4 Р Е Ш Е Н И Е № 255/2014 София, 21.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА …………….. и с участието на прокурора ………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2736 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. С определение № 705/8.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-София решение № 568 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 8.ІV.2013 г. по гр.д.№ 3739/2012 г. е бил допуснат в хипотезата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК: предвид констатацията, че по правния въпрос за необходимостта от надлежно мотивиране на съдебния акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.5 на ППВС № 7/7.ХІІ.1965 г., както и на тези в ППВС № 1/1985 г. относно същото правомощие на решаващия съд. Оплакванията на д-вото касатор са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа касационната си жалба и претендира касиране на атакуваното въззивно решение, както и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който претенцията му с правно основание по чл.55 ЗЗД да се уважи в предявения по делото неин размер, като ответниците /м-во на финансите и Агенция „Митници”/ бъдат осъдени солидарно да заплатят исковата сума ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото и до окончателното й изплащане, както и всички направени по делото разноски. Процесуалните представители на ответното по касация Министерство и на ответната Агенция „Митници”, последната и в писмена защита, представена по делото, са изразили становища за оставяне на касационната жалба на търговеца без уважение и за потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски. Като взе предвид оплакванията и доводите на търговеца касатор, вкл. тези, развити в писмените му бележки по делото, а също и становищата на ответниците по касация /и по иска/ за неоснователност на касационната жалба, вкл. изразените от Агенция „Митници” в писмената защита по делото, и след като извърши проверка за процесуалната и материалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на търговеца е основателна, макар и по различни от наведените в нея съображения за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл.273 ГПК доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция, а сред тях чл.236, ал.2 ГПК императивно изисква към решението да бъдат изложени мотиви, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд. Според задължителните и понастоящем – при действието на правилата за въззивното обжалване – постановки по т.5 на ППВС № 7/7.ХІІ.1965 г., ако второинстанционният съд намери, че обжалваното решение е неправилно само в една част, а в останалата част е правилно, той следва да го отмени само в неправилната част, а в останалата част да го остави в сила. В доразвитие на това положение с т.т.2 и 9 от ППВС № 1/1985 г. бе прието със задължителна за съдилищата сила, че всяко едно съдебно решение представлява „единствено от мотиви и диспозитив”, а също и че би било недопустимо решение, „което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му упражняване” и пр. Наред с това, съгласно разясненията по т.1 от тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. за въззивното производство, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване. В процесния случай характер на такава, относима към изхода на спора, материалноправна норма е имала разпоредбата на чл.121 ЗЗД, според която освен в определението от закона случаи, солидарност между двама и повече длъжници възниква само когато е уговорена. Вярно е, че в отговорите си по исковата молба на [фирма]-София нито ответното министерство на финансите (не Министъра на финансите – бел. на ВКС!), представлявано от тогавашния министър С. Д. Д., нито ответната агенция „Митници”, представлявана от своя директор В. М. Т., са противопоставяли – извън съвпадащото становище за неоснователност на претенцията – свои възражения по съществото на искането за солидарното им осъждане да заплатят претендираната от търговеца настоящ касатор сума в размер на 339 370.48 лв. Напротив, констатира се единствено, че становището на министерството на финансите, изготвено от неговия гл. юрисконсулт, е било основано върху текста на чл.13 от Закона за митниците, разпореждащ, че: „Агенция „Митници” събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните-контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол”. Следователно в правомощията на въззивния съд е било да установи несъответствието между изложеното в обстоятелствената част и съответно в петитума на исковата молба, подадена от софийското [фирма], проявяващо се както в ключовата за надлежно конституиране на страните в този процес Заповед № 196/2.ХІІ.1991 г. на министъра на финансите, от една страна, издадена в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, ръководещ отделно министерство (по смисъла на чл.25, ал.1 от Закона за администрацията) и формулираната претенция за ангажиране отговорността на самото министерство като юридическо лице на бюджетна издръжка (по смисъла на чл.42, ал.2 от същия закон) „за неоснователно обогатяване” – от друга, а също и досежно конкретно претендирания „солидарен” характер на тази отговорност между двете юридически лица, сочени като ответници по предявения осъдителен иск, респ. основанието от което в процесния случай тя би могла да произтича. За отстраняването на това несъответствие съставът на САС е следвало да остави исковата молба на [фирма] без движение: с оглед да се уточни кой е първият надлежен ответник по предявения с нея осъдителен иск – като ясно се разграничава „министър на финансите” от „министерство на финансите”, а едва след това и от какъв факт произтича солидарната отговорност с ответника Агенция „Митници” за заплащане на исковата сума в размер на 339 370.48 лв. Във връзка с посоченото в титулната част на исковата молба с вх.№ 35043/13.V.2010 г. по описа на Софийския градски съд, че въпросната Агенция била „при Министерство на Финансите”, ще следва да се има предвид, че съгласно чл.7, ал.1 от Закона за митниците митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници” към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка. В обобщение: отстраняването на тези недостатъци на исковата молба, вкл. досежно попълването на обстоятелствената й част с конкретни твърдения от какво произтича солидарната отговорност между ответниците, би позволило на въззивния съд да извърши надлежна служебна проверка за допустимостта на първоинстанционното решение, предшестваща преценката за правилността му. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 568 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 8.ІV.2013 г., постановено по гр.дело № 3937/2012 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд – от стадия на оставянето на исковата молба без движение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.