Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 18.09.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 209 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. С. Ч., защитник на подсъдимия М. Н., против присъда от 10.01.2019 г. на Софийски градски съд, НК, 8-ми състав, постановена по ВНОХД № 5104/2018 г., с която е била отменена присъда от 21.12.2017 г. Софийски районен съд, НО, по НОХД № 9210/2015 г. и е постановена нова. В касационната жалба и допълнението към нея се изтъкват доводи за присъствие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, не е обсъдил всички събрани доказателства и е проявил тенденциозност при оценяването им. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието и приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия М. Н.. Алтернативно се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд или намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Редовно призовани за с. з., подсъдимият М. Н. и защитниците му адв. С. Ч. и адв. К. Г., се явяват. Същите поддържат изцяло касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Прокурорът от ВКП предлага виззивната присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия М. Н. за невиновен в това, че на 12.05.2014г. в [населено място], [улица], в сградата на ОПП – СДВР, на гише № 30, съзнателно се ползвал пред В. А. М. – системен администратор в ОПП – СДВР – от неистински официален документ – дубликат на диплома за завършено висше образование № ***, рег. № 817/25.08.1990 г., издадена на името на М. Н., на който е предаден вид, че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му – проф. Д. П. П. – ректор на А. за обществени науки и социално управление (А.) – [населено място], като предмет на деянието е документ за завършено образование, когато от него (подсъдимия) за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предл. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение. С въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Софийски градски съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия М. Н. за виновен в това, че на 12.05.2014г. в [населено място], [улица], в сградата на ОПП – СДВР, на гише № 30, съзнателно се ползвал пред В. А. М. – системен администратор в ОПП – СДВР – от неистински официален документ – дубликат на диплома за завършено висше образование № ***, рег. № 817/25.08.1990 г., издадена на името на М. Н., на който е предаден вид, че е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му – проф. Д. П. П. – ректор на А. за обществени науки и социално управление (А.) – [населено място], като предмет на деянието е документ за завършено образование, когато от него (подсъдимия) за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, предл. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б.“б“, предл. 1 от НК му е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца; по чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Касационната жалба е неоснователна. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до правния извод за извършено от подсъдимия М. Н. престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, като съдът нито е игнорирал част от тях, нито е ценил други превратно. Съставът на Софийски градски съд е изложил ясни и убедителни аргументи за реализираното от подсъдимия М. Н. престъпление, като е опровергал изложените от първоинстанционния съд изводи, послужили за първоначалното му оправдаване. От изготвената и надлежно приобщена техническа експертиза /л.23 от ДП/ е видно, че инкриминираният документ - дубликат на диплома за завършено висше образование № ***, рег. № 817/25.08.1990 г. е неистински, тъй като подписите за „Ректор“ не са положени от проф. Д. П., който към 1990 г. е бил ректор на А. за обществени науки и социално управление (А.) – [населено място]. Безспорно е също така, че за съставянето на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимия М. Н.. По делото не се спори, че подсъдимият е използвал инкриминирания документ, като го е представил на свидетелката В. М., заедно с други документи, необходими за издаване на СУМПС. Присъдата съдържа подробна аргументация за субективната съставомерност на деянието. От справка с изх. № 0133- 27/27.11.2018г. от Българска социалистическа партия, Национален съвет е било установено, че подсъдимият М. Н. е завършил семестриално, но не му е издадена диплома за завършено образование. Диплома /дубликат/ № ***, под регистрационен № 817 е издавана, но на лица различни от подсъдимия. С основание е прието, че положеният подпис от Н. в Главна книга за издадени дипломи на преподаватели, специализанти и студенти на А., не повлиява извода за субективна съставомерност - поради липсата на вписан номер на издадена диплома и различията в имената /М. Н. и М. Н./, както и месеца на раждане на посоченото лице и подсъдимия /27.01.1954г. и 27.10.2954г./. Данните, съобщени от свидетели за общо празнуване с подсъдимия по повод дипломирането му нямат пряко значение за изводите по фактите, поради което и необсъждането им не представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на издадена валидна диплома за завършено висше образование на подсъдимия в достатъчна степен е било установено въз основа на анализираните от въззивния съд писмени доказателства, вкл. справки от Българска социалистическа партия, Национален съвет и писмо от МОН. Оттук и съзнателното ползване на дубликат на такава диплома, представляващ неистински официален документ, с цел издаването на СУМПС закононосъбразно е довело до осъждането му за съставомерно деяние по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2 от НК. Няма как да бъдат споделени и доводите за малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. СГС е направил комплексна оценка на предхождащите и съпътстващите деянието обстоятелствата, вкл. за контактите на подсъдимия с лице, осъществило злоупотреба с достъпа до архива на А., за да се извлекат данни, нужни за вписване в дубликата на неиздавана никога диплома, непосредствената цел за използване на неистинския документ и липсата на удостоверяване на по-ниска образователна степен, достатъчна за получаване на СУМПС. В тази връзка правилно е приел, че обшествената опасност на деянието не е явно незначителна. В жалбата и допълнението към същата липсват конкретни оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, макар и да е посочено като касационно основание. При липса на аргументи в тази насока касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 354, ал. 2 , т. 1 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 10.01.2019 г. на Софийски градски съд, НК, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5104/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.