3 Р Е Ш Е Н И Е N 1 гр. София, 24.07.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 777 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 ГПК. Г. Д. К. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 31 от 07.01.2010г. по гр.д.№ 1116/2005г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса допустимо ли е да се тълкува волята на страните по договор за продажба на недвижим имот не само въз основа на съдържанието на нотариалния акт, но и въз основа на други събрани по делото писмени доказателства, последващи сключването на договора, както и заключения на вещи лица, изготвени въз основа на тях . Ответникът Г. И. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна като застъпва тезата, че при сделките с недвижими имоти се изисква сключването им в нотариална форма. Процедурата по изготвяне на нотариален акт с участието на нотариус и вписването и публичността му са предвидени с оглед правната сигурност и стабилността на този вид. Предвидената възможност за поправка на нотариалния акт изключва възможността да се установи воля на страните, която не е формирана в нотариалния акт по пътя на тълкуването чрез други доказателства. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Разпоредбата на чл.20 ЗЗД е обща и се отнася за всички видове договори, независимо от формата на сключването им. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора / решение № 349/11 от 21.05.2012г. на ВКС, по чл.290 ГПК/, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Не трябва да се смесва тълкуването на договора и поправката на нотариалния акт по реда на чл. 597 ГПК. Поправката на нотариалния акт е действие, с което се отстраняват неточности, които са допуснати неволно и страните са ги констатирали и са проявили обща воля да бъдат поправени. Тълкуването на договорите, има друго предназначение , то е мисловна дейност, насочена към установяване на точния смисъл на отделните уговорки във връзка с целения краен резултат. По основателността на жалбата. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХІV състав от 10.11.2003г. по гр.д.№ 4430/2000г. и е осъдил Г. Д. К. да предаде на Г. И. М., наследник по закон на първоначалната ищца Ф. Д. В., починала след постановяване на първоинстанционното решение на 04.12.2003г. владението върху недвижим имот 1076 по РП на вилна зона „Т.” от 1961г. , идентичен с имот пл.№ 1076 кв.52 по КП от 1956г. с площ от 1184 кв.м. В. съд е приел, че от съдържанието на нотариалния акт не може да се установи идентичност между продадения на ответника имот и този, предмет на ревандикацията. Изслушаните многобройни експертизи не са възприети по съображение, че почиват на предположението за погрешно вписване в договора на имота като парцел ХІІІ и че след като ищцата е била собственик на североизточната част на парцел ХІІ-1787 по З. от 1937г. тя е продала именно него. Въз основа на тази преценка на доказателствата съдът е направил правният извод, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, защото ищецът е доказал както своето право на собственост, така и владението на имота от ответника, което е без основание. С оглед изложението по чл.291 ГПК изводът на въззивния съд, че договорът трябва да се тълкува само въз основа на писмения текст е незаконосъобразно. Спорът между страните е породен от факта, че в нот.акт № 150/1958г. , с който е сключен договор за продажба между Ф. Д. В. и Г. Д. К. не е индивидуализиран продадения имот в достатъчна степен като е посочен грешен парцел, в който се намира. По делото обаче са изслушани повече от десет експертизи, които без колебание дават отговор, че продадената част е идентична със спорния имот. Най-точно и последователно е заключението на тройната експертиза от 30.01.2008г. Вещите лица са изяснили, проследявайки статута на имота , че в първия регулационен план от 1937г. , имотът на П. И. е заснет с пл.№ 1787 и е бил с площ 4400 кв.м. С нот.акт 122/1948г. е продадено лозе с площ 2259 кв.м. като от описаните съседи имотът се идентифицира с югозападната част от имот пл.№ 1787. В нотариалния акт №150 / 1958г. Ф. В. е посочила, че продава собственото си наследствено лозе. Към този момент тя не е притежавала друг имот в същата местност, освен останалата, неразпоредена част като площите по двете продажби покриват точно квадратурата на имот ХІІ-1787 по кадастралния план от 1936г. Ответницата Ф. В. е направила изявление в съдебното заседание на 13.02.2001г., че е продала част от същия имот, но тази част е била край пътя, което сега е паркинг. Това твърдение се опровергава от заключенията на вещите лица, проследявайки границите на предходната продадена част от имота. След договора за продажба, сключен с нот.акт № 150 /1958 г. имотът е записан на Г. К., по отношение на него са извършвани отчуждителни процедури за различни мероприятия и на него е възстановен имота по реда на З. за свободната част. С оглед на изложеното следва да се приеме за основателно възражението на ответника , че е придобил собствеността на спорния имот с нот.акт № 150 /1958 г. и предявеният ревандикационен иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 31 от 07.01.2010г. по гр.д.№ 1116/2005г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от Г. И. М. против Г. Д. К. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот в [населено място] , вилна зона, съставляващ имот пл.№ 1076 по регулационния план на м.Т. от 1961г., идентичен с имот пл.№ 1076 кв.52 по кадастралния план от 1956г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: