Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр.София, 22 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1871/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Б. О. О. срещу решение № 147/18.07.2013 год. по въззивно нохд № 185/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав. Поддържа се, че е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила поради необсъждане на допълнителни обяснения на подсъдимия, неправилна оценка на свидетелски показания и отказ да бъде уважено доказателствено искане, поради което е нарушен закона с осъждането по повдигнатото обвинение. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде допусната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свидетелите Я. и О.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържаните в нея доводи за нарушения. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 185/2013 год. потвърдил присъда № 325/12.11.2012 год. по нохд № 231/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, наказателен състав, с което признал подсъдимия О. за виновен в това, че на 17.08.2010 год. в с.М. направил опит умишлено да умъртви Ст.М.. На основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.58, б.А вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията по чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане и чл.53 НК за веществените доказателства. Произнесъл се по въпроса за дължимите разноски. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и като е изпълнил изискванията по чл.313 и чл.314 НПК е формирал вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и съобразно закона. Изложил е мотиви, които по своето съдържание отговарят на изискванията по чл.339, ал.2 НПК – обосновал е решението си да потвърди изцяло осъдителната присъда и е посочил основанията, поради които не е приел изложените в жалбата доводи. Твърдението,че показанията на св.В.С. са оценявани избирателно и във вреда на подсъдимия са неверни. Обстоятелството, което е установил, е наличието на кървава следа, по която е открил местонахождението на подсъдимия след получения сигнал за нанесения му побой. Мястото е различно от това, където пострадалият е ранен. Наличието на кръв с кръвно-групова принадлежност, съответстваща на тази на подсъдимия, не подкрепя тезата му за нанесен удар с мотика в главата му от пострадалия предвид отдалечеността на мястото, където е намерена и иззета като веществено доказателство. За да отхвърли възраженията в посочения смисъл като приеме, че защитната теза на подсъдимия е опровергана, въззивният съд не само е заявил по недвусмислен начин съгласието си с първоинстанционния съд, но е изложил и свои убедителни съображения, основани на оценката на всички доказателствени източници. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението на подсъдимия в допълнително дадени обяснения пред първоинстанционния съд, че е бил лишен от правото да посочи свидетели. При първото разглеждане на нохд № 232/2011 год. на Старозагорския окръжен съд(присъдата по което е отменена с решениепо въззивно нохд № 300/2011 год. на Пловдивския апелативен съд поради допуснати съществени процесуални нарушения) производството е проведено по реда на глава Двадесет и седма НПК и според заявеното съгласие не е било възможно да бъдат събирани доказателства. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, когато подсъдимият участва с редовно упълномощен договорен защитник, съдът му е предоставил възможността да упражни правата, предвидени в чл.55 НПК за процесуалното му качество, в пълен обем. Направените доказателствени искания за разпит на свидетели за конкретно посочени от защитника обстоятелства пред първоинстанционният съд са уважени, а по повод възражението за необоснованост на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза за подсъдимия въззивният съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, което е отстранил. Допуснал е нова експертиза и заключението на вещите лица за психическото здраве, което е приел и правилно оценил, не е оспорено от страните. По искане на защитника на подсъдимия от първоинстанционния съд са допуснати и разпитани като свидетели Я. Я. и А. О. за допълване на доказателствената съвкупност и конкртено за нанесения побой над подсъдимия и неговото поведение. Проведен е подробен и задълбочен разпит в присъствието на психолог и психиатър. Мотивиран е извода, че показанията им са противоречиви и нелогични както помежду им така и спрямо обясненията на подсъдимия и на другите свидетели, че не установяват конкретно поведение на пострадалия Ст.М., не конкретизират лицата, за които твърдят, че са нанесли побой над подсъдимия, противоречат си относно оръдието, което е използвано. Съпоставени с останалия доказателствен материал по своето съдържание са изолирани и с противоречив характер като дори не подкрепят изцяло и защитната позиция на подсъдимия, с каквато цел са допуснати. В този смисъл и по съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК и въззивният съд е отказал да ги приеме като годен доказателствен източник. Няма нарушение на процесуалните правила с отказа да бъде назначена съдебнопсихиатрична психологична експертиза на Я. и О.. Поведението им, непосредствено възприето от състава на съда и участвалите в съдебното заседание страни и вещи лица, както и съдържанието на показанията им, не са дали основание за съмнение, че имат физически или психически недостатъци според характерите по чл.118, ал.3 НПК. Експертиза съгласно чл.144 НПК е задължителна, но само за случаите, когато съществува съмнение относно способността лицата да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото или да дават достоверни показания. В конкретния случай са констатирани противоречия в показанията, които, обаче, могат да бъдат последица от предварително въздействие или поради други причини, различни от поддържаните, обсъдени са, съпоставени са с останалия доказателствен материал и съдът е направил извод, че поначало са годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства. Неоснователно се поддържа, че е допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК при оценката на показанията, установяващи обстоятелства в подкрепа на обвинителната теза и пренебрегване на свидетелите от групата, подкрепяща позицията на подсъдимия. Въззивният съд според правомощията си оценява по вътрешно убеждение доказателствените средства. От съдържанието на мотивите следва, че е взел предвид констатираните противоречия в свидетелските показания, изрично ги е посочил и е изложил съображения кои от тях намира изцяло или частично за достоверни, за кои обстоятелства както и защо отхвърля някои от тях по съображения за недостоверност, но след подробен и задълбочен анализ, какъвто се съдържа и в мотивите на присъдата. Като е установил, че показанията на свидетелите М., И., С., А. и И. са последователни, логични и безпротиворечиви за относимите обстоятелства е приел, че са достоверни. Изложил е и съображенията си да отхвърли показанията на свидетелите Дж.Я., Я.Я. и Ад.О., както и обясненията на подсъдимия като изолирани и дадени единствено в подкрепа на възприетата от него позиция на защита. Затова не може да се приеме възражението за нарушение, че процесуалната дейност при оценката на доказателствените източници е във вреда на подсъдимия. Изводите за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението и липсата на основание за приложението на чл.12 НК съдът е извел от установените въз основа на приетите за годни доказателствени източници фактически положения, а наложеното наказание е съобразил с необходимостта от съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК. В жалбата са развити подробно доводи за необоснованост на въззивното решение, които не следва да бъдат обсъждани. Касационната инстанция според правомощията си не може да извършва контрол на приетите от инстанциите по същество фактически положения и да заменя вътрешното им убеждение по фактите. Предвид изложеното, че не са налице нарушения от поддържаните, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/18.07.2013 год. по въззивно нохд № 185/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, трети наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: