3 Р Е Ш Е Н И Е № 256 Гр.София, 09.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 429/2017 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на РЕШЕНИЕ № 103/18.11.2016 г. на Софийски окръжен съд, ТО, 2 състав, постановено по т.д.№ 128/2016 г., с което дружеството-молител е осъдено да заплати на [фирма] Б. сумата 27 402 лв., представляваща вземане по договор за продажба на стоки на консигнация от 21 май 2008 г. за неплатена стока – селскостопанска техника по 3 броя фактури – от 14 януари 2016 г., до 25 май 2016 г. и от 16 юни 2016 г. – съответно за сумата 676 лв., 12461 лв. и за 14265 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22 юли 2016 г. до окончателното й плащане. В молбата се поддържа, че в резултат на нередовна процедура по призоваване и връчване на книжа по т.д.№ 128/2016 г. страната е била лишена от възможност да участва в производството по делото. В съдебно заседание на 12 юни 2018 г. процесуалният представител на молителя поддържа молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т. 5 ГПК поради допуснати нарушения на процедурата по чл.50 ал. 4 ГПК с незаконосъобразно пристъпване към уведомление по чл.47 ГПК чрез залепване без да е спазено изискването за три посещения на адреса по различно време и за назначаване на особен представител. Ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че не са допуснати твърдените нарушения по чл.50 ал.4 ГПК и същата е неоснователна. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, при преценка на допустимостта и основателността на молбата съобрази следното: Същата е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок от узнаване на влязлото в сила решение на 6.02.2017 г. чрез получена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Е. Д. и изхожда от заинтересована легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал. 1 т. 5 ГПК заинтересованата страна не може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Настоящият съдебен състав счита, че с описаните в молбата действия по призоваване на ответното дружество [фирма] София не е допуснато нарушение на правилата за връчване на съобщения и призовки на търговци. В исковата молба с вх. № 5333/22.07.2016 г. не е посочен актуалният адрес на ответното О. и съдът е разпоредил връчването на книжа и съобщения до [фирма] да се извършва на последния посочен в Търговския регистър адрес – [населено място],[жк], [улица]. На посочения адрес, вписан един ден преди завеждане на делото не е намерен представител на търговското дружество по данни на длъжностното лице-призовкар и е разпоредено да се извърши връчване чрез залепване на уведомление, това е изпълнено на 18.8.2016 г. и за с.з. на 25.10.2016 г. е разпоредено от съдията-докладчик призоваването на ответника да се извърши по реда на чл.50 ал.4 ГПК. На адреса отново не е намерен представител на дружеството и с резолюция от 12.10.2016 г. ответникът е приет за редовно призован по реда на чл.50 ал.4 ГПК. В проведеното единствено открито съдебно заседание на 25 октомври 2016 г. дружеството не е изпратило свой представител. Изпратеното на същия адрес съобщение за решението с препис от него е върнато вцялост със забележка, че на адреса, който е домашен, няма представител на дружеството и съобщението е приложено по делото като редовно връчено по реда на чл.50 ал.2 ГПК. При описаните действия оплакването за нарушено право на участие в процеса се явява неоснователно. Според трайно установената практика на ВКС прилагането на начина на връчване по чл.50 ал.4 ГПК е допустимо само при наличието на определените от закона предпоставки – по изричното разпореждане на цитираната норма връчването чрез залепване се прилага само по отношение на адресати-търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или когато не намери лице, съгласно да получи съобщението. Доколкото в случая адресатът на връчването е търговско дружество предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление не са общите предпоставки по чл.47 ГПК, а тези, посочени в специалната норма на чл.50 ал.4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението /Р.. № 48 от 26 март 2015 г. по т.д.№ 1158/2014 г. на ВКС/. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че призоваване чрез залепване е допустимо ако търговецът се намира на адреса. Ако липсва обозначение за канцелария на адреса на управление залепването на уведомление е лишено от смисъл поради невъзможност да постигне целта си при условие, че търговецът не се намира на регистрирания адрес. В последния случай е приложима разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК. Приложените различни процедури по връчване на призовката и на препис от решението са съобразени с надлежно удостоверената информация, събрана от връчителя и отразена в разписките. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] София за отмяна на РЕШЕНИЕ № 103/18.11.2016 г. на Софийския окръжен съд по т.д.№ 128/2016 г. на ТО, 2 състав. ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на [фирма] Б. сумата 600 лв., представляваща разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: