1 Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 22 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №228/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационни жалби от защитниците на подс. Е. П. С. срещу присъда № 124 от 20.07.2020г., постановена по внохд № 107/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С присъда № 56 от 18.02.2020г., постановена по нохд № 369/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, подсъдимият Е. П. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. второ, вр. изр. първо от НК. По въззивен протест от прокурор в ОП – Бургас е образувано внохд № 107/2020г. по описа на Бургаски апелативен съд. Постановена е нова въззивна присъда № 124 от 20.07.2020г., с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда по нохд № 369/2019г. на Бургаски окръжен съд и подсъдимият Е. П. С. е признат за виновен в това, че на 13.06.2018г. в [населено място] без надлежно разрешително държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Е. С. с одобрено споразумение № 247/04.12.2017г. по нохд № 1244/2017г. на Бургаски окръжен съд, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване. Срещу присъдата са постъпили касационна жалба и допълнение към нея от подс. С. чрез защитника му – адв. П. Н., като се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В допълнението към касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се претендира с доводи за недоказаност на авторството и липса на извършено престъпление. Това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се аргументира с нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд, като се посочва едностранчиво позоваване на показанията на двама от свидетелите, игнориране на обясненията на подсъдимия, липса на мотиви, боравене с отрицателни факти, осъждане въз основа на предположения. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се обосновава с неразумна продължителност на наказателния процес. Правят се в условията на алтернативност искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, или за неговото изменяване с намаляване на размера на наложеното наказание. В касационната жалба от адв. И. Х. – защитник на подс. С., се излагат доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Конкретно се обсъжда оценката на показанията на свид. Г. А., като се набляга на неговата заинтересованост и на обстоятелството, че същият се сочи като свидетел едва пред въззивния съд. Излагат се доводи за липса на несъмнена доказаност на връзка между намерените при извършеното претърсване и изземване предмети с подс. С.. Посочва се, че намерените и иззети веществени доказателства не са подчинени на специален режим. В съдебното заседание пред касационната инстанция участва само защитникът адв. Н.. Същият поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Подчертава, че решаващият съд е обсъдил единствено фактите в полза на обвинението, но не и оправдателните доказателства. Счита, че осъждането е изградено недопустимо върху предположения, както и че косвените доказателства, на които се е позовал съдът, не обосновават единствено възможен извод. Защитникът поддържа алтернативно направените искания. Представителят на ВКП пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати заявените процесуални нарушения и фактическата обстановка е правилно установена. Намира за доказано по несъмнен начин упражняването на фактическа власт от подсъдимия върху инкриминираните вещества и съоръжения. Излага доводи, че наложеното наказание е справедливо. Подсъдимият Е. С. се счита за невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срок от процесуално легитимирани лица срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, ал. 1, т. 1 от НПК. Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационните жалби основания сочи на извод за тяхната частична основателност. В жалбите от подс. С. чрез защитника му адв. Н. и от адв. Х. се съдържат аналогични оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда, така че те могат да бъдат разгледани заедно. Пред скоби е необходимо да се посочи, че касаторът чрез защитника си адв. Н., претендира да бъде оправдан по повдигнатото и поддържано обвинение и едновременно с това в жалбата чрез същия защитник се оспорва доказателствената дейност на контролирания съд, като се твърди, че тя е извършена в нарушение на установените процесуални правила. След като се релевират нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, то тогава обжалвалата страна поставя под съмнение и установената фактическа обстановка. Ако фактологията е намерена за установена при допуснати процесуални нарушения, тя не би могла да е годна основа за проверка на правилното приложение на материалния закон. Поради това, след като касаторът твърди допускане на процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролирания съд, няма как да претендира оправдаване на подсъдимия, защото то може да бъде постановено само в рамките на установените при спазване на процесуалните правила факти. По настоящето производство огромният обем възражения в жалбите е срещу доказателствената дейност на въззивния съд и с тях се аргументира касационното основание по чл. 348, ал. 1, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Така направеното оспорване не предполага упражняване на правомощието на касационната инстанция за оправдаване на подсъдимия. Независимо от изложените съображения, касаещи оплакванията на касатора и свързаните с тях искания за упражняване на правомощията на касационната инстанция, последната е задължена да разгледа преди всичко доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, защото само при съобразено със закона и с правилата на формалната логика формиране на вътрешно убеждение на решаващия съд по фактите, е възможна правилна правна оценка на поведението на подсъдимия съобразно повдигнатото му обвинение. Проверката за спазването на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност на въззивния съд сочи на допуснати нарушения, които са от характер да опорочат възприетата фактическа обстановка. В принципен план контролираният съд правилно се е насочил към оценката на събраните по делото доказателства с оглед на фактическата верига, изводима от повдигнатото обвинение. Резонно вниманието на въззивната инстанция е било насочено към установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение - за държане от подс. С. на материали, прекурсори и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин. В тези фактически рамки съдът е потърсил логическата връзка между изводимите обстоятелства от протокола за претърсване и изземване от жилището на подс. С. за намерени химикали и съоръжения, показанията на свидетелите Г. А. и анонимен свидетел № 2 по отношение на обстоятелствата, че подсъдимият е произвеждал наркотично вещество от определени съставки и при спазване на описана от тях технология, заключението на химическата експертиза относно конкретните данни за иззетите веществени доказателства и досежно принципния алгоритъм за изготвяне на високорисково наркотично вещество, показанията на свидетели, употребяващи наркотични вещества и сочещи като техен дистрибутор подс. С. и/или негови близки. Правилно установеният предмет на доказване във въззивното решение е запълнен със съответни фактически данни, изводими от доказателствените източници. Във функция на изложеното, не подлежи на критика изводът на контролирания съд по отношение на валидността на протокола за претърсване и изземване от жилището, обитавано от подс. С., и приобщаването на веществените доказателства, които са били предмет на изследване от назначената експертиза. В тази връзка, няма място за колебание досежно кредитирането на заключението на химическата експертиза, съобразно което са посочени характеристиките на намерените при процесуално-следствените действия вещества, установено е наличието на следи от метамфетамин, ефедрин и червен фосфор – краен продукт на синтеза и на участващи в него вещества при определени обект, намерени при претърсването. Не могат да бъдат отправени и критики по отношение на преценката за кредитиране на показанията, дадени на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред, на свидетелите К., Ч., С. (отделен е въпросът доколко показанията на последната свидетелка допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото). Касационната инстанция не може да се намесва в преценката за достоверност на показанията на определени свидетели, но кредитирането на техните показания с доверие или лишаването им от такова, винаги следва да е аргументирано с надеждни аргументи. Последното е сторено от въззивния съд, който е изложил обосновани съображения защо не приема показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното производство, като кредитира тези, дадени на досъдебната фаза. Аргументирането на преценката за възприемане като достоверни на определени доказателствени източници, при това обосновано на обективни фактически данни, не дава основание за критична намеса от касационната инстанция. Въззивният съд е последен такъв по фактите и преценката за достоверността на доказателствените източници е въпрос на неговото вътрешно убеждение, а след като причините за преценката за кредитабилност на определени гласни доказателствени средства са били убедително аргументирани, няма основание за констатиране на неспазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение от страна на касационната инстанция. При все това, в основата на фактическите изводи на решаващия съд, са залегнали показанията на свид. Г. А. и свидетел с идентификационен № 2. Проверката относно направената от въззивния съд оценка на показанията на посочените свидетели сочи на нарушения на установените процесуални правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Свидетелят Г. А. е дал показания, които уличават подс. С., като е изнесъл информация относно действия на последния по изготвяне на високорисково наркотично вещество. Няма съмнение, че показанията на този свидетел са с висока информационна стойност и са пряко свързани със съществените в процеса на доказването обстоятелства дали установените при извършеното претърсване и изземване съоръжения и вещества са служили в процес на производство на високорискови наркотични вещества и какво е било отношението на подсъдимото лице към тези предмети и вещества. Тези свидетелски показания обаче са били оспорени от защитата като недостоверни и предубедени. Въззивният съд обаче не е дал отговор на съображенията на защитниците, аргументирали възраженията срещу тяхното кредитиране. Показанията на свид. Г. А. са били събрани за пръв път в хода на въззивното съдебно следствие, но от това обстоятелство не произтичат изводите, претендирани в жалбата на адв. Х.. Действително, този свидетел, чиито показания подкрепят обвинителната теза, е разпитан за пръв път пред въззивната инстанция, но това не може принципно да дискредитира показанията му, защото събирането и проверката на доказателства в наказателния процес не съставляват действия, които да подлежат на преклузия, а напротив – във всеки един момент от производството е допустимо събиране и проверка на доказателствата, които са от значение за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Това, че свид. А. не е бил разпитан в досъдебното производство, не може да се възприеме като тенденциозно водене на разследването, защото в съдебната фаза на наказателния процес се разгръщат пълноценно принципите на състезателност и непосредственото събиране на всички доказателства с участието на страните дава възможност за пълноценното реализиране на правата им, включително и на правото на защита на подсъдимия. Свид. Г. А. е бил разпитан пред въззивния съд с възможност за пълноценно конфронтиране на подсъдимия, така че „късният“ разпит на този свидетел не може да се интерпретира като процесуално нарушение. Друг е въпросът обаче за преценката на неговите показания, направена от въззивния съд. Имат основания доводите, направени в касационните жалби, за това, че съдът не е извършил обоснована преценка на достоверността на показанията му и не е изложил съображения в съдебния си акт по възраженията на защитата. В показанията на свид. Г. А. действително се съдържат фактически обстоятелства, подкрепящи обвинителната теза – пълно описание на процеса на изготвяне на наркотични вещества от подс. С. и последващото им разпространение с участието на други лица. Свидетелят обаче също така дава информация по отношение на налично обвинение спрямо него за блудствени действия с племенничка на подсъдимия. Именно на това обстоятелство се позовава защитата, за да твърди ненадеждност и тенденциозност на показанията на този свидетел. Такива възражения са били правени и пред въззивния съд, но в мотивите на съдебния му акт липсва отговор на доводите за недостоверност на показанията на свид. А. поради неприязнени отношения с подсъдимия по описания повод. Липсата на обсъждане на достоверността на свидетелски показания, върху които основно се основава осъждането, сочи на допуснато от решаващия съд нарушение на правилата за формиране на вътрешното му убеждение. Кредитирането с доверие на показанията на свид. Г. А., съставляващи основен носител на обвинителни факти, се е нуждаело от аналитично обсъждане на въпросите за надеждността и достоверността на тези свидетелски показания, което въззивният съд не е сторил. След като самият свидетел А. е заявил наличие на конфликт с подсъдимия по повод посегателство срещу негов роднина, съдът е бил длъжен да изясни действителното наличие на отношения от такъв характер и тяхното отражение върху достоверността на свидетелските показания. Такава проверка е направена от първоинстанционния съд във връзка с показанията на свидетелите С. и Ч., като приложените по делото данни за тяхното съдебно минало са били интерпретирани от въззивния съд. По отношение на свид. А., независимо от заявените лично от него при разпита му обстоятелства и от доводите на защитата по същество, апелативният съд не е намерил за необходимо да извърши проверка на обстоятелството дали по отношение на този свидетел се води наказателно производство, свързано с посегателство срещу роднина на подс. С., нито за това, дали по отношение на този свидетел са повдигнати обвинения, свързани с наркотични вещества. Изясняването на посочените обстоятелства е било необходимо за преценка на надеждността на свидетеля и наличието/липсата на субективно отношение към подсъдимия, което да постави под съмнение достоверността на свидетелстването. В този смисъл, възраженията на касатора чрез защитниците му, свързани с нарушение на процесуалните правила при обосноваване на фактическите изводи, довели и до такива за съставомерност на поведението на подсъдимия, са основателни и налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане именно с оглед преценка и обосноваване на изводите за надеждност и достоверност на показанията на свид. А.. Имат основание също така и възраженията на защитниците по отношение на несъблюдаването при разпита на обсъждания свидетел на регламента на чл. 121 от НПК. В принципен план, свидетел не е длъжен да дава показания по въпроси, които биха го уличили в извършване на престъпление и спазването на това правило изисква свидетелят да бъде предупреден за това. В настоящия случай на свид. А. това не е било разяснено, което е въпрос на процесуална издържаност на неговия разпит. По-нататък, основен въпрос по делото е този за отношението на подс. С. към съоръженията и материалите, намерени и иззети от покривни нива над помещението, пристроено към къщата, обитавана от подсъдимия. По отношение на този въпрос в мотивите на атакуваната присъда не се съдържа категоричен и убедителен отговор. Наличието на веществата и предметите, инкриминирани в обвинителния акт, е установено при извършеното претърсване и изземване. Възможността тези предмети и вещества да бъдат ползвани в процеса на изготвяне на високорисково наркотично вещество метамфетамин също е изводима от експертното заключение на химическата експертиза, а също и от свидетелски показания. Решаващият съд обаче не е положил усилия за пълноценно изясняване на въпроса как се осъществява достъпа до покривното пространство, където са намерени инкриминираните предмети. Така, свид. Д. в разпита си само е заявил, че няма свободен достъп до покрива, но не е бил питан за конкретно разположение на постройките и за това по какъв начин може да се стигне до покривното пространство. В тази връзка са от значение и показанията на свид. А.. Съдът не е обсъдил критично показанията на свидетелите, които е кредитирал, по отношение на мястото на държане на материалите и на достъпа на подс. С. до покривното пространство и възприетите от свидетелите действия с различни предмети. Фактически данни в тази насока се съдържат в показанията на свид. Г., на свидетеля със защитена самоличност № 02, на свид. Б. Ч. на ДП. Необходимо е било при разпита на тези свидетели да се акцентира върху конкретните обстоятелства, които те са възприели, свързани с действия на подсъдимия на покривното пространство и тези показания да бъдат обсъдени внимателно, за да се аргументира фактическото отношение на С. към предметите, приложени като веществени доказателства. Освен това, прочитът на свидетелските показания, поставени в основата на възприетите фактически изводи, сочи, че в тях не се съдържа конкретика за времето на осъществяване на събитията, описани от свидетелите. Така, както в показанията на анонимен свидетел № 02, така и в тези на свид. Г., не се посочва поне приблизително времето, по което са възприели описаното от тях поведение на подсъдимия. Посоченото също поставя под съмнение правилността на изводите по фактите. Предвид изложените съображения касационният съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната въззивна присъда са допуснати нарушения на процесуалните правила, компрометиращи правилността на възприетата фактическа обстановка. Такива нарушения препятстват проверката за правилното приложение на материалния закон, поради което съображения в тази насока няма да бъдат излагани. Допуснатите нарушения на процесуалните правила предпоставят отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото е необходимо да се извърши преценка за необходимостта от събиране на доказателства – повторен разпит на свидетелите, поставени в основата на осъждането, и на тези, изясняващи въпросите с достъпа на подсъдимия по покривното пространство, да се съберат доказателства, даващи възможност за преценка за надеждността на показанията на свид. А., и да се извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност. Този анализ е необходимо да бъде извършен на плоскостта на обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление, като бъдат аргументирани съображенията за това, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните вещи и вещества. Предвид изложените съображения, са налице основания за отмяна на съдебния акт връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменя въззивна присъда № 124 от 20.07.2020г., постановена по внохд № 107/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.