Р Е Ш Е Н И Е № 149 С., 04.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 27.10. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело № 894/2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ЗД [фирма] [населено място], срещу Решение №358 от 30.06.2010 год. по гр.д.№159/2010 год. на Софийския апелативен съд,5 състав,ГК, с което е оставено в сила решение №760 от 21.10.2009 год. по гр.д.№1348/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против З. [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.402 ,ал.1 във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 20 542.90 лв., представляваща изплатено от касатора-ищец застрахователно обезщетение за извършени-ремонтно-възстановителни работи на лек автомобил „Мерцедес Е 220ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] по застраховка „Автокаско”. Увреждането е настъпило в резултата на ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „Форд С.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , управляван от собственика му Д. Д., който е сключил задължителна застраховка „ГО” при ответника [фирма]. Софийският градски съд е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП, между касатора-ищец и лицето, в полза на което е изплатено застрахователното обезщетение по застраховка „Автокаско”, не е съществувало валидно застрахователно правоотношение, поради прехвърлянето на собствеността на застрахования автомобил. Позовал се е на „уговореното друго” по смисъла чл.401, ал.1 ТЗ, отм. във вр. с чл.1.2 от Общите условие за застраховка на [фирма] относно прехвърлянето на правата и задълженията по застрахователната полица и влизането в сила на добавъка към нея, отразяващ прхвърлянето на собствеността на увредения автомобил, което е станало на 12.03.2005 год., след датата на настъпването на ПТП- 14.01.2005 год. Отхвърлен е и обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 121.00 лв. Софийският апелативен съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, но този за главницата, по други съображения. Приел е, че ответникът З. [фирма] не е пасивно легитимирано да отговаря по регресния иск по чл.402, ал.1 ТЗ, отм. защото по силата на закона това регресно право възниква само срещу причинителя на непозволеното увреждане. Касаторът ЗД [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.402, ал.1 ТЗ, отм. , тъй като с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва във всички права на застрахования, включително и в правото да претендира застрахователната сума от застрахователя по застраховка „ГО” на виновното лице. С определение №329 от 11.05.201 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса: „Застрахователят по имуществена застраховка ”Автокаско” има ли право на иск на основание чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ, отм. пряко срещу застрахователя на деликвента по застраховка ”ГО” Касационната жалба е неоснователна, но не по съображенията, възприети от Софийския апелативен съд. Неправилно Софийския апелативен съд е приел, че застрахователят, изплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”, на основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. може да предяви регресен иск само срещу деликвента. Този извод е направен в противоречие с трайно установената, включително и задължителна практика на ВКС. Съгласно решение №147 от 06.10.2009 год. по т.д.№85/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено на основание чл.290 ГПК, е прието, че застрахователят по застраховка „Автокаско”, който е изплатил застрахователното обезщетение на пострадалото лице, встъпва във всички правата на застрахованото лице, както по отношение на причинителя на вредата, така и по отношение на неговия застраховател по застраховката ”Гражданска отговорност”. Смисълът на суброгацията по чл.402, ал.1 ТЗ, отм. е, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят по застраховка „Автокаско” получава всички права, които застрахованият е имал- както да предяви иск срещу прекия причинител на вредата в резултат на настъпилото ПТП, така и да предяви иск срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Тази теза е застъпена и в решение №133 от 05.11.2010 год. по т.д.№73/2010 год. на ВКС, І Т.О. С посочените по-горе решения е отговорено на поставения от касатора въпрос в смисъл, че „Застрахователят по имуществена застраховка ”Автокаско” има право на иск с правно основание чл.402, ал.1 във във вр. с чл.407, ал.1 ТЗ, отм. пряко срещу застрахователя на деликвента по застраховка ”Гражданска отговорност”. Настоящият състав напълно споделя този извод. В случая, обаче, собственикът на увредения автомобил „Мерцедес Е 220ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС] , - [фирма] към момента на настъпване на ПТП- 14.01.2005 год. не е бил в редовно застрахователно правоотношение със своя застраховател- с касатора [фирма], защото по-късно е встъпил в правата на своя праводател- [фирма]. Съгласно чл.401, ал.1 ТЗ, отм. при прехвърляне на застахованото имущество правоприемството в застрахователното правоотношение настъпва по право, освен ако не е уговорено друго. Това друго се съдържа в чл.1.2 от Общите условия за застраховка на [фирма], съгласно който при промяна на собствеността застрахованият им право да прехвърли правата и задълженията по застрахователната полица със съгласието на застрахователя, като за целта се издава добавък. От приложения добавък №А03 [ЕГН] 258486/2 е видно, че той влиза в сила на 12.03.2005 год., а увреждащото ПТП е настъпило на 14.01.2005 год. Ищецът е изплатил на пострадалия обезщетение за причинените вреди, без да е бил в застрахователно правоотношение с него, поради което и предявеният му иск с правно основание чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.1ТЗ, отм. е неоснователен. Тези изводи съвпадат с направените крайни изводи от Софийския апелативен съд, поради което обжалваното въззивно решение на основание чл.293, ал.1 ГПК ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №358 от 30.06.2010 год. по гр.д.№159/2010 год. на Софийския апелативен съд,5 състав,ГК, с което е оставено в сила решение №760 от 21.10.2009 год. по гр.д.№1348/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: