2 Р Е Ш Е Н И Е № 949 София, 07.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИЯ ИВАНОВА при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 653/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. В. и М. П. Й. от[населено място] чрез адв. П. Т. от Врачанската адв.колегия срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 5.І.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 1022/2007 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ответниците по жалбата не са подали отговор по чл. 287 от ГПК и не са взели становище по нея в съдебно заседание. С определение № 508 от 22.V.2009 г. постановено по гр.д.№ 653/2009 г. на ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по процесуалния въпрос дали въззивната инстанция за първи път може да обяви за нищожна сделка в диспозитива на решението си без да е предявен иск за това. На второ място е допуснато обжалването и по въпроса за правната квалификация на претенцията в случаите, когато недееспособен, който не е поставен под запрещение, извърши правна сделка, дали тя е нищожна или унищожаема. Обжалваният въззивен съдебен акт по двата посочени въпроса е постановен в противоречие със задължително тълкуване, респ. се разрешава противоречиво от съдилищата – касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, според тяхната конкретизация в Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. постановено на 19.ІІ.2010 г. от ОСГКТК на ВКС. С. В. Г. от[населено място] (починала на 1.І.2008 г. след постановяване на първоинстанционното решение и заместена на основание чл. 120 от ГПК(отм.) от законните си наследници настоящите жалбоподатели Б. П. В. и М. П. Й.) е предявила иск с правно основание чл. 108 от ЗС (след конкретизацията му в съдебно заседание на 5.V.2006 г.), както и иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД- нищожност поради невъзможен предмет и липса на основание (според същата конкретизация) срещу ответниците Ц. П. У. , П. Т. У. от[населено място], А. Ю. А. от[населено място] и А. Г. В. от[населено място], за отмяна на нотариалните актове, с които те са придобили процесните недвижими имоти в[населено място]. Ищцата се легитимира като приобретател на правата на И. Ц. К. по чл. 212 от ЗЗД по договор за продажба на наследство – наследствени права и задължения, останали от покойните му родители Ц. И. К., починал на 5.ХІ.1973 г. и И. В. Кържова, починала през 1969 г., който договор е сключен от 13.ІІІ.2005 г., въз основа на пълномощно от И. К. в полза на Б. В. с нотариално заверен подпис на 20.Х.2004 г. Договорът за продажба на наследство е вписан в нотариалните книги на 20.ІV.2005 г. под № 2568, т.VІІ № 76, партида 11366, 8675. Ответникът Ц. П. У. се легитимира като собственик на застроен жилищен имот в[населено място], прехвърлен му от И. Ц. К. с нот.акт от 5.VІІІ.2005 г. за покупко-поражда на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. С пълномощни, нотариално заверени на 12.V.2005 г. и 25.Х.2005 г. И. Ц. К. е упълномощил Ц. П. У. да се разпорежда със земеделските му земи в землището на[населено място], както и с парцел ХІ кв.88 по плана на Б.. Именно въз основа на посочените пълномощни Ц. У. като пълномощник на И. К. е продал на съпругата си П. У. празното дворно място в[населено място] УПИ ХІ пл.№ 250 в кв.88 с нот.акт № 166/10.ХІ.2005 г., а с нот.акт № 160/4.Х.2005 г. е продал на П. У. три ниви в местн.В. геран, Мандрище и Равнище в землището на[населено място]. Останалите ответници А. А. и А. В. са придобили от У. с нот.актове № 61/13.І.2006 г. и № 158/4.Х.2005 г. първият от тях нивите в местн. В. геран, Мандрище и Равнище, а втория – в местн. Рибине. Пълномощникът на А. А. адв. М. в заседанието на 5.V.2006 г. пред Белослатинския районен съд е оспорил автентичността на подписа на И. К. върху пълномощното, с което е извършено прехвърлянето на наследствени права в полза на ищцата от 2004 г., във връзка с което е назначена графическа експертиза, установила автентичността на подписа на И. К. под пълномощното от 20.Х.2004 г., с което е извършена сделката по чл. 212 от ЗЗД. На 1.ХІІ.2006 г. по искане на адв. М. пълномощник на А. е назначена съдебно психиатрична експертиза за установяване възможностите на К. да ръководи действията и да разбира смисъла им към 2004 г. При даване ход по същество на делото пред Белослатинския районен съд на 15.VІ.2007 г. адв. М. е поискала след отхвърляне на исковете на ищцата, да се обяви договора й за продажба на наследство за унищожаем на основание чл. 31 от ЗЗД. Освен това е поискала на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД да се обяви договора за нищожен поради нееквивалентност на престацията, както и поради нарушаване на добрите нрави. С решението на Белослатинския районен съд от 13.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 60/2006 г. са уважени установителния иск на С. В. Г. срещу четиримата ответници за собственост на процесните недвижими имоти в[населено място], отменен е констативен нотариален акт от 5.VІІІ.2005 г. , прогласена е нищожността на договорите за покупко-продажба в полза на ответниците по съображение, че към момента на сключването им продавача не е бил собственик на имотите – съгласно чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, като са уважени и ревандикационните претенции на ищцата срещу съответните ответници за предаване владението на съответните имоти. По въззивни жалби на А. А., Ц. и П. У., към които на основание чл. 204 от ГПК(отм.) се е присъединил и ответника А. Г. В. с молба от 27.ІХ.2007г. (лист 22 от второинстанционното производство), Врачанският окръжен съд с решението си от 5.І.2009 г. по гр.д.№ 1022/2007 г. е прогласил нищожността на договор с нотариална заверка на подписите от 18.ІІІ.2005 г., по силата на който И. Ц. К. е продал на първоначалната ищца С. В. Г. наследството си като съвкупност от права и задължения за сумата 1000 лв. Въз основа на тройна съдебнопсихиатрична експертиза въззивната инстанция е стигнала до извода, че И. К. към 20.Х.2004 г. не е осъзнавал свойството и последиците от постъпките си вследствие развитие на съдова деменция със средно изразена атеросклеротична промяна на личността, което състояние обуславя негова ограничена способност да се грижи сам и разумно за своите работи и да взема самостоятелно целесъобразни решения и да предвиди последствията от тях. Тъй като всички правни сделки с имуществото му са реализирани след посочената дата, то те са извършени в състояние на недееспособност. Според Врачанския окръжен съд това обуславя нищожност и на продажбата на наследство от 18.ІІІ.2005 г. на основание чл. 26 ал.2 пр.2- липса на съгласие. В частта, с която районния съд е прогласил нищожността на договорите за продажба в полза на ответниците, окръжният съд е приел, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Въз основа на извода за нищожност на продажбата на наследствени права с приобретател първоначалната ищца С. Г. Врачанският окръжен съд е приел, че предявените от нея установителни и осъдителни искове за собственост са неоснователни и е отменил първоинстанционния съдебен акт по тези искове , като вместо това е пререшил спора с отхвърлянето им. Отхвърлил е предявения от Г. иск за отмяна на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот в[населено място] застроен с масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда с н.а. № 161 том VІ рег.№ 3914 дело № 338/5.VІІІ.2005 г. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение приема, че въззивното решение в частта, с която е прогласена нищожността на договора с нотариална заверка на подписите от 18.ІІІ.2005 г. за продажба на наследствените права и задължения на И. К. на приобретателката С. Г. е процесуално недопустимо. С такъв иск съдът не е бил сезиран изобщо, за да се дължи произнасяне по него в диспозитива на съдебния акт. Въпросът за възможността на прехвърлителя да разбира и да ръководи действията си към момента на извършените от него разпореждания с имуществото му е бил поставен в контекста на иска за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС и именно в такава връзка е следвало да се разгледа като преюдициален спор единствено в мотивите на съдебния акт. В тази част въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалното правило на чл. 2 ал.2 от ГПК(отм.) подлежи на обезсилване. С решението на Врачанския окръжен съд е оставено в сила решението на Белослатинския районен съд за прогласяване нищожността на договорите, с които ответниците са придобили права върху спорните имоти. В исковата молба на С. Г. се сочи, че нотариалните актове в полза на ответниците са противоречащи на закона, но се цитира чл. 26 ал.2 от ЗЗД, в първото съдебно заседание пред Белослатинския районен съд на 5.V.2006 г. ищецът е уточнил претенцията си по чл. 26 ал.2 от ЗЗД – нищожност поради невъзможен предмет и липса на основание. От страна на пълномощника на първоначалната ищца, респ. на конституираните пред втората инстанция нейни законни наследници липсва позоваване на основанието за нищожност на сделките поради липса на съгласие, респ. сключването на договора от дееспособно лице, което в момента на сделката не е могло да разбира или ръководи действията си ( чл. 31 от ЗЗД). В решението на Белослатинския районен съд се сочи, че договорите в полза на ответниците са нищожни на основание чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД (според текста на ЗЗД – които имат невъзможен предмет) при обосноваване от страна на съда с обстоятелството, че към момента на сключването продавача не е собственик на посочените имоти. Врачанският окръжен съд споделя изводът за нищожност на договорите в полза на ответниците по съвсем различно съображение – че към момента на сключването единият договарящ И. К. е бил недееспособен и по тази причина не е могъл да формира правно валидно съгласие за тях. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и на материално правните норми, регулиращи материята на недействителност на правните сделки. Преди всичко следва да се има предвид, че се касае до две разновидности на недействителност – нищожност и унищожаемост, всяка от които има многобройни различни правни основания. Съдът при произнасянето си по тези искове е обвързан от релевираната от ищеца форма на недействителност, която се разкрива от петитума – дали се иска обявяване нищожност или унищожаване на договора. Ако обаче решаващият спора орган съзре несъответствие между релевираните факти, водещи до недействителност на договора от една страна и петитума – от друга, той е длъжен да остави исковата молба без движение за отстраняване нередовността й, което е допустимо както в първата, така и във втората инстанция. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема. В настоящия случай приетото от Белослатинския районен съд основание за нищожност на договорите, с които ответниците са придобили права върху спорните имоти в[населено място], “липса на предмет на сделките, тъй като към момента на сключването им продавача не е собственик на имотите”, не кореспондира с доводите на ищеца от една страна, както и с правната теория и съдебната практика. Безспорно е, че продажбата на чужд на продавача имот не е нищожна, а съгласно чл. 189 от ЗЗД подлежи на разваляне, което предпоставя действителна сделка. Приетото от въззивната инстанция като основание за нищожност на всички сключени от името на продавача И. К. правни сделки както в полза на първоначалната ищца, така и в полза на първия ответник Ц. У., респ. упълномощаването му за разпореждане с неговите имоти с нотариално заверените пълномощни от 25.Х.2005 г. и от 12.V.2005 г.- “липса на съгласие” поради липсата на съзнаване на свойството и значението на постъпките му вследствие на съдова деменция също противоречи на правната теория и установената съдебна практика. Безспорно по делото е, че И. К. не е бил поставен под запрещение до смъртта си, така че сключените от него упълномощителни и разпоредителна сделки са в приложното поле на чл. 31 от ЗЗД. За тях обаче правната последица е унищожаемост на договорите. Такова искане, респ. възражение не е направено в процеса от никоя от страните. С оглед на изложеното, като е разгледал и уважил претенции за нищожност на договорите, с които не е бил надлежно сезиран, Врачанският окръжен съд се е произнесъл по непредявени искове, което съгласно чл. 270 ал.3 пр.3 от ГПК води до необходимост от обезсилване на решението му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 293 ал.4 от ГПК за произнасяне по предявените претенции в съответствие с изложените по-горе разяснения. От решаване на спора за действителността на разпорежданията с имотите на К. зависи изхода на спора по чл. 108 от ЗС, поради което в тази част решението на Врачанския окръжен съд подлежи на отмяна, като след произнасяне на новия състав по спора за действителност на сделките, следва да се реши и спора за ревандикация. Безспорно е, че в предмета му влиза и установителната част на иска за собственост, който погрешно е формулиран от ищеца като отделно искане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Врачанския окръжен съд от 5.І.2009 г. по гр.д. № 1022/2007 г. в частите, с които е прогласена нищожността на договор с нотариална заверка на подписите от 18.ІІІ.2005 г. и е оставено в сила решението на Белослатинския районен съд от 13.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 60/2006 г. относно действителността на договорите, с които ответниците Ц. П. У., П. Т. У., А. Ю. А. и А. Г. В. са придобили имоти в[населено място]. ОТМЕНЯВА същото въззивно решение по спора по чл. 108 от ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: