Р Е Ш Е Н И Е № 77 Гр. София, 03 юли 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 262/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия В. А., адв. Н. Д., в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 т.1-3 от НПК. В жалбата се посочва, че въззивното решение, което е второ по ред, е постановено на ненадлежна доказателствена основа, в нарушение на принципа за непосредственост, тъй като при оценката на доказателствата е използвана авто-техническа експертиза, която не е допусната и изслушана от решаващия съдебен състав, а е назначена при предходно разглеждане на делото от друг състав на същия съд. Както и че за целите на изготвяне на посочената експертиза е използван допълнителен снимков материал, приобщен в хода на въззивното следствие, проведено от първия въззивен състав и непроверен при второто разглеждане на делото. Защитата навежда довод и за липса на конкретни и ясни мотиви към атакуваното въззивно решение, в което счита, че не е извършен задълбочен анализ на повторната авто-техническа експертиза, на която съдът е основал изводите си по фактите относно механизма на настъпване на пътното произшествие. Отделно от това се сочи и отказ за събиране на доказателства /разпит на поемни лица/ от съществено значение за изясняване на обстановката в района на пътния инцидент. Като съществено процесуално нарушение се оценява и вменяването във вина на подсъдимия на нарушение на норма от пътното законодателство, чл.119 от ЗДП, с която не е бил запълнен бланкетния състав на инкриминираното му обвинение по чл.343, ал.1 от НК. В жалбата се съдържа и собствен на защитника на подсъдимия доказателствен анализ, основан на всички събрани по делото доказателства, според който извършеното от подсъдимия се оценява като случайно деяние, поради липса на допуснато от него нарушение, дължащо се изключително на виновното поведение на пострадалия по нарушаване на правилата за движение на пешеходци. Защитникът оспорва приетите от съда факти относно мястото и механизма на удара и скоростта на движение на автомобила, като ги намира за установени при неправилна оценка на наличните доказателства. В заключение, с жалбата се правят алтернативни искания, съответно за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания по събирането на доказателства, или за намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в същата касационни основания, ведно с подкрепящите ги съображения. Акцентира върху описания в авто-техническата експертиза, допусната от първия въззивен състав, механизъм на пътно-транспортното произшествие, който контролираният въззивен състав е възприел изцяло, без лично да я назначи и изслуша в съдебно заседание и да даде възможност на страните да участват в разпита на вещите лица, които са я изготвили. Сочи и че в решението не са обсъдени свидетелските показания от значение за механизма на произшествието и не са съпоставени с данните от протокола за оглед и заключението на повторната авто-техническа експертиза, назначена от първия състав на САС. Счита, че при назначаването на това заключение съдът е бил задължен да укаже на експертите предварително кои доказателства са били годни, за да бъдат ползвани при изготвянето му. В заключение поддържа направените с жалбата алтернативни искания. Подсъдимият А., в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за пътния инцидент, като счита, че няма вина за настъпването му, поради което моли да бъде оправдан. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП застъпва становището, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на въззивното решение и същото следва да се остави в сила, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание оценява като твърде снизходително спрямо тежестта на извършеното деяние. Частните обвинители, П. В. и А. Р., чрез законния си представител Я. К., редовно уведомени не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощен повереник, адв. С., който намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да се остави в сила решението на въззивния съд. Оспорва тезата на защитата, че се касае за случайно деяние, като сочи, че подсъдимият сам се е поставил в положение да не може да предотврати пътното произшествие. Намира възраженията на защитата за неправилна оценка на доказателствата и несъбирането на такива от съществено значение за обвинението, за неоснователни. Наложеното наказание счита, че е определено в занижен размер и няма основания да се редуцира допълнително. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационната жалба на защитата и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение №125/08.09.2016 г. на ВКС, I НО е отменена нова въззивна присъда №1/13.01.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 830/2015 г., по описа на САС, НО, 5-ти състав, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда на СГС, НО, 26-ти състав, № 163/20.05.2015 г. по н.о.х.д. № 3565/2014 г. и вместо нея е постановена оправдателна присъда. С присъда № 163/20.05.2015 г. на СГС, НО, 26-ти състав, постановена по н.о.х.д. № 3565/2014 г. подсъдимият В. В. А. е признат за виновен относно това, че на 03.10.2013 г., около 20.50 часа, в [населено място], при управление на моторно превозно средство / МПС/ - л.а. „БМВ“, модел „520Д“, с рег. [рег.номер на МПС] , по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]в района на [жилищен адрес] в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на Е. О. Р., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на СГС подсъдимият А. е оправдан по обвинението за допуснати нарушения по чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.16 от ЗДП. Със същата присъда, на осн.чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия А. право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на градския съд, в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски от държавното и частно обвинение и съответните държавни такси. С нова въззивна присъда №1/13.01.2016 г., постановена по в.н.о.х.д. № 830/2015 г., по описа на САС, НО, 5-ти състав присъдата на СГС е била отменена и вместо нея е била постановена нова оправдателна присъда, с която подсъдимият А. е бил признат за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд и на осн. чл.304 от НПК, оправдан по същото. Присъдата на СГС е била потвърдена в оправдателната й част. След отмяната на въззивна присъда №1/13.01.2016 г., на САС, 5 с., при новото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено Решение № 406/ 04.10.2017 г., по в.н.о.х.д. № 963/2016 г., по описа на САС, НО, 3-ти състав, с което присъдата на СГС, НО, 26-ти състав, № 163/20.05.2015 г. по н.о.х.д. № 3565/2014 г. е потвърдена изцяло. Настоящото касационно производство се движи по касационната жалба на защитата на подсъдимия А. срещу второто въззивно решение на САС. Касационната жалба на подсъдимия, чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за основателна, но не на всички посочени в същата основания. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основателно е възражението на защитата за допуснато от контролирания въззивен съд нарушение при събирането и оценката на доказателствата, изразяващо се в игнориране на задължителните предписания на чл.18 от НПК и отклоняване от принципа за непосредственост, инкорпориран в същия, съгласно който съдилищата основават решенията си на събрани и проверени лично от тях доказателствени материали, с изключение на предвидените в закона случаи. От внимателния прочит на контролираното решение се установява, че въззивният съд е възприел отчасти фактическите изводи от мотивите към присъдата на първата инстанция, като по отношение на механизма на удара с пострадалия пешеходец, разположението му спрямо автомобила при нанасянето на инициалния удар, последващото движение на тялото след удара е направил нови фактически изводи. По отношение на последните, в обслужващия ги доказателствен анализ е посочил, че при установяването на фактическата обстановка по делото е използвал заключението на повторната авто-техническа експертиза, допусната от първия въззивен състав при предходното разглеждане на делото, която не е събрал при условията на непосредственост. Повторната експертиза е била допусната от първия въззивен състав при предходното разглеждане на делото, като е изготвена въз основа на допълнително изискан и приложен снимков материал, неразделна част от фотоалбума към огледния протокол от мястото на произшествието, с който първият съд не е разполагал. Контролираният въззивен състав не е провел съдебно следствие, не е допуснал повторна или допълнителна експертиза, която да отговори на въпросите, свързани с механизма на произшествието, като ги съобрази с данните от изискания при първото въззивно производство снимков материал, приложен по делото на магнитен носител. Видно от устните разяснения на експерта-медик пред предходния въззивен състав, съществено са променени изводите, инкорпорирани в основната и допълнителни авто-технически експертизи /от досъдебното производство и пред първия съд / относно механизма на удара с пострадалия пешеходец - първоначалното разположение на тялото при инициалния удар и последващото му движение и съприкосновение с автомобила. САС е оставил без уважение исканията на защитата за непосредствен разпит на вещите лица, изготвили повторната авто-техническа експертиза, назначена от първия въззивен състав, като едновременно с това при установяването на правно значимите по делото факти се е позовал на направените в същото заключение изводи. Посочил е, че го кредитира безусловно като най-правилно и обосновано в сравнение с останалите налични по делото експертизи / общо четири на брой/. Законосъобразният процесуален подход е изисквал въззивният съд при новото разглеждане на делото да приобщи към доказателствената съвкупност представения на магнитен носител снимков материал от огледа на местопроизшествието и да назначи нова експертиза, /преценката за това дали се касае за повторно или допълнително заключение е в зависимост от обосноваността, пълнотата и яснотата на отговорите на поставените задачи в предходните експертизи/ която да съобрази отговорите на зададените й въпроси с този нов за експертите доказателствен материал. Не съществува процесуална пречка вторият въззивен състав да назначи аналогична по вид, задачи и експертен състав експертиза, но приобщаването и изслушването й е необходимо да се осъществи при спазване на изискванията на чл.317, вр. чл.282 от НПК относно провеждане на въззивно съдебно следствие и разпит на вещите лица. В принципен план правната природа на експертизата е била обект на обсъждане още в първото отменително решение на ВКС, в което се съдържат указания в насока правилния подход на използване на експертното заключение при оценката на доказателствата – като основан на специални знания извод за неизвестни факти, изграден на базата на известни по делото обстоятелства. Същественото в случая е, че повторната експертиза, назначена от първия състав на апелативния съд съдържа различни изводи в сравнение с направените в предходните експертизи, включително и относно механизма на настъпване на инициалния удар, които до голяма степен са основани на нови известни факти, изводими от снимковия материал от огледа на местопроизшествието, с които предходните експертизи не са разполагали и не са използвали при отговорите на поставените им въпроси. С отказа си да назначи нова авто-техническа експертиза, която да бъде изготвена на базата на всички събрани доказателства, която да бъде изслушана с участието на страните по делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на процесуалните им права и в частност на правото за лично участие при събирането и проверката на съществени за обвинението доказателства. Нарушението на чл.18 от НПК при събирането и оценката на доказателствата е от категорията на съществените и налага на самостоятелно основание отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Посоченото нарушение е рефлектирало и върху съдържанието на мотивите към въззивното решение, в които се съдържа несъответствие между приетите факти и доказателствената им обезпеченост чрез надлежно събрани и проверени доказателства от решаващия съдебен състав. В решението на САС новите фактически изводи относно настъпването на инициалния удар между автомобила и пострадалия и последващото движение на тялото след удара са основани на заключението на повторната авто-техническа експертиза, назначена от първия въззивен състав, която не е била приобщена по делото по надлежния процесуален ред. Отделно от това въззивният съд е използвал заключението на същата повторна експертиза, за да обезпечи и останалите фактически изводи относно механизма на настъпване на произшествието, включително скоростта на движение на автомобила, опасната му зона и видимостта за водача / л.44 от решението/, което е процесуално неприемливо и поставя под съмнение приетите фактически положения, поради невъзможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Касационната проверка е ограничена в рамките на установените от контролираните съдилища факти и при наличието на пороци при формирането на вътрешното им убеждение е невъзможно да се осъществи контрола върху приложението на материалния закон. Останалите възражения от жалбата на защитата се намериха за неоснователни. Не може да бъде възприет за основателен довода, че съдът e бил задължен да посочи на вещите лица доказателствения материал, който е следвало да ползват при изготвяне на заключението. Цитираното в жалбата решение на ВКС касае случай на изначална негодност на доказателствен източник /показания на обвиняем, разпитан в качеството на свидетел, преди привличането му като обвиняемо лице/ и не се отнася до оценка на доказателствата по същество. В случая искането на защитата се отнася до оставена обективна следа, закрепена в огледния протокол, която е недопустимо предварително да се оценява от съда като вид и произход на материята, от която е оставена следата и тази преценка да се инкорпорира в поставените към експертите задачи. В отделните експертизи вещите лица са обсъждали произхода на следата, като за целта са използвали специални знания, на които са базирали отговорите си. В правомощията на съда е да прецени дали ще кредитира експертните становища и заключения, които за него нямат задължителен характер. Необходимо е само в случай на неприемане на експертните изводи да се изложат мотивирани съображения в насока тяхното отхвърляне. По – голямата част от останалите доводи от касационната жалба, които касаят правилността на установените от въззивния съд фактически положения по естеството си представляват оплакване за фактическа необоснованост на въззивното решение, поради което не подлежат на касационен контрол. Необосноваността не е сред предвидените касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и не представлява елемент от касационната проверка. ВКС проверява само правилността на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, което означава проверка за юридическата му правилност, което е различно от това възприетите фактически положения да се проверяват по същество. Доколкото част от доводите се отнасят до правилността на оценката и проверката на събраните доказателства, същите не биха могли да получат отговор в настоящото касационно производство, тъй като са основани на заключението на повторната авто-техническа експертиза, която не е приобщена по делото по надлежния ред /в нарушение на чл.18 от НПК/ и не представлява годен способ за проверка и оценка на събраните доказателства. Допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, препятстват проверката за приложението на материалния закон, която може да се осъществи само при юридически правилно установени фактически изводи от решаващите инстанции. При това положение не може да се даде отговор и на възраженията от жалбата за наличие на хипотезата на чл.15 от НК и относно това налице ли е нарушение по чл.119 от ЗДП, допуснато от подсъдимия и относимо ли е същото към предявеното му обвинение. В този аспект в първото отменително решение на ВКС се съдържат принципни постановки по приложението на материалния закон, които следва да бъдат отчетени и при новото разглеждане на делото. Изложените по-горе съображения налагат извода, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като релевантни за обвинението факти са установени на ненадлежна доказателствена основа, което налага същото да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се приобщи по надлежния ред представения снимков материал от огледа на местопроизшествието, да се извърши собствена за решаващия съд преценка на доказателствените искания на защитата, след което да се назначи авто-техническа експертиза, /определянето на вида на експертизата е от компетентността на въззивния съд/ която да отговори на съществени за обвинението въпроси, към които събраните нови доказателства имат отношение. Мотивите към съдебния акт на въззивния съд следва да се изготвят в съответствие с изискванията на чл.339 от НПК, в зависимост от вида на акта. В тази връзка е необходимо да се посочи, че в случай на назначаване на повторна експертиза, предходното заключение не може да бъде ползвано като способ за проверка на доказателства, предвид несъответствието му със стандарта по чл.152 от НПК относно съдържанието на експертизата / арг. от чл.153 НПК / . Предвид изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 406/ 04.10.2017 г., по в.н.о.х.д. № 963/2016 г., по описа на САС, НО, 5-ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: