Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * деликтна отговорност в наказателното производство * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр. София, 25.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 351 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия Г. В. Р. против въззивно решение № 13/25.01.2018 г. по ВНОХД № 646/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, с което постановената от Окръжен съд–гр. Пазарджик присъда № 56/13.10.2017 г. по НОХД № 615/2017 г. е била изменена в гражданската й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (касаещо периода 14.09.2010 г. – 13.01.2011 г.), като във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години. Отхвърлен е бил предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 115 800 лв.
С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била изменена в гражданско-отхвърлителната й част, като подсъдимият Р. е бил осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за причинените й в резултат на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК имуществени вреди в размер на 115 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2011 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощените защитници на подсъдимия, се изтъкват доводи, относими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение в гражданско-осъдителната му част и отхвърляне на уважения от въззивната инстанция граждански иск.
Процесуалният представител на гражданския ищец, лично и в писмено становище, изразява позиция за неоснователност на възраженията, касаещи гражданско-осъдителната част на въззивния съдебен акт.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Застъпените в касационната жалба доводи за незаконосъобразно уважаване на предявения от Държавата граждански иск поради неправилно отчитане на момента на откриване на дееца (откогато е започнала да тече предвидената 5 годишна погасителна давност за предявяване на иска) от датата на привличане на Р. като обвиняем, вместо от действителното му откриване, станало с издаването на ревизионен акт на 12.07.2012 г., не се споделят от ВКС.
Пловдивският апелативен съд внимателно е изследвал фактическите данни по случая, касаещи претенция на Държавата за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, представляващ укриване на данъчни задължения (престъпление по чл. 255 от НК, извършено в периода 14.09.2010 г. – 13.01.2011 г.) и убедително е защитил позицията си, че началният момент, от който е започнала да тече 5-годишната давност за предявяване на гражданския иск, е датата на привличане на Р. като обвиняем на 04.07.2017 г. (погрешно посочена 2012 г.), а не датата на издаване на ревизионния акт (на 12.07.2012 г.). Това е релевантният момент, когато ощетеният от престъпно посегателство, а в конкретния случай Държавата, представлявана от Министъра на финансите, може да формира обоснована увереност, че извършителят на деликта е бил открит (чл. 114, ал. 3, вр. чл. 110 от ЗЗД), основана на извършена от компетентните разследващи органи преценка за наличието на събрани достатъчно доказателства по този въпрос. Затова, като е приел, че моментът на откриване на извършителя съвпада с датата на привличането му като обвиняем и към 18.09.2017 г. не е изтекъл срока на погасителната 5-годишна давност, поради което и уважил предявения граждански иск, Пловдивският апелативен съд правилно е приложил закона.
Предвид гореизложените съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/25.01.2018 г. по ВНОХД № 646/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: