Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 268                  София, 04.05.2010 г.                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:                    Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5265 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. М. от гр. П. срещу решение №545 от 06.10.08г. по гр.д. №636/08г. на П. окръжен съд. Жалбоподателката поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Счита, че след като не е имала свободно формирана воля за намаляване на трудовото възнаграждение, допълнителното споразумение, с което е извършено това намаление, е нищожно по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ. Освен това - от четирима учители по БЕЛ, единствено на нея работодателят намалил норматива и предложил намаляване на работната заплата, без да извърши подбор, което също не било съобразено от въззивния съд. Ответникът в производството С. „Д” гр. П. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно. С определение №524 от 23.06.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е действително по смисъла на чл.74, ал.1, вр.чл.74, ал.4 от КТ споразумение към трудов договор, въвеждащо по-неблагоприятни за работника условия, тогава, когато волята му не е свободно формирана и той е принуден да избира между запазване на трудовия договор при новите условия и прекратяването му. Като пример за противоречива практика са посочени въззивното решение по настоящото дело и решение №1561 от 02.11.2000г. по гр.д. №244/2000г. на ВКС, ІІІ ГО. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е отменил решение №603 от 13.06.08г. по гр.д. №2760/07г. на П. районен съд и е отхвърлил предявения от В. Р. М. срещу С. „Д” гр. П. иск по чл.74, ал.2 от КТ - за установяване недействителността на допълнителното споразумение №75/15.09.07г. към трудовия и договор, поради порок във волята, в резултат на упражнена спрямо ищцата заплаха от страна на работодателя. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала в ответното училище длъжността „учител по български език и литература – БЕЛ”. Първоначално договореното трудово възнаграждение е било 411лв. С допълнително споразумение №75 от 15.09.07г. нормативът на задължителната преподавателска работа на ищцата е намален на 473 часа /175 часа по-малко/. Н. е и трудовото и възнаграждение на 300лв. Допълнителното споразумение е подписано с особено мнение от ищцата. Тя е уведомила писмено работодателя си, че не е съгласна с разпределението на часовете във връзка с намаления норматив и работна заплата, но подписва споразумението, за да не остане без работа. Обсъдени са и показанията на свидетелите П, Е. , М. и И. , че върху ищцата не е бил оказван натиск от директора да подпише споразумението, както и показанията на свидетелката Ц, която установява, че алтернативата да не се подпише това споразумение е била прекратяване на трудовия договор. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че не е налице нищожност по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ на оспореното споразумение. Не е налице такъв порок във волята на ищцата, който да е резултат от упражнена заплаха от страна на работодателя. По смисъла на чл.30 от ЗЗД, заплахата по своя характер и естество представлява съвкупност от непозволени, противоречащи на закона и морала действия на едната страна, предизвикващи в другата страх, под въздействието на който тя подписва договора. Тази хипотеза в случая не е налице. Посочването от страна на работодателя на възможните варианти за бъдещо съществуване на трудовото правоотношение, респ.възможността то да бъде прекратено, не представлява само по себе си някаква заплаха към работника или служителя. Касае се за указване на законно предвидени възможности. На ищцата е бил предоставен избор как да постъпи в тази ситуация. Изборът и не е бил определен от неправомерна заплаха от страна на работодателя. Решението е правилно. Същественият правен въпрос по делото е дали волята на работника или служителя за запазване на трудовото правоотношение при по-неблагоприятни условия е опорочена, когато е формирана при алтернативата е то да бъде прекратено и дали това съставлява основание за недействителност на споразумението, в което е изразена тази воля. В решение №1561 от 02.11.2000г. по гр.д. №244/2000г. на ВКС, ІІІ ГО е изведен текстът, че когато волята на една от страните по трудовия договор, като вътрешно психическо преживяване, не е свободно формирана, а е обусловена от неправомерно външно вмешателство, включително и чрез липса на реално предоставена възможност за избор, не е налице постигнато съгласие по смисъла на чл.119 от КТ и това е достатъчно основание да се отрече валидността му. Това обобщение обаче следва да се свърже с конкретния случай, при който работникът е бил умишлено въведен в заблуждение от страна на работодателя, че единственият начин да бъде възстановен на работа след влязло в сила решение на съда по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, е да премине от безсрочен към срочен трудов договор, тъй като междувременно е прието само такива договори да се сключват в предприятието. При този случай има неправомерни действия от страна на работодателя, за разлика от казуса по настоящото дело, ето защо практиката по това дело е неприложима към настоящия спор. Съгласно чл.74, ал.1 от КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на КТД или ги заобикаля, е недействителен. Основанията за недействителност не са подробно уредени в КТ и затова се прилагат общите правила на ЗЗД за недействителността на договорите. Когато се твърди, че работникът или служителят е бил принуден от работодателя да подпише споразумение за изменение на трудовия договор, въвеждащо по-неблагоприятни условия и тази принуда води до недействителност на допълнителното споразумение, следва да се прецени дали е налице някое от основанията по чл.27 от ЗЗД за недействителност на договора. Във всички случаи обаче, действията на работодателя, които са довели до изменението на договора, трябва да бъдат неправомерни, за да се приеме, че новият договор е недействителен. Това е основният акцент на посоченото по-горе решение №1561 от 02.11.2000г. по гр.д. №244/2000г. на ВКС, ІІІ ГО, на което се е позовал жалбоподателят, както и на другото решение, което се сочи в жалбата – №1116 от 01.10.1999г. по гр.д. №24/99г. на ІІІ ГО. Ето защо в основната си част тези решения не си противоречат. Когато обаче “принудата” е само икономическа – т.е. работникът е изправен пред избор – дали трудовото му правоотношение да бъде прекратено, например поради намаляване обема на работата, спиране на работата за повече от 15 работни дни и др., или да се запази, но при по-неблагоприятни условия - намалено работно време, по-малка работна заплата, преминаване към друга по-ниско платена длъжност и др., не може да се говори за неправомерни действия от страна на работодателя и съответно – за опорочаване на волята на работника, който е избрал да запази трудовото си правоотношение при новите условия. В настоящия случай намаляването на трудовото възнаграждение на ищцата е било резултат от намаления брой часове, които са и били възложени, тъй като не са достигали часове, които да покрият определения норматив. Ищцата е имала възможност да избира – дали трудовото и правоотношение да се прекрати, или да се запази, но при по-малко часове и съответно – при по-малка работна заплата. Този избор не е обусловен от неправомерно поведение на работодателя, нито пък волята на ищцата е била повлияна от негови неправомерни действия. Ето защо не може да се приеме, че споразумението, в което е изразена волята и за запазване на трудовото правоотношение, е недействително. Следва да се има предвид и това, че задължението за подбор по чл.329 от КТ възниква само при прекратяване на трудовия договор, затова този текст е неотносим при преценката, която се прави по чл.74 от КТ. Като е достигнал до същите изводи, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №545 от 06.10.08г. по гр.д. №636/08г. на П. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: