Р Е Ш Е Н И Е                                                   № 161   гр.София, 15 април  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                            със секретар   Кристина Павлова и с участието на прокурора   АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)  ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 17/2009 година   Производството е образувано по искането от осъдения А. Т. С. защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 160/2008 год. на Хасковския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 196/30.10.2008 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение поради липса на допуснати нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Хасковският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 160/2008 год. потвърдил присъда № 458/09.06.2008 год. по нохд № 500/2007 год. на Хасковския районен съд, с която признал подсъдимия С за виновен в това, че на 16.12.2006 год. в гр. Х. отнел чужда движима вещ на стойност 27,80 лева, собственост на ЕТ”Ч” с намерение противозаконно да я присвои като употребил сила за запазване на владението. На основание чл.198, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.   Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 426/2004 год. и определил режим на изтърпяване. Произнесъл се по въпроса за размера на разноските. Въззивният съд възприел установената фактическа обстановка и направил извод, че е основана на действителния смисъл на събраните достатъчно и възможно доказателствени материали. Оценил процесуалната дейност на първоинстанционния съд като извършена според предписанията по чл.13, 14, 107, ал.3, 305, ал.3 НПК. Отговорил на всички възражения за допуснати нарушения при решаване на въпроса за авторството на деянието и приложимия закон, по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Направил мотивиран отказ за допускане на нови доказателства и провеждане на допълнителни процесуални действия. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е приел, че не се налага събиране на нови доказателства, на преразпит на свидетели за същите обстоятелства, за които подробно са свидетелствали пред първоинстанционния съд и че направените искания за допускане на вещи лица за посочените обстоятелства за стойността на откраднатото имущество или за разположението в обекта няма да допринесат за установяване на обстоятелства от относимите към предмета на доказване. Подробно мотивираният отказ по доказателствените искания е съобразен с необходимостта да бъдат решени правилно въпросите по чл.301, ал.1 НПК, и с правото на съда да уважи само онези доказателствени искания, които ще допринесат за установяване на обстоятелства от относимите към предмета на доказване. След като е счел, че преразпит на посочените от подсъдимия свидетели и вещи лица, както и допускането на нови, чрез които няма да се установят новооткрити обстоятелства по съображенията, че няма да имат значение за правилното решаване на делото то изводът, че не следва да бъдат допуснати е правилен и не се е отразил върху процесуалното право на защита на подсъдимия. Не могат да се допускат и събират всички и всякакви доказателства, за които е направила искане някоя от страните в процеса, а само тези, които ще допринесат за изясняване на относими обстоятелства. Ако и доколкото се прави възражение за решаване на делото при непълнота на доказателствата касационната инстанция не е компетентна да се произнесе предвид правомощията по чл.348, ал.1 НПК. Неоснователно е възражението за постановяване на решението в нарушение на закона. От установените фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че квалификацията на поведението на подсъдимия е по чл.198, ал.3 вр.ал.1 НК. Този извод следва от вярната оценка на показанията на свидетелите Ст. Х. , Сл. Х. , Ив. Б. , С. А. , Д. И. , от които е установено конкретното обективирано поведение на подсъдимия-взел е бутилка, която е скрил под връхната си дреха, заплатил е на касата само стока на ниска стойност и при опита за проверка е оказал съпротива, блъснал е св. Ст. Х. , започнал е да буйства и е избягал от магазина, а при извършената проверка в обекта е констатирана липса на такъв вид алкохол, за който е прието, че е отнел, и на пазарна стойност, определена по предвидения процесуален ред и начин-чрез заключение на вещо лице. Грабежът е специфично сложно престъпление, което се изразява от една страна в отнемане на движима вещ от владението на друг с цел противозаконно присвояване-характерно за кражбата и от друга-в упражняването на сила /или заплашване/, каквато е проявена от подсъдимия, за да запази владението върху вече откраднатата вещ.становени са всички елементи от състава на престъплението, за което подсъдимият е бил привлечен да отговаря и е осъден, поради което и законът е приложен правилно. Възражението, че не е упражнил физическо въздействие върху личността на свидетеля не е подкрепено от никакви други доказателства и е очевидно в съответствие с възприетата от него позиция на защита. Обстоятелството, че стойността на имуществото е ниска не дава основание да се определи случаят като маловажен-такъв състав не е предвиден по чл.198 НК, а установената форма на физическо въздействие като съставка от сложното присвоително престъпление изключва възможността деянието да бъде преквалифицирано по чл.194, ал.3 НК-маловажен случай на кражба. Основателно е възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Вярно е, че въззивният съд правилно е оценил установените индивидуализиращи обстоятелства, причините, подбудите, предходните осъждания и влиянието им върху извода за обществената опасност на личността на подсъдимия и извършеното деяние, както и наличието на изключително обстоятелство-стойността на имуществото. Макар и правилно да е определил наказанието при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК-под предвидения от закона минимум за този вид престъпление, в недостатъчна степен е отчел тежестта както на извършеното, така и на установените смекчаващи обстоятелства. Цялостната обоснована оценка на всички обстоятелства, имащи значение за отговорността, водят до извода, че наказание в размер на 6 месеца е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено.     Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 160/2008 год. на Хасковския окръжен съд: ИЗМЕНЯ решение № 196/30.10.2008 год. в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения А. Т. С. , което намалява на 6/шест/ месеца. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: