Ключови фрази
Ревандикационен иск * реституция * косвен съдебен контрол

Р Е Ш Е Н И Е

№132

гр. София, 03.11.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1984 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. /починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си по закон В. С. Д. и Д. К. Д./ и Р. Д. В. от [населено място] против Решение № 7813/ 13.11.2015 г. по в. гр. д. № 226/2013 г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав. С посоченото въззивно решение, постановено по реда на чл.196 и следв. ГПК /отм./ във връзка с П..2, ал.1 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, е потвърдено първоинстанционното Решение от 15.09.2009 г. по гр. д. № 8138/1994 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. Ж. Т. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1186 кв.м., находящо се в [населено място], местността „Г.“, вилна зона „С.-Д. II“, съставляващо парцел XI-399 от кв. 60 по плана на вилната зона, при съседи: В. С. С., К. П. Х. и път, съгласно регулация от 16.03.1990 г., а съгласно отменения регулационен план съставляващо парцел I-2172 от кв. 53 по плана на същата зона. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени със законните последици.
Ответникът по касационната жалба А. Ж. Т., както и конституираните като помагачи на негова страна В. Д. И., К. И. И., Н. И. Г., М. Й. Г., Г. Й. Г. и Н. С. Б. оспорват жалбата и молят атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.
С Определение № 298/ 05.07.2016 г. касационното обжалване на въззивното решение на СГС е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- предвид обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, а именно: Намира ли приложение разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ по отношение на вече приключилите към момента на постановяването й реституционни производства?
Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното:

По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК

За да формира извода си за неоснователност на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че макар и реституционното решение на органа по поземлената собственост в полза на праводателите на ответника да е издадено през 1993 г., т.е. преди влизане в сила на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, според която продадените от ТКЗС на трети лица обобществени имоти подлежат на възстановяване на предишните им собственици, в случая е налице валидно възстановяване на собствеността, което именно на основание чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ изключва правата на ищците като правоприемници на лицето, закупило процесния имот от ТКЗС през 1960 г. В този смисъл въпросът за действието по време на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ в хипотезата, при която реституционното решение в полза на лицата по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ е издадено преди влизане в сила на тази разпоредба, е от обуславящо изхода на спора значение.
За да се отговори на поставения въпрос, поначало следва да се има предвид, че принцип на реституционното законодателство, насочено към възстановяване на собствеността върху принудително отнетата собственост в периода след 1944 г., е зачитането на валидно придобитите права на трети лица върху одържавените или масовизирани имоти. Доколкото от то­ва правило са на­ли­це из­к­лю­че­ния, съ­щи­те са по­со­че­ни из­рич­но в реституционните закони, като по естеството си тези изключения, като накърняващи собственически права, възникнали при спазване на действащото към съответния момент законодателство на държавата, не търпят разширително тълкуване и прилагане. Валидното придобиване от тре­ти ли­ца не е преч­ка за рести­ту­ира­не например на имо­ти­те, подлежащи на възстановява­не по си­ла­та на Закона за въз­ста­но­вя­ва­не собственост­та вър­ху някои ма­га­зи­ни, работилници, скла­до­ве и ате­лиета /предвид липсата на изискване подлежащите на възстановяване по този закон обекти да са останали собственост на държавата/ и на Закона за въз­ста­но­вя­ва­не собственост­та вър­ху нед­ви­жи­ми имо­ти на бъл­гар­ски граж­да­ни от тур­ски произ­ход, напра­ви­ли постъп­ки за за­ми­на­ва­не в Република Турция и дру­ги стра­ни през пе­риода май–сеп­тем­в­ри 1989 г. /съгласно чл.3 от закона/. Изключение от посочения принцип представлява и разпо­ред­ба­та на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/97 г./, която обя­вява за ни­щож­ни всич­ки ак­то­ве /граждан­ско- и административноправни/, по си­ла­та на които тре­ти ли­ца са при­до­би­ли собстве­ност и ограни­че­ни вещ­ни пра­ва вър­ху зе­ме­дел­ски зе­ми, вклю­че­ни в ТКЗС, ДЗС или дру­ги, образува­ни въз ос­но­ва на тях селскостопански организа­ции, ма­кар и те­зи ак­то­ве да са би­ли пра­во­мер­но извър­ше­ни. Разпоредбата е материалноправна и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото законодателят изрично не й е придал обратно действие /чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове/. Следователно и като се има предвид изключителния й характер, следва да се приеме, че до влизането й в сила масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници. Да се приеме противното, като се признае настъпил реституционен ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване собственост върху имот, който към датата на произнасяне на административния орган не подлежи на възстановяване, би означавало в нарушение на закона да се придаде обратно действие на нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Както се посочи по-горе обаче, доколкото тази разпоредба по съществото си накърнява валидно придобити собственически права, разширителното й тълкуване и прилагане се явява несъвместимо с принципите на правовата държава. В този смисъл следва да се приеме, че щом решението за възстановяване на собствеността върху имот, валидно прехвърлен от ТКЗС или друга селскостопанска организация, предшества влизането в сила на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, същото е незаконосъобразно и като такова е непротивопоставимо на приобретателя на имота. Доколкото последният не е бил участник в административното производство по издаване на този акт, гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол /чл.17, ал.2 ГПК/ да приеме, че решението за възстановяване на собствеността не е произвело реституционното си действие, като съобразно това се произнесе за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Както е прието в ТР № 5/ 2011 от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/ 2011 г. на ОСГК, предвиденото в чл.17, ал.2 ГПК правомощие на гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на административни актове с обуславящо значение за съществуването на субективното право, предмет на гражданскоправния спор, е проявление на установеното в чл.117 от Конституцията задължение на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Така даденият отговор на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос е съобразен и със задължителните указания на ТР № 2/ 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2/96 г. на ОСГК, според които не се възстановяват правата на собствениците върху незастроени земеделски земи по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, ако са били продадени на трети лица с валидни договори за покупко-продажба, вкл. по реда на чл.25 З. /отм./ във връзка с чл.10, ал.4 от Примерния устав на ТКЗС от 30.03.1967 г. /аналогичен на чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г./

По правилността на въззивното решение

Произнасянето по правния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя и произнасянето по съществото на спора. Издаденото в полза на частните праводатели на ответника Решение № 194/ 26.11.1993 г. на ПК „Д.” за възстановяване на собствеността върху процесния имот по изложените по-горе съображения се явява незаконосъобразно и като такова- непротивопоставимо на ищците в качеството им на наследници на лицето, закупило имота през 1960 г. от ТКЗС „В.” с валиден договор за покупко-продажба. Разпоредбата на чл.11, ал.5 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. изрично предвижда възможност включените в стапанството земи да се продават по решение на общото събрание, като получените от продажбата суми се внасят във фонд „Неделим” на ТКЗС. В конкретния случай такова решение е било налице /посочено е в т.10 от приложенията към Н..акт № 135 от 07.03.1960 г.- протокол № 6 от 15.10.1958 г. на общо събрание на ТКЗС/, при което обвързващата материална доказателствена сила на акта задължава съда да приеме, че описаният документ действително е бил представен пред нотариуса /ТР № 11/ 2012 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/12 г. на ОСГК/. По тези съображения следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот валидно е било придобито от наследодателя на ищците Д. Д., а същевременно собствеността върху имота не е била възстановена в полза на наследниците на бившия собственик Г. И. С.- Х., доколкото издаденото в тяхна полза реституционно решение от 1993 г. се явява незаконосъобразно и като такова- непротивопоставимо на насрещната страна по спора за собственост. Оттук и извода, че ответникът, като частен правоприемник на лицата, в чиято полза е постановено решението на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността, не е могъл да придобие права върху имота, доколкото е договарял с несобственици.
По гореизложените съображения обжалваното въззивно решение на СГС, с което предявените субективно съединени искове за собственост по чл.108 ЗС на наследниците на Д. Й. Д. са отхвърлени, се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, вместо което се постанови касационно решение по съществото на спора, с което претенциите бъдат уважени /упражняваното от ответника владение върху процесния имот не е спорно по делото/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски за касационното производство, а именно сумата 85 лв. за държавни такси. Претенция за присъждане на други разноски не е заявявана и съответно такива не се дължат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 7813/ 13.11.2015 г. по в. гр. д. № 226/2013 г. на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ж. Т., че В. С. Д., Д. К. Д. и Р. Д. В., като наследници по закон на Д. Й. Д., са собственици, на основание продажба от Общото събрание на ТКЗС „В.”- кв.Д., за което е съставен Н..акт № 135, том ІV, дело № 654/ 1960 г. на Първи нотариус при С. народен съд, на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1186 кв.м., находящо се в [населено място], местността „Г.“, вилна зона „С.-Д. II“, съставляващо парцел XI-399 от кв. 60 по плана на вилната зона, при съседи: В. С. С., К. П. Х. и път, съгласно регулация от 16.03.1990 г., а съгласно отменения регулационен план съставляващо парцел I-2172 от кв. 53 по плана на същата зона, като на основание чл.108 ЗС го ОСЪЖДА да предаде на ищците владението на описания имот.
Решението е постановено при участието на В. Д. И., К. И. И., Н. И. Г., М. Й. Г., Г. Й. Г. и Н. С. Б. като помагачи на страната на ответника.
ОСЪЖДА А. Ж. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. С. Д., Д. К. Д. и Р. Д. В. поравно сумата 85 лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: