9 9 Р Е Ш Е Н И Е № 50039 гр. София, 07.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 20 април , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2369/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 50554 от 03.11.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по КЖ от страна на пълномощника на „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД ЕИК[ЕИК] против решение №10 243 от 16.03.2021 г. по в.т.д. №662 /2020г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 73/ 21.10.2019 г. по т.д. № 68/17 на ОС -Перник е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД срещу [община] иск, квалифициран от съда като такъв с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата 167 021.71 лева до уважения размер - 471 872 лева, без включен ДДС, представляваща паричната равностойност на осъществена през периода 14.08.2014 г. - 6.09.2014 г. дейност по почистване и извозване на отпадъци от нерегламентирани сметища на територията на ответната община, посочени във възлагателно писмо от 14.08.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 4.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата 11 691.52 лева (която е размера на законната лихва върху главницата 167 021.71 лева за периода от 26.11.2016 г. до 4.08.2017 г.), само до размер – 117 394 ,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 471 872 лева, без ДДС за периода от 26.11.2014 г. до датата на предявяване на иска - 4.08.2017 г. Въззивното решение се обжалва и в частта за произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон /чл.59 ЗЗД, вместо чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД/, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи в необсъждане на всички доводи и доказателства по делото и необоснованост на изводите на въззивния съд, че извършените от страна на ищеца дейности по почистване на сметища на територията на [община], чието заплащане се претендира не са уредени между страните още в сключения първоначален договор за изработка №18 от 26.09.2005 г. с договореното в уговорката в чл.6 раздел ІV, която предвижда и допуска възлагането на допълнителни дейности. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил в мотивите следните съображения: С договор № 18/ 26.09.2005 г., сключен на основание чл.17 ал.1 от ЗОП-отм., ответната [община] е възложила на „Стройинженеринг-94“ ЕООД – Перник ( с предишното наименование на „Лиел Констракшън“ ЕООД) извършването на сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината , третиране на битовите отпадъци и изпълнение на задълженията на оператор на депото за битови отпадъци, почистване на уличната мрежа- лятно и зимно поддържане, за срок от 8 календарни години, считано от влизането му в сила, с годишна цена 1 758 744 лева, с включен ДДС. С писмо изх. № 13/ 26.09.2013 г. (том І, лист 168 общината ] уведомила изпълнителя, че срокът на договора е започнал да тече на 1.12.2006 г. и изтича на 1.12.2014 г. На основание раздел IV, т. 6 от договора, с възлагателно писмо с изх. № 14/СЛУ-6483/ 14.08.2014 г. кметът на общината възложил на изпълнителя почистването на нерегламентираните сметища от битови и строителни отпадъци на територията на общината, в общо шест района , всеки със съответните подробно описани в решението населени места . Претендираната за извършена и незаплатена от страна на ответната община дейност не попада в обхвата на договора за обществена поръчка, но според ищеца-изпълнител следва да се заплати по условията в същия. Съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове, предявени : главен с правно основание чл. 266, ал.1, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални искове , основани на същите правопораждащи факти, с правно основание както следва : чл. 61, ал.1 от ЗЗД ; чл. 55, ал., пр. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Разглеждайки исковата претенция на база всяка една от посочените правни квалификации, въззивният съд е приел следното: Страните не спорят относно това, че са били обвързани в правоотношение, възникнало по силата на сключен по реда на чл. 74, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (отм.) договор за изработка с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битовите отпадъци и изпълнение на задълженията на оператор на депото за битови отпадъци, почистване на уличната мрежа - лятно и зимно поддържане. Исковата претенция произтича от твърдението на ищеца за незаплатена от ответника стойност на извършените работи по почистването на нерегламентираните сметища от битови и строителни отпадъци на територията на общината, възложени му с писмото на кмета на общината от 14.08.2014 г. В случая, според съда, основното е да се отговори на въпроса дали заплащането на претендираната сума е дължимо от ответника като възнаграждение за извършената работа по конкретния договор за ОП. Възлагателното писмо е било издадено на основание клаузата в чл. 6 на договора, според която в случай на възлагане на допълнителни дейности по чистотата извън тези по предмета на договора, възложителят заплаща на изпълнителя стойността на извършената работа, установена с констативен протокол. С тази уговорка е била установява възможност на изпълнителя да бъдат възлагани и дейности, които са извън предмета на договора. Включването на допълнителни работи, според въззивния състав, несъмнено би съставлявало изменение на договора, тъй като предметът е основен елемент от същественото съдържание на сделката. В конкретния случай по отношение на съглашението между страните са в сила разпоредбите на специалния закон, които принципно забраняват изменението на договора - чл. 43, ал. 1 от ЗОбП (отм.), като го допускат само по изключение в изрично изброените хипотези, а това, според изложеното от съда, означава, че уговорката в чл. 6 от договора е недействителна на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Следователно основаното на въпросната клауза изявление във възлагателното писмо изначално не е било в състояние да произведе желаното правно действие, насочено към изменение на договорната връзка. Липсата на изрично писмено допълнително споразумение, каквото законът изисква като единствената допустима форма за валидност на договор за обществена поръчка и неговите изменения - чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 2 от ЗОбП (отм.), обуславя, според съда, неоснователност на претенцията, заявена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. По основателността на претенцията на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД съдът е изложил следните съображения: В Раздел III на Закона за управление на отпадъците са регламентирани задълженията на органите на местното самоуправление и местната администрация във връзка с организирането на управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на тяхна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 22. В изпълнение на тези задължения, в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е изрично предвидена отговорността на кмета на общината за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/ или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Следователно събирането и извозването на отпадъците от тези сметища несъмнено е в интерес на общината, но за настоящия случай институтът на водене на чужда работа без пълномощие е неприложим. Този извод произтичал от разясненията в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, които са залегнали в последователната и непротиворечива практика на касационната инстанция. Установеният в чл. 34 от ЗЗД принцип е, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора ( т.е. резултатът) не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат (изпълнени СМР), възложителят е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, предвид невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД не биха могли да се приложат поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. Затова, според съда, вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 от ЗЗД. Единствено в хипотезата, при която резултатът има веществен елемент и е постъпил в патримониума на трето лице, а не на насрещната страна по договора, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 - 62 от ЗЗД. Съдът се основал, в този смисъл, на Решение № 219 от 4.02.2014 г. по т.д. № 871/ 2012 г. на ВКС, І т.о. Доколкото според съда, в процесния случай между страните в спора има договореност, макар и нищожна поради противоречието й на закона, вещественият резултат (събирането и извозването на отпадъците) е настъпил в патримониума на насрещната страна по нищожния договор, поради което исковата претенция, предявена на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна. По основателността на втория евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдът приел следното: В съответствие с изяснените в практиката на Върховния касационен съд принципни положения, в хипотеза като настоящата, когато се твърди, че сметосъбирането и сметоизвозването на отпадъците е било извършено по възлагане от субект, по отношение на който специалният Закон за обществените поръчки изисква сключване на договор след провеждането на процедура, съобразно предписаните в закона форма и ред, отговорността на възложителя по нищожния договор следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Предвид разясненията в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд и съображенията, изложени в цитираното решение, според съда следвало да се приеме, че в случая извършената от ищеца престация има характеристиката на дадено при начална липса на основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Естеството й обаче, е такова, че даденото не може да бъде върнато, затова и правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД не могат да намерят приложение. Следователно искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен. По основателността на третия евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съдът се е позовал на следното: Когато строителните работи или дейностите по осъществяването на услуга са били извършени от изпълнител по възлагане от собственика на имота (респ. лицето, в чиято полза е услугата), но договорът не е бил сключен по предвидения в закона ред и затова е нищожен, възложителят ще следва да отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка - чл. 59 от ЗЗД. В конкретния случай са приети от съда за неоснователни възраженията на въззивника, че ищецът не е извършил описаните в молбата дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци от нерегламентираните сметища на територията на общината. Прието е , че обратното се установява при условията на пълно доказване от събраните по делото гласни доказателства и заключенията на техническите и икономическите експертизи. От показанията на разпитаните като свидетели кметове и кметски наместници на населени места на територията на общината, както и на длъжностни лица от [община] и от съставените и подписани от тях протоколи се установява, че ищецът е извършил събиране и извозване на отпадъци от нерегламентирани сметища в съответните населени места на територията на общината, което се потвърждава и от показанията на разпитаните като свидетели шофьори на товарни автомобили - извозвали отпадъци. Според изложеното от съда нямало никакви основания показанията на свидетелите да не бъдат кредитирани изцяло, тъй като преценени с оглед на всички други данни по делото, не могат да бъдат поставени под съмнение предвид възможната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. От заключението на тройната техническа експертиза се установявало, че автомобилите, които са реализирали превоза, са 16 на брой, били са обслужвани от 3 броя челни товарачи и са се движили до съответните населени места. От изложеното следвало, че исковата претенция е доказана по основание. По отношение на нейния размер съдът е изложил следното: Обогатяването се съизмервало със спестяването на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването е реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на работите и други обичайни разходи във връзка с тях, включително и дължимия данък добавена стойност (ако такъв следва да се начислява), но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на възложителя на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. От заключенията на техническите експертизи не се установява по категоричен начин обема на извършените работи, като се акцентира на предположението, че при наличните данни по делото не е било възможно те да бъдат изпълнени в пълния обем, определен във възлагателното писмо. Според неоспореното заключение на икономическата експертиза, прието в първоинстанционното производство, пазарната цена на извършените работи е 10 лева / куб.м. за натоварване на отпадъците и 4 лева/ куб.м. за извозването им и според данните в приложените по делото 424 служебни бележки стойността на извозените 34 398 куб.м. отпадъци е 481 572 лева. Това е стойността на обогатяването на възложителя за сметка на изпълнителя при извършването на пълния обем работи. Според неоспорените от страните основно и две допълнителни заключения на икономическата експертиза, приети във въззивното производство, направените от изпълнителя разходи са следните: за гориво и резервни части - 45 236.84 лева, в това число : дизел за сметосъбирането 28 142 лева за м. август 2014 г. и 17 094.84 лева за м. септември 2014 г. (45 236.84 лева) други консумативи и резервни части - общо 2 772.44 лева амортизационни отчисления за транспортните средства - 917.43 лева; наем по договора със „Земеделско търговска компания“ ЕООД - 72 900 лева наем - 2 000 лева средно брутно трудово възнаграждение - 22 860 лева среден разход за сметосъбирачи - 20 385 лева.Следователно общият размер на направените разходи е 167 021.71 лева. Въззивният съдебен състав е приел, че горната сума представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя, която е по - малка от размера на обогатяването на възложителя и за която исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД е доказана по размер. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е приел следното: обезщетението за забавено изпълнение на основното задължение, в размер на законната лихва, се дължи от деня, в който длъжникът е изпаднал в забава. За конкретния случай това е 26.11.2016 г. - денят след изтичането на 14 - дневния срок, предоставен на ответника в писмото - покана за плащане от 26.11.2016 г. Размерът на дължимата лихва върху главницата от 167 021.71 лева за периода от падежа на задължението - 26.11.2016 г. до деня на подаването на исковата молба - 4.08.2017 г., изчислен с устройството calculator.bg, е 11 691.52 лева и това е сумата, за която исковата претенция е основателна. За остатъка от претендираната главница исковата претенция е счетена за неоснователна по изложените по-горе съображения и е отхвърлена , заедно с акцесорната претенция за присъждане на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на обезщетение за забавено изпълнение на основното задължение от съответния падеж до датата на завеждане на ИМ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие на отговора в обжалваното решение със задължителната практика на ВС-ППВС 1/ 79- по въпроса „При приемане от страна на съда че процесните отношения се регулират на основание чл.59 ал.1 ЗЗД -неоснователно обогатяване за чужда сметка има ли значение сключването на нищожен договор.“ В цитираното ППВС 1/ 79 еднозначно се постановява, че когато нещо е предадено или получено въз основа на изначално нищожен правен акт, то е налице изпълнена първата хипотеза неоснователното обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД-предложение първо, т.е. на получаване на нещо при първоначална липса на основание. В своята константна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК : Р №219/04.02.2014 г. по т.д. № 871/12 на Първо,т.о. на ВКС;Р №179/16.12.2016 г. по т.д. № 2235/2015 на Първо т.о.;Р №124/11.05.2021 г. по т.д. № 630/2019 на Второ т.о. и други е прието, че в случаите на получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще подлежи даденото. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя няма веществен резултат /консултантска услуга/, то възложителят е спестил разходи, поради което за изпълнителя възниква вземане, но не и възможност да претендира връщане на полученото. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат / изпълнени СМР/, то възложителят също е спестил разходи и за изпълнителя възниква вземане, предвид на невъзможността да се върне полученото, в който случай спестените разходи могат и да не са идентични с размера на уговореното възнаграждение. С оглед на характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл.55 ЗЗД и чл.34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. Ето защо, в посочените решения съставите на ВКС считат, че вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД. Следователно за отговорността в тези случаи на възложителя по нищожния договор следва да бъде ограничена до размера на обедняването на изпълнилата страна-т.е. до реалното намаляване на имуществото му до размера на направените от негова страна разходи за заплащане на вложените в извършената дейност труд и материали с начислен ДДС, но без евентуалната печалба, според уговорената стойност на извършената работа в самия нищожен договор. Мнозинството на настоящия състав на ВКС,Първо т.о. споделя приетото тълкуване на закона в посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и счита за неоснователно наведеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон /чл.59 ЗЗД, вместо чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД/. По отношение на оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи в необсъждане на всички доводи и доказателства по делото относно действителния размер на направените разходи от страна на ищцовото дружество и позоваването само на заключението на ССчЕ, прието от първоинстанционния съд, то следва да се отчете, че последното не е било оспорено от страната в рамките на първоинстанционното производство, нито във въззивното. Липсва и пропуск на съда в посока на така наведените оплаквания за нарушение на чл.9 и чл.12 ГПК-за нееднакво приложение на закона спрямо страните и за нерешаване на спора по вътрешно убеждение. Законосъобразни са и изводите на съда за това , че извършените от страна на ищеца дейности по почистване на сметища на територията на [община], чието заплащане се претендира, не са уредени между страните още в сключения първоначален договор за изработка №18 от 26.09.2005 г. с договореното в уговорката в чл.6 раздел ІV, тъй като тази клауза се явява нищожна. Въззивният съд е приел, че по отношение на съглашението между страните са се прилагали разпоредбите на специалния закон- чл. 43, ал. 1 от ЗОбП от 2004 г. (отм.), които принципно забраняват изменението на договора , като го допускат само по изключение в изрично изброените хипотези, а това, според изложеното от съда, означавало, че уговорката в чл. 6 от договора е недействителна на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. В действителност в случая, обаче, е приложима редакцията на същата разпоредба, действаща към датата на сключването на договора за обществена поръчка-26.09.2005 г. Това е разпоредбата на чл. 43 ал .1 ред . ДВ от 19.04.2005 г. според която страните по договор за обществена поръчка не могат да го променят или допълват. Възложителят може да прекрати договор за обществена поръчка, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения. В този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от сключването на договора. От съдържанието на така приложимата редакция чл.43 от ЗОбП отм. става ясно, че към датата на сключването на процесния договор за обществена поръчка, императивно е била отречена възможността страните по него да могат да го променят или допълват.Следователно всяка уговорка ,уреждаща подобна възможност се явява недействителна като сключена в противоречие съсзакона-чл.26 ал.1,пр.1 ЗЗД. От гореизложеното следва, че изводът на въззивния съд за това, че уговорката в чл.6 раздел ІV, която предвижда и допуска възлагането на допълнителни дейности е нищожна на посоченото основание се явява принципно правилен. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. По отношение на разноските : В полза на ответника по касация [община] следва да се присъди сумата от 12 000 лева-платено адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС, с оглед представените пълномощно, договор с отбелязване на платеното възнаграждение и списък по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №10 243 от 16.03.2021 г. по в.т.д. №662 /2020г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД -гр. Перник , ЕИК[ЕИК] да заплати на [община], [улица] лева- разноски в производството пред ВКС Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ по т.д. № 2369/21 на съдията докладчик Б.Балевски При положение, че се счете за правилно становището на мнозинството на настоящия състав на Първо т.о. на ВКС за това, че с оглед на съдържанието на престацията на изпълнителя по договора, вземането на изпълнилата задълженията си страна по нищожния договор следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл.59 ЗЗД, то търпи критика ограничаването на размера на отговорността на това основание до размера на направените от изпълнилия престацията разходи за заплащане на вложените при извършената дейност/ реализираната услуга/ труд и материали с начислен ДДС, но без включване на печалба . Това е така , доколкото обедняването, като отграничителен критерий за предела на отговорността по чл.59 ал.1 ЗЗД, за разлика от тази по чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД, е налице не само когато имуществото на лицето е намаляло, но и когато същото е могло ефективно да се увеличи чрез сигурното придобиване на нова имуществена облага , но това не е останало тъй като тази имуществена облага е останала в патримониума на другото лице, което се е обогатило за сметка на изпълнителя като го е лишило от тази облага. Такъв е процесният случай, в който печалбата, заложена в договореното в нищожния договор възнаграждение на изпълнителя, извършил сметопочистването и извозването на отпадъците, е останала в патримониума на общината- възложител по договора за обществена поръчка с предмет извършената от ищеца дейност. В случая, с решението на мнозинството от състава се достига до лишаването на ищеца-търговец от полагащата се нему печалба , която би се дължала като елемент от възнаграждението на последния по договора за услуга, ако бе сключен като действителен такъв, която печалба представлява съставна част от неговото обедняване по изложените по горе съображения и която обогатява ответната Община, доколкото последната, във всички случаи, би дължала възнаграждение за заплащане на сметопочистване и извозване на боклуците на територията , включващо и печалба, на който и да е изпълнител на обществената поръчка. С оглед изложеното въззивно решение в обжалваната част се явява в нарушение на материалния закон. Съдия-докладчик с о.м.: / Боян Балевски/