Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 07.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 7 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – гр. В. Търново и жалба на частните обвинители Р. А. Ъ., С. А. А., А. А. И. и М. А. М., чрез техния повереник, против присъда № 293 от 14.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 247/2011 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Прокурорът твърди допуснати от съда съществени нарушения при оценка на доказателствените материали, довели до нарушение и на материалния закон. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители се позовават също на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения по чл.15 ЗДП и по чл. 20, ал.2 ЗДП. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Повереникът на частните обвинители настояват да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия счита, че протестът и жалбата са неоснователни, а присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 33 от 21.12.2010 г. по н. о. х. д. № 356/2010 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия М. М. С. за виновен и го е осъдил за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, като му е наложил съответно наказание. Осъдителната присъда е била отменена от въззивния съд с нова, оправдателна присъда № 75 от 14.03.2011 г., която е била отменена от Върховния касационен съд. При новото разглеждане на делото решаващият въззивен състав отново е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимият М. М. С. е бил признат за невинен в това, на 2.08.2009 г. на път между с.Г. извод и с. В, в района на разклона „Фърговица”, при управление на моторно превозно средство – л. а. „Опел О.” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на А. М. Ъ., поради което е бил оправдан по повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „в” НК. Протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Развитите в тях доводи преимуществено са насочени да опровергаят възприетото от съда специализирано заключение на експерта, както и срещу отказа да се назначи повторна автотехническа експертиза. Аргументите са неприемливи. Въззивният съд самостоятелно преценява необходимостта от специални знания на експерт за допълнително изясняване на съществените обстоятелства, от значение за правилно решаване на делото. Сам по себе си фактът, че част от въпросите са се препокривали с вече поставени задачи на предходни експертизи не може да накърни процесуалните права на страните. Уточненията в съдебно заседание не определят експертизата като необоснована и предизвикваща съмнение за нейната правилност, респективно липсва нарушение по чл. 153 НПК, а отказът да бъде назначена повторна експертиза не е попречил за изясняване на всички съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В мотивите съдът е изложил достатъчно изчерпателни съображения кои от експертните изводи възприема и кои не, както и защо не кредитира отразената информация в амбулаторните листове, стъпвайки на други фактически данни относно ръста на пострадалия. Доводът на частните обвинители за неизпълнени указания на Върховия касационен съд, интерпретирани като съществено процесуално нарушение също е неприемлив. Съдът по същество е положил нужните усилия обективно, всестранно и пълно да изясни конкретната пътна обстановка, посоката и начина на движение на превозните средства, местоположението им на пътното платно, скоростта на движение, зоната на видимост на подсъдимия, механизма на пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на велосипедиста. В рамките на приетите за установени факти, изведени въз основа на съвкупността от доказателствени материали и с помощта на специалните знания на експертите въззивният съд законосъобразно е изследвал поведението на подсъдимия С. в контекста на повдигнатото му обвинение за нарушение на чл. 15 от ЗДП и на хипотезата на изр. 1 от чл. 20, ал. 2 ЗДП – движение със скорост, несъобразена с релефа и ограничената видимост на пътя. В тази връзка е съобразил, че местопроизшествието е настъпило на двупосочен път, чиято широчина е позволявала безопасното разминаване на превозните средства; че подсъдимият е управлявал лекия автомобил в дясната част на пътя, предназначена за движение в неговата посока, а скоростта е била съобразена с видимостта в конкретните пътни условия, респективно с възможността за спиране на превозното средство при възникване в тези предели на опасност за движението му по пътя. С оглед на това съдът е направил заключението, че подсъдимият не е допуснал нарушение на инкриминираното правило по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП. Друго основно възражение на частните обвинители засяга констатацията на въззивния съд, че липсва и нарушение по чл. 15 от ЗДП, което да е било в причинна връзка със съставомерния резултат, както и изводът за своевременна реакция на водача от момента на възникване на опасността. В тази насока съдът е възприел изцяло заключението на експерта, че при начина на движение на велосипедиста ударът е бил непредотвратим, тъй като при осъществяване на завоя пострадалият е навлизал в частта от пътя за движение на автомобила (където обективно е мястото на удара) и е продължил движението си без да предприеме действия по спиране на велосипеда. Предвид това експертът е изяснил, че и при хипотеза на движение във възможно най-дясната част на пътя ударът пак би настъпил. Посоченият извод от техническо естество е бил възприет и от съда. Поведението на подсъдимия ефективно е било разгледано и във връзка с евентуално друго нарушение на правилата за движение по пътищата – по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП. В този аспект е бил отчетен експертно направеният извод, че от момента, в който подсъдимият обективно е могъл да забележи главите на движещите се в мислената му лента велосипедисти ударът също би бил непредотвратим. Поначало и вещите лица от повторната експертиза са били категорични в становището си, че произшествието е било непредотвратимо само чрез спиране на автомобила. Велосипедистът не е извършил спиране и е навлязъл в опасната зона на автомобила. С оглед на посоченото правните изводи на въззивния съд са законосъобразни. При отсъствието на касационните основания, залегнали в протеста и жалбата, присъдата на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 293 от 14.11.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 247/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: