Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 04 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 март, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 685 / 2011 година На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения К. П. К., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 1769 от 02. 06. 2010 год. постановена по НОХД № 821 / 2009 год. по описа на Районен съд –гр.Гоце Делчев. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при наличие на касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Осъденият К. не се явява за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, като защитата му пледира за уважаване на искането. Искане за възобновяване е постъпило и от осъдения С. Л. М., който също претендира за отмяната на горепосочения съдебен акт, като постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият М. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция като защитата му пледира уважаване на депозираното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на исканията. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията на осъдените лица за отмяна по реда на възобновяването, са процесуално допустими, тъй като са депозирани от лица имащи право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и касаят съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, исканията са неоснователни. Това е така поради следните съображения: С присъда № 1769 от 02. 06. 2010 год. постановена по НОХД № 821 / 2009 год. по описа на Районен съд -гр.Гоце Делчев, осъдените К. П. К. и С. Л. М., са признати за виновни в това, че на 08. 09. 2009 год. в[населено място], в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – сумата от 550 евро с левова равностойност 1075, 71 лв., от владението на собственика – И. И. Т. с намерение противозаконно да ги присвоят, като за отнемането е употребена сила – запушване на устата и събаряне на земята, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три години и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. Уважен е частично, предявения от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди и в пълен размер, предявения такъв за имуществените вреди в резултат на извършеното престъпление. Касационната инстанция намира, че релевираните в исканията и на двамата осъдени доводи са неоснователни поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Районният съд е събрал необходимия обем доказателства за установяване на предмета на доказване визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като много подробно и детайлно същите са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приетите за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като много аргументирано са обсъдени противоречията в доказателствените източници, в частност показанията на свидетелите Г. Бялчев и П. Бялчева. От материалите по делото е видно, че районния съд е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина, така както го задължава чл. 13 от НПК, като правото на защита на осъдените по никакъв начин не е било нарушено, респективно накърнено. Извършеното от осъдените К. и М. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Наложеното на всеки един от осъдените наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и се явява съобразено с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. По изложените до тук съображения, Върховният касационен съд на Р., първо наказателно отделение, намира постановената присъда на Районен съд -[населено място] за правилна и законосъобразна, а исканията на осъдените за възобновяване на наказателното производство, изцяло неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените К. П. К. и С. Л. М., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 1769 от 02. 06. 2010 год. постановена по НОХД № 821 / 2009 год. по описа на Районен съд –гр.Гоце Делчев. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: