Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60173

гр. София, 15.12.2021 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2147 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. З. срещу решение №537 от 28.02.2020 г. по в.гр.д.№1640/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №3842 от 13.06.2018 г. по гр.д.№16940/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В. З. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 31 500 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от 28.08.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че поведението на ищцата не е било неправомерно и противоправно, поради което възприетият от въззивния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е неправилен. Навеждат се доводи, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, като въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, необходими за определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация ЗАД „Алианц България” АД заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №60479 от 13.10.2021 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство, са тези относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищцата и относно наличието на принос на пострадалата към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос. Установил е, че основна причина за настъпване на пътното произшествие са субективните действия на водача на автобуса, който не е осигурил преминаване на пешеходката при конкретната пътна ситуация при обективна възможност да я възприеме своевременно и при техническа възможност да спре автобуса преди мястото на удара, но е посочил, че пешеходката от своя страна също е имала видимост към завиващия автобус при предприетото от нея пресичане и достигане до лявата странична част на автобуса. Счел е, че тя е имала възможност да преустанови пресичането си преди достигане на автобуса, да направи крачка назад по нейна преценка за опасност от достигане до автобуса с неясни последици, поради което е приел, че е допуснала нарушение на правилата за движение по чл.113, ал.1 от ЗДвП, като приносът й за настъпване на пътната злополука е в размер на 10%. След преценка на доказателствата по делото и посочване на следните обстоятелства: а) благоприятно приключилия оздравителен процес при пострадалата от получените вследствие на реализираното на 28.08.2015 г. ПТП телесни увреждания /закрито счупване на дясната бедрена шийка, смяна на дясна тазобедрена става с изкуствена, скъсяване на долния крайник с 1 см., извършване на движения с дясната тазобедрена става в обем по-малък от нормата с 23%/, чийто общ възстановителен процес е завършил за около шест месеца; б) 66-годишната възраст на пострадалата към момента на увреждането; в) социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, когато брутният общ среден доход на лице в страната е бил 4 788 лв. и като е съобразил приносът на пострадалата за настъпването на ПТП, въззивният съд е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 31 500 лв.
По първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Константна, а и задължителна практика на ВКС е формирана и по втория от правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване от съда /въз основа на приетите по делото доказателства/ във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената задължителна практика.
Въззивният съд не е отчел в тяхната цялост визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, като е направил и необоснован извод за пълно възстановяване на здравословното състояние ищцата, при положение, че по делото е установено скъсяване на долния й крайник с 1 см. и възможност за извършване на движения с дясната тазобедрена става в обем по-малък от нормата с 23%.
Отчитайки, че към момента на ПТП ищцата е била на 66 години, както и с оглед обстоятелството, че съобразно отговорите на вещото лице, изготвило СМЕ, приета в първата инстанция, получените вследствие на произшествието травматични увреждания - скъсяване на долния крайник с 1 см. и възможност за извършване на движения с дясната тазобедрена става в обем по-малък от нормата с 23%, ще останат до края на живота на ищцата, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 50 000 лв.
Неправилно е и възприетото от въззивния съд становище за наличие на съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат. В случая е установено, че ищцата е пресичала платното за движение на кръстовище, като с оглед разпоредбата на §6, т.54 от ДР на ЗДвП /съгласно която на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение/, пресичането е осъществявано по пешеходна пътека. Съгласно разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП /ред. ДВ бр.51 от 2007 г./, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, като разпоредбата на чл.114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. В цитираните разпоредби е указано ясно и конкретно какво следва да е поведението на пешеходеца преди навлизането на платното за движение /чл.113, ал.1, т.1 и чл.114 от ЗДвП/ и какво да е то при осъществяване на пресичането /чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП/, но задължение за започналия пресичането по пешеходна пътека пешеходец, навлязъл на платното за движение, да преустанови пресичането/да спре, респективно задължение да се върне или да направи крачки назад /както е приел въззивния съд/, не е предвидено. В този смисъл и тъй като по делото не са установени факти, водещи до извод за наличие на противоправно поведение на ищцата /нарушаващо изискванията на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114 от ЗДвП/, не се установява и поддържаното от ответника съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
С оглед изложеното обжалваното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдения размер от 31 500 лв. до сумата от 50 000 лв., се явява неправилно, поради което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 18 500 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 28.08.2015 г. до окончателното плащане.
В останалата част, потвърждаваща отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв., обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора ответникът по касация дължи на касатора направени разноски пред първата инстанция в размер на още 54.53 лв., а на основание чл.38, ал.2 от ЗА - заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К. за оказана безплатна правна помощ пред първата инстанция в размер на още 394.28 лв. с ДДС.
Възнаграждение по чл.38 от ЗА пред ВКС и пред въззивния съд не се следва, доколкото след постановяване на първоинстанционното решение, същото е влязло в сила за сумата от 31 500 лв. /поради необжалването му пред въззивния съд/, респективно ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 740 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 370 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 370 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №537 от 28.02.2020 г. по в.гр.д.№1640/2019 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №3842 от 13.06.2018 г. по гр.д.№16940/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В. З. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 31 500 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от 28.08.2015 г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД[ЕИК] да заплати на Ц. В. З. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сума от 18 500 лв. /разлика от сумата от 31 500 лв. до 50 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от 28.08.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД[ЕИК] да заплати на Ц. В. З. [ЕГН] сумата от 54.53 лв., направени разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД[ЕИК] да заплати на адвокат П. Д. К. от САК, личен номер [ЕГН], на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 394.28 лв. с ДДС, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД[ЕИК] да заплати по сметка на СГС - сумата от 740 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС - сумата от 370 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС - сумата от 370 лв., държавна такса за касационната инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №537 от 28.02.2020 г. по в.гр.д.№1640/2019 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №3842 от 13.06.2018 г. по гр.д.№16940/2015 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. В. З. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП от 28.08.2015 г., ведно със законната лихва от 28.08.2015 г.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.