Р Е Ш Е Н И Е № 652 София, 14 януари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 677/2010 година. Производството е образувано по жалби от подсъдимите Б. И. Б. и В. Д. С., чрез защитниците им адв. К. Т. и Д. Я. против присъда № 56 от 15.02.2010 год. по внохд № 1538/2009 год. по описа на Софийския градски съд. В касационната жалба на подсъдимия С. се прави искане касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, т. 2 от НПК-да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Изложени са оплаквания за непълен и неточен анализ на събраните доказателствени източници-по същество основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В жалбата от името на подсъдимата Б. и в допълнението към нея са релевирани основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като също е отправено искане за оправдаване, а при условията на алтернативност-отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменяване на присъдата и приложение института на условното осъждане. В жалбата са развити доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 7 от НПК и не са обсъдени задълбочено събраните гласни доказателства. Защитата прави собствен анализ на доказателствения материал в подкрепа на доводите си, че деянието е несъставомерно. Пред касационната инстанция защитниците на двамата подсъдими поддържат касационните жалби по основанията и доводите изложени в тях. Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Съдът е приложил правилно материалния закон и е разгледал делото в съответствие с процесуалните правила, като наложените наказания са справедливи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 56 от 15.02.2010 год. по внохд № 1538/2009 год. Софийският градски съд е отменил постановена на 20.03.2009 год. присъда по нохд № 6301/2007 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 11-ти състав и е постановил нова присъда, с която подсъдимите Б. И. Б. и В. Д. С. са признати за виновни в това, че на неустановена дата през м. май 2003 год. в [населено място], кв.”Лозенец”, кафене „Тия Мария”, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у П. Ю., като с това му причинили имотна вреда в големи размери, възлизаща на 40459.00/четиридесет хиляди четиристотин петдесет и девет /лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е постановено Б. да изтърпи наказанието при първоначален „Общ” режим. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието на С. е отложено за срок от четири години. Подсъдимите са осъдени съразмерно да заплатят направените по делото разноски. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. От фактическа страна въззивният състав е приел за установено следното: Чрез свидетеля Б. Р. подсъдимите Б. и С. се запознали със свидетеля П. Ю. и при проведен разговор между тях С. предложил на Ю. да осъществят общ бизнес с мобилни телефони. На една от срещите [населено място] през м. май 2003 год. подсъдимите споделили, че на М. Аерогара София имат задържана пратка телефони предназначени за клиент, но не могат да ги освободят, тъй като нямат сумата от 40 459.00лв., за да платят митото, начисленото ДДС и част от цената на пратката. Двамата подсъдими предложили на Ю. да им даде въпросната сума, която обещали да му върнат до 31.05.2003 год. или да му предоставят мобилни телефони на тази стойност. Ю. се съгласил да им предостави исканата сума пари срещу комисионно възнаграждение. На 19.05.2003 год. подсъдимите отишли в офиса на Ю., където в присъствието на свидетелите Р. П., Б. Р. и И. М., Ю. им предоставил сумата от 40 459.00лв., за което била съставена разписка, подписана от присъстващите лица. Подсъдимите взели сумата, но не я използвали според уговорката, тъй като реално на Митницата нямало адресирана до тях пратка, която да освободят, съответно да заплатят мито, ДДС и част от стойността й. След 31.05.2003 год. подсъдимите започнали да се укриват от Ю. и не изпълнили задължението си по разписката. След като разбрал, че е измамен през м. септември 2003 год. Ю. подал жалба в Районна прокуратура-София. Възприетите от въззивната инстанция фактически положения се основават на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства. Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. От мотивите към нея е видно, че съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил съображения, на какво се основават приетите от него фактически положения. Втората инстанция е приела различни от първата инстанция фактически положения и е стигнала до други правни изводи, относно фактите има ли извършено деяние, съставлява ли това деяние престъпление и извършено ли е от подсъдимите С. и Б. виновно, като съдът е изпълнил задълженията си и е обсъдил всички въпроси по чл. 301 от НПК, което е намерило отражение в съдържанието на присъдата. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като при изграждане на вътрешното убеждение на втората решаваща по фактите инстанция не са допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК и законът е приложен правилно. Въззивната инстанция е посочила какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и е изложила правни съображения за взетото решение. Обясненията на подсъдимите, с които са оспорили обвинението, с твърдението, че деянието им е несъставомерно, тъй като става въпрос за гражданско-правни отношения са отхвърлени като осъществено от тях право на защита, което се опровергава от останалите събрани и проверени гласни доказателства, както и от писмените такива, а именно: от съставената на 19.05.2003 год. разписка; от заключението на графологическата експертиза и от изисканата и приложена към делото писмена справка, че в М. Аерогара София, не е регистрирана дейност на фирма [фирма],/ в която имат участие Б. и С./ и не са издавани актове за митнически нарушения на двамата подсъдими. В правомощията на касационната инстанция е да проверява правилното приложение на закона само в рамките, установени от въззивния съд фактически положения, но не и да установява нови такива. В тези граници касационният състав констатира, че няма допуснато нарушение, защото с инкриминираното деяние подсъдимите Б. и С. са осъществили всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Развитието на събитията и схемата на извършената измама от подсъдимите са изследвани подробно от въззивния съд, като за деянието, предмет на обвинението, втората съдебна инстанция се е произнесла по фактическия му състав и е изложила съответните правни изводи. Внимателно е анализиран и установен моментът на възникване на умисъла у подсъдимите /преди да получат паричните суми от пострадалия Ю./, както и веригата от последователни действия, сочещи за класически случай на измама. В посочения аспект е изследвано цялостното поведение на подсъдимите насочено към преследваната от тях цел за лично облагодетелстване чрез създаването на неверни представи у свид. Ю. за осъществявана от тях задгранична търговска дейност и с обещанието за коректно връщане на получената сума пари или вещи на същата равностойност, както и на комисионна от последващата реализация на телефоните. Мотивиран от погрешните представи за „търговските” възможности на подсъдимите, свидетелят Ю. извършил акт на имуществено разпореждане и по този начин му е причинен и престъпният резултат-настъпилата имотна вреда в големи размери. Налице е прекият умисъл и користната цел у подсъдимите - да набавят за себе си имотна облага. При безспорно установените по делото фактически положения, въззивната инстанция е направила законосъобразни правни изводи относно обективната и субективната страна на деянието, което квалифицирала като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Неоснователно е оплакването на подс. Б. за явна несправедливост на наказанието. Определеното на Б. наказание по размер е към минимума предвиден от законодателя в нормата на чл. 210, ал. 1 от НК и то съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимата като деец с висока степен на обществена опасност /осъждана многократно, включително и за измами по чл. 210 от НК/ и с него ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. По изложените съображения касационните жалби на подсъдимите се явяват неоснователни, тъй като не са налице основанията за отмяна/изменяване/ на обжалваната присъда в желаната от тях насока, а въззивният акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 56 от 15.02.2010 год. по внохд № 1538/2009 год. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: