Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 22.07. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2831 /2018 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 130 от 21.03.2019 г.. по касационна жалба, подадена от В. С. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 440 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 814/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 160 от 03.08.2016 г. по гр.д.№ 890 /2014 г. на РС-Костинброд и вместо това допуснатият до делба при равни квоти между него и Б. К. Г. недвижим имот, находящ се в К. съставляващ УПИ ..... с площ 776,27 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79,30 кв.м. е изнесена на публична продан. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69, ал.2 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно избран способ за извършване на делбата, при което не е отчетено, че имота реално е построен и се ползва като две жилища и за необоснованост на извода, че имота е неподеляем. Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, защото процесния имот не е поделяем и не може да стане такъв чрез преустройства, които да са незначителни. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по приложението на чл. 69, ал.2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал.2 ЗС относно преценката кога делбеният имот е поделяем и как следва да се извърши разделянето и кога необходимите преустройства за да се направи делбеният имот поделяем са незначителни. Съгласно чл. 203 ЗУТ, за да се обособи един обект на правото на собственост в самостоятелни дялове, които да се разпределят между съсобствениците в индивидуална собственост следва да бъде одобрен инвестиционен проект, който да отразява начина на обособяване на обектите. Нормата на чл. 62, ал.2 З. /отм/ бе в същия смисъл. При действието на тези норми, относно поделяемостта на сгради, в които още при изграждането им са изградени отделни обекти в ПП-7-73, т. 5 се приема, че когато обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдените архитектурни проекти, не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект. Тази задължителна съдебна практика е актуална и сега. В Р № 368 от 17.01.2011г. по гр.д.№ 851/2009 г. ІІ гр.о. се приема, че ако обектите са обособени като самостоятелни още при изграждане на сградата не е необходимо представянето на одобрен инвестиционен проект със всичките му части. Относно способите за извършване на делбата, ГПК предвижда различни възможности, като избирането на подходящия способ е въпрос на законосъобразност. Съдебната практика приема, че способът, предвиден в чл. 348 ГПК - публичната продан е приложим само ако допуснатия до делба имот е неподеляем и са неприложими двете хипотези, уредени в чл. 249 ГПК. /Р № 234/18.08.2010 г. на ВКС, ІV гр.о./ С решение № 841/14.01.2002г. по гр.д.№ 177/2001 г. І гр.о. на ВКС е прието, че „за съда съществува задължение да преценява всички обстоятелства, относими към способа, който следва да се приложи, за да се извърши делбата, като след приемането на конкретните обстоятелства - обуславящи определен способ, да изложи мотивираните си съображения - защо и с оглед на кои факти се правят правните изводи…” В Р № 210/13.09.2011г. по гр.д.№ 1770/2009г. І гр.о. на ВКС е посочено, че за да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект законът – чл. 203 ЗУТ / чл. 62, ал.2 З. /отм/ изисква съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Тези понятия са дефинирани в съдебната практика / ПП-7-73/. Законът обаче не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително и в кои случаи свързаните с него неудобства могат да се окачествят като по- големи от обикновените. Това са фактически въпроси, които се решават от делбения съд конкретно във всеки отделен случай. Възможни са различни хипотези. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Настоящият състав възприема тази съдебна практика, която отразява и обобщава прилагането на нормите за извършване на делбата от съдилищата. С влязло в сила решение на РС-Костинброд, процесния имот, находящ се в К. съставляващ УПИ ..... с площ 776,27 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 79,30 кв.м. е допуснат до делба при равни квоти между касатора В. П. и племенницата му Б. Г.. Първата СТЕ, изготвена от в.л. Н. е дала заключение, че имота, макар да е обособен фактически на две жилища е неподеляем, тъй като източното жилище има само тоалетна с височина, на която е значително по-малка от нормативно установеното и няма баня. Заключението е оспорено и е допусната тройна СТЕ от РС. Според приетата тройна СТЕ, подписана с особеното мнение на в.л. Н., поддържащ изводите си, изложени в единичната експертиза, едноетажната сграда със застроена площ 97,50 кв.м. се състои от две жилища. Западното жилище е с площ 44,80 кв.м. и се състои от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и се ползва от касатора В. П.. Източното жилище е с площ 52,70 кв.м. и се състои от входно антре, дневна, спалня, тоалетна под стълбите, кухня / бивша тераса/ и баня със светла височина 1,82 км. и складово помещение - мазе с площ 19,3 кв.м. Всяко от жилищата е със самостоятелен вход, но достъпът до подпокривното пространство се осигурява само от източното жилище. Двете вещи лица от тройната СТЕ са приели, че сградата е поделяема, защото реално е обособена на две удобни и ползващи се като самостоятелни жилища и не е необходимо преустройство. Те са приели, че дворното место е поделяемо. Вещо лице Н. е подържал мнение за неподеляемост на жилището, поради това, че банята в източното жилище не е функционално свързана с него и е с по-малка височина от необходимата по строителните норми. [община] е дала становище за неподеляемост на дворното място, а сградата е приета за делима с два обекта в нея. РС е приел, че процесния имот е реално поделяем на два дяла и ги е разпределил между двамата съделители, като на В. П. е предоставил западното жилище, което той реално ползва, а на Б. Г. е предоставил източното жилище, което тя ползва, като е уравнил неравенството в стойността на дяловете в пари. Б. Г. е обжалвала решението на РС. В хода на въззивното производство е представено удостоверение от [община], ме сградата е търпим строеж. Инвестиционен проект, който по същество представлява заснемане на съществуващото положение, при което реално къщата е строена и се ползва от построяването й като две отделни жилища, с отделни входове, разделени със стена между тях. Заснемането, явно като инвестиционен проект, е одобрено от кмета на общината на 06.04.2017 г., а в обяснителната записка е посочено, че се прави на основание чл. 203 ЗУТ. Назначената СТЕ от въззивната инстанция е установила, че сградата е строена по одобрен през 1968 г. типов проект, но в отклонение от него, като вместо двуетажна, е изградена на един етаж, с по-голяма площ и с две обособени жилища. Представеният инвестиционен проект е предложение за разделяне на сградата, одобрен от главния архитект на общината, който отразява действителното положение. Според вещото лице, за реално разделяне е необходимо да се изготви същински проект за разделяне, в който да се отрази как източното жилище ще се преустрой в пълноценно жилище с баня и тоалетна в него. Според вещото лице източното жилище не е такова, тъй като тоалетната е под стълбището, няма достатъчно височина в нея, поради което не може да служи и за баня. Може обаче да се оформи кухненски бокс в дневната, а кухнята да се преустрои в баня с тоалетна. Западната част представлява самостоятелно жилище, тъй като складовото помещение може да бъде и извън жилището. Установено е, че до мазето и тавана има достъп само през източното жилище, но до сградата е изградена ламаринена барака, която се ползва за складово помещение към това жилище. Относно стойността на преустройството, за сепариране на двата дяла не са необходими средства, тъй като те са обособени още при изграждането на сградата. За обособяване на санитарен възел в източното жилище съществуват различни проектни възможности. След изготвяне на избраната възможност могат да се остойностят строително-монтажните работи. Въззивният съд е приел, че жилищната сграда е неподеляема защото всяко от обособените жилища не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ – източното няма санитарен възел, а западното – складово помещение. Представеният проект е само заснемане и не съставлява проект за разделяне. Затова делбата е извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан. Въззивната инстанция обаче не е обсъдила това, че двете жилища са реално обособени /сепарирани/ и са се ползвали като такива от построяване на сградата през 1968 г. И сега ползващата източното жилище съделителка не ползва санитарния възел, който е в западното жилище. Всяко от жилищата е с отделен вход и няма достъп през едното за другото. Не е съобразено, че според вещото лице, изготвило последната СТЕ, изграждането на санитарен възел в едното от тях е възможно в различни варианти, т.е. това е въпрос на вътрешно преустройство в пределите на това жилище. Изложеното сочи на необоснованост на съдебното решение, което налага отмяната му. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, като извърши делбата. Основният спорен въпрос между страните е дали допусната до делба жилищна сграда е поделяема. Фактически двете жилища са обособени като самостоятелни и се ползват като такива от построяване на сградата. Всяко от тях е с отделен вход. Между двете има преградна стена и не може да се преминава от едното в другото. По площ и разпределение на помещенията в него, всяко от двете жилища отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му, предвидени в раздел VІІІ от Строителните правила и норми, издадени на основание чл. 52, ал.1 ЗПИНМ. Установено е, че тоалетната на източното жилище е под стълбището и тя няма достатъчно височина, поради което не може да служи и за баня. Височината е 1,82 м. В СПН, действали към момента на изграждане на сградата – 1968 г. – чл. 43 и чл. 44 определят минимални размери за площ на тоалетната и това в нея да се влиза от предверие или коридор и да не е разположена над кухня. Няма обаче изискване тя да е функционално свързана с жилището, т.е. да е на едно ниво с него, както и за минимална височина. Съгласно чл. 56 от действалата след това Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство / ДВ бр. 69 и 70 / 1977 г. отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./, при разделяне на заварени жилища на повече жилища, главният архитект може да разрешава по изключение новообразуваните жилища да нямат баня, или банята да не отговаря на нормативните изисквания за това. В случая главният архитект дава становище, за делимост на допуснатата до делба къща, а посочената норма сочи допустимост на отклонение от изискването за баня в жилището. В случая от данните по делото се установява, че тоалетната, макар и по-ниска, се ползва за баня. Западната част представлява самостоятелно жилище, тъй като складовото помещение може да бъде и извън жилището. Установено е, че до мазето и тавана има достъп само през източното жилище, но до сградата е изградена ламаринена барака, която се ползва за складово помещение към това жилище. Относно стойността на преустройството, за сепариране на двата дяла не са необходими средства, тъй като те са обособени още при изграждането на сградата. За обособяване на санитарен възел в източното жилище съществуват различни проектни възможности. Според вещото лице, изготвило заключението, прието от въззивната инстанция, в източното жилище, кухненски бокс може да се оформи в дневната, а кухнята да се преустрои в баня с тоалетна. И сега съществуващите санитарни помещения се ползват фактически по отделно от всеки от съсобствениците съобразно ползваното от него жилище. Конкретното ситуиране на санитарния възел в източното жилище е въпрос на вътрешно преустройство и изготвяне на проект в обхват – само това жилище. След изготвяне на избраната възможност могат да се остойностят строително-монтажните работи, но те биха се отнасяли само за вътрешното преустройство, а не за разделяне на сградата на два обекта, които съществуват и сега, т.е. за обособяване на двата дяла не са необходими преустройства, поради което и такива не се остойностяват. Предвид изложеното, относно състоянието на двата обекта и реалното им ползване от построяването на сградата, делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 353 ГПК Стойността на делбената маса е 78 586 лв., а на дела на всеки от двамата съделители – 39 293 лв. Западното жилище, което реално се ползва от В. П. следва да му се разпредели в дял. То е с площ 48,45 кв.м. и се състои от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и средната му пазарна цена според СТЕ, приета от окръжния съд е 36 567 лв. Източното жилище се ползва от Б. Г.. То е с площ 59,51 кв.м. и се състои от входно антре, дневна, спалня, тоалетна под стълбите, кухня / бивша тераса/ и баня със светла височина 1,82 км. и складово помещение - мазе с площ 19,3 кв.м. С,едната му пазарна оценка е 42020 лв. Тъй като съделителите имат равни права от допуснатата до делба къща и дворното место, получилата в дял източното жилище Б. Г. следва да заплати на В. П. за уравнение на дела му сумата. 2 726 лв., ведно със законната лихва от постановяване на настоящото решение, като законна последица. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса съобразно актуалната стойност на дялове те си в размер по 1571,72 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 440 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 814/2016 г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява: РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК допуснатия до делба недвижим имот като В самостоятелен дял на В. С. П. ЕГН-[ЕГН] предоставя западното жилище с площ 48,45 кв.м., състоящо се от дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното место, в което е построена сградата, находящ се в [населено място] съставляващ УПИ ..... от кв. ...., с площ 776,27 кв.м с пазарна стойност 36 567 лв. В самостоятелен дял на Б. К. Г. ЕГН-[ЕГН] предоставя източното жилище с площ 52,70 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна, спалня, кухня, тоалетна под стълбите и баня и складово помещение - мазе с площ 19,3 кв.м. ведно с 1/2 ид.ч. от дворното место, в което е построена сградата, находящ се в [населено място] съставляващ УПИ ...., от кв. ..... с площ 776,27 кв.м с пазарна стойност 42020 лв. ОСЪЖДА Б. К. Г. да заплати на В. С. П. за уравнение на дела му от съсобствения имот, находящ се в К. съставляващ УПИ ..... с площ 776,27 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда сумата 2726 лв., ведно със законната лихва. ОСЪЖДА Б. К. Г. и В. С. П. да заплатят държавна такса за производството по делба в размер по 1571 лв. всеки по отделно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: