Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 27.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 200 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Л. В., чрез защитника му адвокат З. С., против въззивно решение № 505/19 от 16.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1028/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав с доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че е нарушен чл. 96, ал. 1 от НПК, защото не били разяснени процесуалните права в момента на задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което участието му в извършените процесуално-следствени действия по разпознаване не били проведени със защитник, а не бил отразен и изричен отказ на задържания от правото му на защита. Отсъствието на защитник, от своя страна, довело до съществено нарушение на процесуалните правила. За процесуални нарушения се сочат още неспазените разпоредби за провеждане на трите разпознавания, пропуснатите действия за проверка на алиби и други, довели до непълнота на доказателствения материал. Доводи за нарушение на материалния закон не са изложени. Явната несправедливост на наказанието е изведена от липсата на правилна оценка на индивидуализиращите обстоятелства, като не били съобразени тяхната тежест и значение, а ниската стойност на предмета на грабежа, здравословното състояние и безукорното процесуално поведение на подсъдимия не били изобщо взети предвид при отмерване на санкцията. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Х. Л. В. и неговият защитник адвокат З. С. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Настояват за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не са допуснати посочените в нея касационни основания. Разпознаванията на дееца са извършени в съответствие с процесуалните правила, фактическата обстановка по делото е разкрита правилно, съобразно разкритите в хода на съдебното дирене факти и без доказателствен дефицит. Извършеният грабеж е квалифициран законосъобразно и не е допуснато нарушение на закона. Наказанието е справедливо на тежестта на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия В.. Частният обвинител и граждански ищец Б. В. Ф. не взема становище пред касационната инстанция. Нейният повереник адвокат П. К. намира жалбата на подсъдимия В. за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивно решение № 505/19 от 16.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1028/ 2019 г. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав потвърдил изцяло присъда от 07.06.2019 г. по н.о.х.д. № 5329/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, VІІ състав, с която подсъдимият Х. Л. В. бил признат за виновен в това, че на 13.06.2018 г. в [населено място],[жк], пред магазин „...”, на [улица], № ..., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 300 лева, от владението на Б. В. Ф., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС. Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 13.06.2018 г. и постановил да изтърпи, на основание чл. 70, ал. 7 от НК, неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода в размер на две години, пет месеца и осемнадесет дни, за които бил условно предсрочно освободен. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Б. В. Ф. обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 300 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, а така също е осъден да заплати и разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Х. Л. В. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не е допуснато посоченото от касатора съществено процесуално нарушение на чл. 96, ал. 1 от НПК. Подсъдимият В. е задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 13.06.2018 г. (копие на заповед за задържане, л. 54, т. І от д.п.), като в печатният текст на използваната бланка са отразени всички права на задържаното лице по чл. 72, ал. 3-6 от ЗМВР, включително и правото на адвокатска защита, задължението на полицейския орган да осигури възможност за свързване с адвокат и правото на обжалване на полицейската заповед по административен ред. В документа не е отразено искането на задържания В. за телефонен или личен контакт с изрично посочено от него лице, което упражнява адвокатска професия или осигуряване на служебен защитник. По време на 24-часовото полицейско задържане касаторът е участвал в три процесуално-следствени действия, при които е бил разпознат като извършител на грабежа, за който впоследствие е осъден. Подписал е протоколите без изрично искане за участие на защитник, както и възражение за отказ от осигуряването на такъв. След продължаване на задържането до 72 часа с постановление на наблюдаващия наказателното производство прокурор задържаният е бил привлечен към наказателна отговорност и му е било предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем (постановление от 14.06.2018 г., л. 59 от д.п.). При така изложените факти и обстоятелства жалбоподателят В. не се е възползвал от правото изрично да поиска участието на защитник в първоначално проведените действия по разследване. Към момента на полицейското задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, касаторът не е имал качеството на обвиняем. След като не е имал процесуално качество в наказателното производство, не е упълномощил по свой избор защитник, нито е поискал да му бъде служебно назначен такъв от разследващия орган, касаторът не е разполагал и с възможността да се откаже от редовна защита. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 96, ал. 1 от НПК е неоснователно. Останалите възражения от касационната жалба касаят начина на събиране на доказателства и доказателствени средства, както и направения анализ. В тази процесуална дейност съдилищата по проверка на доказателствата са суверенни да изградят вътрешното си съдийско убеждение, без да нарушават процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Свободната им преценка на кои доказателства да се доверят и кои да отхвърлят като недостоверни е извън обхвата на касационната проверка по дело, когато подходът при оценката на доказателствените източници и факти отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Касационната проверка по направеното твърдение за опорочени доказателства по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не разкри превратно възприемане на доказателствата, неправилно кредитиране на техните източници или неоснователно пренебрегване на противоречията помежду им. Дейността на касационната инстанция изключва по правило съществената проверка на доказателствата и установяване на друга фактическа обстановка, предвид отсъствието на предпоставките по чл. 354, ал. 5 от НПК. Ето защо в настоящото касационно производство не могат да бъдат разгледани отново доказателствените възражения на подсъдимия и неговия защитник за начина на провеждане на разпознаванията, за съдържащите се в обясненията му твърдения за опорочаване на процедурата и за пропуснатите възможности за събиране на нови доказателства (наличието на дактилоскопни следи по портфейла на пострадалата, за съобщеното от него алиби и за отказите на съдилищата да разпитат като свидетели лица, които не били очевидци на престъплението). Тези възражения са залегнали във въззивната жалба на подсъд. В. и са били подробно разгледани от апелативната инстанция, която ги е намерила за несъстоятелни. Извършила е допълнителна проверка на вече събраните пред първоинстанционния съд доказателства, провеждайки разпит на поемните лица, участвали в трите разпознавания; прецизно е анализирала техните показания, в съпоставка с изложенията на разпознаващите лица, а за констатираните противоречия в обжалваното решение са изложени убедителни доводи. Твърдението за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не подлежи на касационна проверка поради липса на конкретни доводи в жалбата. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. Касаторът останал недоволен, че не били взети под внимание редица смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като: здравословното му състояние, безукорното му процесуално поведение и ниската стойност на предмета на грабежа. Твърдението е несъстоятелно. Въззивният съд е обсъдил всички относими към случая обстоятелства, като е установил превес на отегчаващите обстоятелства над смекчаващите. Изрично и ясно е посочил на с. 10 от обжалваното решение, че като смекчаващи обстоятелства взема предвид „влошеното здравословно състояние на подсъдимия, доказано посредством медицинските експертизи по делото, а също и невисокият размер на отнетата чрез принуда сума, която е в размер на 300 лева и е под минималната за страната работна заплата”. Възражението от касационната жалба е неоснователно, защото не е съобразено със съдържанието на обжалвания съдебен акт. Апелативният съд не е посочил по категоричен начин правомерното процесуално поведение на подсъдимия В. за смекчаващо обстоятелство, но същото е било съобразено в преценката за относителната тежест и значение на индивидуализиращите предпоставки. Затова и въззивният инстанция не е намерила основания за намаляване на санкцията, въпреки служебно добавените две нови обстоятелства. Наложеното наказание от десет години лишаване от свобода се явява съразмерно на относително по-високата тежест на престъплението в сравнение с обикновените случаи на грабеж с употреба на физическа сила, както и на високата степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан за други тежки престъпления против личността и собствеността, които стоят извън правната квалификация на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК и за които не е реабилитиран. Посоченото в касационната жалба обстоятелство, свързано с доброто поведение на подсъдимия в хода на процеса, няма необходимото значение придадено му от касатора за допълнително занижаване на санкцията. Извършването на грабежа в изпитателния срок по чл. 70 от НК след предсрочното освобождаване на подсъдимия от изпълнение на остатъка от предишно наказание лишаване от свобода представлява категорично свидетелство за това, че изтърпяваната част в затворническото учреждение не е оказала необходимото поправително и превъзпитателно въздействие над подсъдимия Х. Л. В.. Затова и отмереното наказание за новото престъпление грабеж е при по-висок размер, отчитайки конкретната тежест на отегчаващите обстоятелства, които преобладават. Касационният съд счита, че така наложената санкция от десет години лишаване от свобода е справедлива на извършеното престъпление и на личността на дееца, като може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК, а продължителният срок на принудителна изолация от обществото – за пресичане на други престъпни прояви от подсъдимия. Воден от изложените мотиви касационният съдебен състав прие жалбата на подсъдимия Х. Л. В. за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 505/19 от 16.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1028/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.