3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е -Р №302 гр. София, 03 януари 2017 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1248/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при ОП - Перник срещу присъда № 22 от 16.09.2016г. по внохд № 162/2016г. по описа на Окръжен съд - Перник. В протеста, депозиран в срока за обжалване на решението, е релевирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Посочено е, че „постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването й е нарушен материалния закон”. В допълнение по протеста са изтъкнати съображения, че присъдата е неправилна, тъй като „направените от съда правни изводи не съответстват на събрания по делото доказателствен материал.” Отправя се оплакване, че въззивният съд неправилно е отхвърлил показанията на групата свидетели - полицейски служители с доводи за тяхна предубеденост. За сметка на това е дал вяра на друга група свидетели - близки на подсъдимия, без да съобрази, че поради тази причина те са заинтересовани от изхода на делото. Оспорва се дейността на съда по оценката на съдържащите се по делото видео - технически експертизи. В заключение прокурорът изтъква, че доказателствената съвкупност позволява да се направи извода, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Иска се отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът при ВКП поддържа касационния протест и моли да бъде уважен. Защитникът на подс. В. К. намира атакувания съдебен акт за правилен, а касационния протест - за неоснователен. Моли оправдателната присъда на ОС- Перник да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда по нохд № 01008/2015г. от 10.05.2016г. Районният съд - гр. Перник признал подсъдимия В. Р. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, поради което при условията на чл. 54 НК го осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1536, 79 лева- по сметка на ОД на МВР- Перник, както и 210 лева- по сметка на РС-Перник. По жалби на подсъдимия е образувано внохд № 162/2016г. по описа на ОС-Перник, финализирало с атакуваната пред ВКС присъда № 22 от 16.09.2016 година. С нея първоинстанционната присъда била изцяло отменена, а подсъдимият К. - изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.198, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид очертаните в чл. 347, ал.1 НПК предели на касационната проверка и с оглед нейната специфика в контекста на касационните правомощия, ВКС счете, че е сезиран с недопустим протест, който следва да се остави без разглеждане. На първо място, известно е, че една от същинските отлики между въззивната и касационната проверка е във възможността на съответната инстанция да извършва проверка по законосъобразността и правилността на проверявания съдебен акт изцяло и служебно - без конкретно посочени основания и доводи, които да ги подкрепят. Така въззивният съд поначало е законово задължен по силата на чл. 314 НПК да провери първоинстанционната присъда независимо от основанията, посочени от страните. Осъществявянето на касационната проверка по силата на закона обаче е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал.1 НПК при упражняване правото им на жалба, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. Поначало касационната проверка, извън заявените касационни основания в касационната жалба и/или протест, е допустима единствено при условията на чл. 347, ал.2 НПК или при установяване на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК или на нарушение на материалния закон, засегнало съществено правата и интересите на подсъдимия (Опр. № 228/2007г. на ВКС по н. д. № 363/2006 г., I н. о.). Следователно неизпълнението на задължението на съответния процесуален субект да посочи съответното касационно основание и да аргументира наличието му, както е в конкретния случай, обуславя и недопустимост на съответната касационна проверка. В настоящия случай ВКС е сезиран с протест срещу нова присъда на въззивния съд, съдържанието на който не позволява извършването на касационна проверка. Допълнението към него е с аргументация, подкрепяща незаявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК - „съществени нарушения на процесуалните правила”. Друг е въпросът, че самото допълнение е депозирано извън срока по чл. 350, ал.1 във връзка с чл.319, ал.1 от НПК, поради което с него не могат да се изтъкват нови касационни основания, извън тези, посочени в протеста. В протеста, с който касационната инстанция е сезирана, най – общо е заявено наличието единствено на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, като прокурорът е посочил, че „постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването й е нарушен материалния закон, поради което и следва да бъде отменена”. Това означава, че обвинението се е съгласило с приетите за установени от въззивния съд факти, включително и относно това, че не подсъдимия, а неустановени лица са автори на инкриминираното деяние. Едва в допълнението към протеста прокурорът е възразил срещу процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с допускането, събирането и оценката на доказателствения материал, в резултат на което той неправилно е заключил, че липсват доказателства относно авторството на деянието. Както бе посочено по-горе обаче, фактическите изводи на решаващия съд не подлежат на преобмисляне, щом не е оспорена надлежно и в срок процесуалната му дейност по оценката на доказателствените източници, със съответното позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. От друга страна, в допълнението към протеста липсват каквито и да са било доводи, подкрепящи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Предвид изложеното са налага извода, че конкретни правни съображения относно неправилността на въззивната присъда в контекста на релевираното касационно основание, не са отправени. Ето защо, касационната инстанция намери депозирания протест за процесуално недопустим, поради липса на заявени доводи, ангажирани в подкрепа на посоченото касационно основание. Затова същият следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него касационно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Перник, срещу постановената от Окръжен съд - Перник нова присъда № 22 от 16.09.2016г. по внохд № 162/2016г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. 1248/2016 г. на ВКС, първо наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: