 29. 05. 2015 г. по в. гр. д. № 191/2015 г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 1201 от 23. 12. 2014 г. по гр. д. № 6673/2013 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, предявен от С. Б. Р. против „Б. ТМ – Р.“ ПАД, че „Б. ТМ – Р.“ ПАД не е собственик на апартамент № 72, ет. 7, вх. В, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], на [улица]и е отменен констативен нотариален акт № 173, т. II, рег. № 1471, дело № 335/23. 05. 2007 г. на нотариус И. И.. ОТМЕНЯ решение № 192 от 29. 05. 2015 г. по в. гр. д. № 191/2015 г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е постановено прекратяване на производството по делото в частта по предявения от С. Б. Р. против „Б. ТМ – Р.“ ПАД иск по чл. 440, ал. 1 ГПК и по чл. 537, ал. 2 ГПК (в която част решението има характер на определение) И ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник за ново разглеждане в частта по тези искове от друг състав. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: