12 Р Е Ш Е Н И Е № 81 Гр. София, 25 май 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП И.СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 276/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу решение № 557/30.12.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 673/2016 г. В касационния протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Поддържа се тезата, че правната квалификация на деянието, определена от съда по чл.119 от НК е възприета въз основа на неправилен анализ и оценка на доказателствата. В тази връзка се оспорва наличието на предходно нападение от пострадалия към подсъдимия, което е провокирало ответното му действие по нанасянето на ударите с нож, от които е настъпила смъртта. В протеста се излагат доводи в противовес на тезата на съда, че нападението на Е. Б. над подсъдимия е било противоправно, като се сочи, че се касае за предполагаемо нападение, което съгласно ППВС № 12/1973 г. не изисква съответна неизбежна отбрана. Прокурорът от С. се позовава на показанията на свидетелите С., Й., К. и С., че пострадалият е бил сам, невъоръжен и съблечен до кръста, което не предполага нанасяне на удари с нож за противодействие, както и на данните по делото за броя на ударите / четири / , два от които са нанесени в гърба му. В същата насока, че се касае за нападение, а не за защита, оценява и поведението на подсъдимия преди нанасянето на ударите – М. е спрял и е изчакал пристигането на Б., след което целенасочено е нанесъл ударите с нож, чийто брой се оценява като несъответен на целите на защитата. Отделно от това намира, че от характеристиката на уврежданията, причинени от четири силни удара и наличието на защитно нараняване в лявата предмишница може да се изведе умисъл за убийство, а не се касае за защитно поведение. В подкрепа на тезата си цитира и показанията на свидетелите, приятели на пострадалия, които са били неутрализирани от М. само с размахване на хладното оръжие, а за целите на сломяване на съпротивата само на едно лице подсъдимият е упражнил интензивно нападение, съпътствано с няколко удара. В заключение се иска да се отмени въззивното решение, с което материалният закон е приложен неправилно и делото да се върне за ново разглеждане с цел деянието да се квалифицира като престъпление по чл.115 от НК. Решението на САС е обжалвано с касационна жалба и от гражданските ищци и частни обвинители чрез техните повереници, на всички касационни основания с искане да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с указания за квалифициране на деянието по чл.115 от НК, алтернативно в случай на потвърждаване на приетата правна квалификация, за увеличаване на наказанието до максималния размер от пет години лишаване от свобода. В жалбата се навежда довод за неправилна оценка на показанията на свидетелите очевидци на инцидента и тези, присъствали в района на произшествието, от анализа на които частното обвинение намира, че не се установява подсъдимият да е бил нападнат от пострадалия или от други присъстващи лица, които да са му нанасяли удари докато е бил сам и отделен от своята група . Поддържа се тезата за неправилно възприет механизъм на деянието, като се оспорва извода на въззивния съд по фактите, че подсъдимият е нанесъл процесните ударите спрямо Б. след като първо е бил преследван от него и между двамата е имало боричкане, който според поверениците е направен въз основа на неверен и неточен доказателствен анализ на гласните доказателства по делото, без при това да бъдат спазени задължителните указания на ВКС от отменителното решение, тези доказателства да бъдат оценявани комплексно след провеждане на непосредствен разпит от съда на свидетелите очевидци, а е кредитира само показанията им от досъдебното производство. По аналогични съображения се оспорва и извода,че подсъдимият е извадил ножа в края на инцидента. Като съществен процесуален порок при постановяването на въззивното решение се сочи разпита на вещото лице С. Х., участвал в състава на тройната съдебно медицинска експертиза на труп, който е изслушан еднолично без разпит на останалите експерти, включени в същата и без съгласието на страните по делото. Последното се оценява като нарушение на чл.13, ал.1 от НПК относно разкриването на обективната истина по делото и по чл.305, ал.3 от НПК съдът да посочи релевантните доказателства и да изложи правни съображения в подкрепа на приетите за установени обстоятелства. По този начин се счита, че страните са били лишени от правото си да участват в събирането на доказателствата като поставят въпроси към всички експерти, които са участвали в изготвянето на експертизата, както и да аргументират възраженията и доводите си по техните становища. В жалбата се сочи, че от разпита на вещото лице Х. са били изяснени съществени обстоятелства за механизма на нанасяне на ударите, които опровергават тезата на съда, че подсъдимият е нанесъл ударите в условията на неизбежна отбрана. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за квалифициране на деянието по чл.115 от НК. Решението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия и негов баща, Р. М., с доводи за наличие на всички касационни основания. В жалбата защитата се позовава на разпита на вещото лице Х. пред въззивния съд, в частта за механизма на нанасяне на ударите, причинили смъртоносните увреждания, чрез боричкане, което определя като опит на сина му да се защити от нападението на пострадалия. Счита, че за това свидетелстват и прорезните рани по гърба и предмишницата на Б., причинени докато синът му е бил с лице към неговия гръб и определени от вещото лице като защитни. Цитира обясненията на подсъдимия, в които се декларира спомен за нанасяне само на два удара, което отдава на стресовото и тежко емоционално състояние, в което е изпаднал, причинено от нападението на Б., кореспондиращо със заключението на комплексната психиатрична експертиза и това на медицинската експертиза констатирала наличието на увреждания по лицето на подсъдимия. В подкрепа на тезата си, че поведението на подсъдимия по нанасянето на ударите е било с цел самозащита се позовава на данните по делото, че към този момент конфликта между двете групи не е бил приключил, за което е свидетелствало и поведението на приятелите на пострадалия, които са присъствали в района на произшествието. Счита, че по делото не се установява подсъдимият да е бил въоръжен с цел да използва хладното оръжие. Данните от приложената по делото справка от Интерпол относно прояви от ранната възраст на сина си счита, че неправилно са отчетени в негова тежест, без доказателства за това. Оспорва размера на присъденото обезщетение за вреди, като го намира за прекомерно високо и несъответно на претърпените болки и страдания от гражданските ищци. В заключение прави искане да се отмени въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение като се отхвърлят в цялост предявените граждански искове. Алтернативно, в случай на потвърждаване на осъдителната присъда моли за намаляване на размера на наказанието до срока на предварителното му задържане. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста в цялост. Застъпва тезата, че за подсъдимия не е била създадена ситуация на неизбежна отбрана, защото спрямо него не е било налице реално и непосредствено нападение, както и акцентира на факта, че подсъдимият е пристигнал на мястото на първия конфликт въоръжен. Поведението на пострадалия, който е бил невъоръжен и съблечен до кръста счита, че може да се квалифицира като предполагаемо нападение, които не изисква неизбежна отбрана, поради което и намира, че действията на подсъдимия са били с цел сплашване на пострадалия, а не са били насочени към самозащита. Намира касационната жалба на частните обвинители за основателна и кореспондираща на становището, изразено в протеста. По изложените съображения поддържа искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в хипотезата на чл.354, ал.3 от НПК. Частните обвинители и граждански ищци С. и Д. Б. се представляват от упълномощен повереник, адв. Б., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Намира, че от анализа на гласните доказателства по делото не може да се направи извод, че за подсъдимия е била налице ситуация на неизбежна отбрана, поради липса на съответно нападение от страна на пострадалия. Счита, че подсъдимият е нанесъл ударите спрямо Б. целенасочено и след като го е изчакал да се приближи, в подкрепа на което се позовава на разпита на вещото лице Х. пред въззивния съд за посоката и силата на ударите. Поддържа становището за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едноличен разпит на експерт от тройна експертиза без да е налице съгласие за това от страните по делото. Гражданския ищец С. Б. застъпва становище, че делото следва да се върне за ново разглеждане, като се отмени въззивното решение, за което се позовава на становището на експерта, че нараняванията на сина й са били защитни. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Б. заявява, че поддържа тезата на съпругата си. Подсъдимият М. се представлява пред ВКС от служебен защитник, адв. Н., която поддържа касационната жалба на неговия баща, в качеството на упълномощен защитник и моли протеста да се остави без уважение. Счита, че основният спорен момент по делото е този, при какви условия подсъдимият е нанесъл ударите – след като е бил нападнат от пострадалия или в резултат на изчакване той да се приближи, като е установено че пострадалият пръв го е нападнал отзад и го е ударил в слепоочието, което е провокирало и ответното му нападение. В подкрепа на тезата си се позовава на разпита на вещото лице Х. за механизма на причиняване на прорезните рани, който счита, че свидетелства за причиняването им от удари, нанесени при самозащита. Подсъдимият М., в лична защита изразява съжаление за смъртта на Б. и твърди, че с действията си не е целял да го лишава от живот, а е искал да се защити поради възникнала необходимост, както и че не е държал ножа с цел нападение. Цитира становище на вещото лице, че нараняванията могат да бъдат причинени от удари, нанесени в приведено положение , каквото твърди че е било и неговото положение при нанасянето им. В последната си дума моли съда да отчете обстоятелствата, при които е извършено деянието и да намали размера на наложеното наказание, като съобрази продължителността на предварителното му задържане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: Касационното производство по делото е второ по ред, след като първото въззивно решение, с което присъдата по делото е била потвърдена, е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред първата инстанция делото е приключило с присъда № 73 от 06.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 5043/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 12 състав, с която подсъдимият М. С. К. , британски гражданин е признат за виновен в това, че на 10.06.2014 г. между 22.30 и 23.00 часа в [населено място],[жк], [улица], на тротоара срещу № /номер/ умишлено е умъртвил Е. Д. Б., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на осн. чл.119, вр. чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което наказание съдът е постановил да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия и задържането му по ЗМВР, считано от 11.06.2014 г. Със същата присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци С. Б. и Д. Б. , обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законните последици, считано от датата на деянието, 13.04.2012 г., като са отхвърлени предявените граждански искове до пълните предявени размери от по 250 000 лв. за всеки един от гражданските ищци. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и съответни държавни такси в полза на държавното и частно обвинение и върху уважената част на гражданския иск. С въззивно решение № 393 от 23.11.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 415/2015 г. по описа на Апелативен съд - София, НО, 7 състав присъдата на Софийски градски съд , № 73 от 06.03.2015 г. е била потвърдена изцяло, като подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивния съд разноски и държавни такси. С решение на ВКС № 94 от 18.05.2016 г., постановено по н.д. № 279/2016 г. е отменено изцяло въззивно решение № 393 от 23.11.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 415/2015 г. по описа на Апелативен съд - София, НО, 7 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от етапа на допускане на доказателства с указания по събирането им. При новото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено решение № 557 от 30.12.2016 г. по в.н.о.х.д. № 673/2016 г. по описа на САС, НО, 8-ми въззивен състав, с което първоинстанционната присъда е изменена в гражданската й част, като е увеличен размера на присъденото обезщетение за вреди в полза на гражданските ищци на по 70 000 лв. за всеки един от тях и съответната държавна такса, а в наказателната й част е потвърдена изцяло. С решението подсъдимият е осъден да заплати разноските пред въззивната инстанция. В настоящата касационна проверка се обхваща решението на въззивния съд при новото разглеждане на делото. Касационният протест и жалби са подадени в срока по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани лица, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество касационният протест и жалбата на частните обвинители са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения. Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на страните по делото / това касационното основание е наведено от частните обвинители и граждански ищци/ посредством нарушение на разпоредбата на чл.282, ал.3 от НПК , съгласно която разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Нарушението следва да бъде разгледано и е пряко свързано с диференцираната процедура пред първата инстанция. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло под формата на съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговата защита, гражданските ищци и частни обвинители и поверениците им са се съгласили в съдебната фаза да не се провежда разпит на всички свидетели и експерти, а при постановяването на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите от разпитите на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Съдебномедицинската експертиза на труп, която е единственото назначено по делото заключение, което да даде отговор както за вида и характера на телесните увреждания на пострадалия и причинната им връзка с настъпването на смъртта, така и относно механизма на причиняване на тези увреждания, средството, което е използвано за нанасяне на ударите, за тяхната сила и посока, както и относно възможното взаимно разположение на нападателя и пострадалия е приобщена към доказателствата по делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, без разпит на изготвилите я вещи лица. Прегледът на заключението показва, че на поставените в постановлението за назначаване / т.III, л. 1 / въпроси от водещия разследването , в писменото заключение отговор са получили не всички, а само ограничен брой от тях, като съществени за обвинението и защитата обстоятелства като взаимното разположение на участниците, средството, начина и силата на нанасяне на всички удари, не само причинилите смъртоносните наранявания, но и тези по гърба на пострадалия и в областта на предмишницата не са били обсъждани както в обстоятелствената част, така и в заключителната част на експертизата и фактически са останали без експертен отговор. С първото отменително решение на ВКС делото е върнато на въззивния съд с указания за събиране на конкретни гласни доказателства, за което е било необходимо провеждане на въззивно следствие. Съдът е изпълнил указанията на ВКС за непосредствен разпит на посочените в решението свидетели, като след събирането на гласните доказателства е намерил за необходимо да изслуша и вещите лица, изготвили съдебнопсихиатричната експертиза, като с нарочно определение е допуснал техния разпит пред въззивната инстанция. Вещите лица са се явили в пълен състав и заключението законосъобразно е било приобщено по общия ред. Отделно от това преди приключване на въззивното следствие, съдът е отчел необходимост от непосредствен разпит и на вещите лица, изготвили съдебно медицинската експертиза на труп, но в нарушение на закона не е постановил мотивирано определение, с което да допусне разпит на изготвилите я вещи лица и да ги призове за съдебно заседание, а вместо това е използвал присъствието по повод на друго дело на едно от вещите лица , участвали в състава на експертизата и непосредствено го е разпитал еднолично, въпреки изразеното несъгласие от всички участващи в процеса страни – прокурор, подсъдим, защита, частни обвинители и повереници. Неправилно е мотивирал възможността за разпит само на едно от вещите лица с проведената пред първия съд съкратена процедура по чл.371, т.1 от НПК, съгласно която съдържанието на експертното заключение от досъдебното производство се ползва при постановяването на присъдата, без да се извършва разпит на вещите лица. Диференцираната процедура по чл.371, т.1 от НПК е специална по отношение на общия ред за приемане на заключения, предвиден в разпоредбата на чл.282 от НПК, която съдържа изискване за да бъде приобщено експертното заключение към материалите по делото съдържанието му да бъде прочетено в съдебно заседание с последващ разпит на вещите лица, които са го изготвили. Предвиденото в чл.282, ал.3 от НПК изключение касае възможността заключението да бъде приобщено само посредством прочитане на съдържанието му, като предпоставка за това е вещите лица да не се явяват / следователно е необходимо те да са били призовани за това действие / и страните да са съгласни с това. По делото пред САС вещите лица, изготвили съдебно медицинската експертиза на труп не са били призовавани за съдебно заседание, и отделно от това страните са възразили срещу разпита само на едно от вещите лица, като са направили искане за съвместен разпит на тримата експерти. При това положение съдът е бил длъжен да прецени дали да откаже непосредствено изслушване на заключението, като се ползва от приобщеното по реда на чл.371, т.1 от НПК писмено експертно заключение, или да отложи делото с призоваване на вещите лица за разпита им пред съда с участие на страните по делото по реда на чл.282 от НПК. Няма процесуална пречка по отношение на част от доказателствата по делото или при приобщаването на експертните заключения, въззивната инстанция да премине от събирането им по реда на чл.371, т.1 от НПК към общия процесуален ред чрез разпит на свидетели и вещи лица. При това положение, след като е допуснат непосредствен разпит на вещо лице в хода на въззивното следствие е необходимо първо да се прочете съдържанието на съответното заключение по реда на чл.282, ал.1 от НПК, и след това да се пристъпи към разпит на вещото лице или лица, за да е налице валидното му приобщаване към доказателствената съвкупност, тъй като с преминаването към общия ред приобщаването по реда на чл.371, т.1 от НПК вече е загубило правната си стойност. Валидно приобщаване на експертното заключение е възможно да се осъществи и при условията на чл.282, ал.3 от НПК, чрез прочитането му в съдебно заседание, но само при изрично съгласие на всички страни. Разпитът на вещото лице Х. е извършен от въззивния съд в нарушение на чл.282 от НПК, от една страна тъй като съдържанието на експертизата не е прочетено пред съда и от друга, тъй като е извършен разпит само на едно от вещите лица, които са я изготвили, без страните да са дали своето съгласие. Отделно от това, по делото няма данни вещото лице да е присъствало при разпита на свидетелите пред САС, разпитите на които са проведени в предходни заседания или преди извършването на разпита да се е запознало с протоколите от тези съдебни заседания, за да съобрази отговорите на поставените въпроси с гласните доказателства. Това е било наложително, тъй като въпросите, поставени на вещото лице Х. от САС са били до голяма степен основани на свидетелските показания на очевидците на инцидента и за правилните им отговори е било необходимо запознаване със съдържанието на тези показания. Не без значение е и факта, че заключението е изготвено във фазата на досъдебното производство, в началния етап от провеждането му, преди свидетелите по делото да депозират всички показания, включително и преди разпитите по реда на чл.223 от НПК, поради което при изготвянето на експертизата са били налични само изолирана част от гласните доказателства, които са могли да бъдат ползвани от експертите. Това до голяма степен е обусловило и непълнотите в отговорите на вещите лица, изготвили писменото заключение, които въззивният съд напълно правилно е преценил, че следва да преодолее чрез допълнителни експертни отговори, но същите е било необходимо да са облечени в законова форма. Това той е можел да направи посредством назначаване на допълнително заключение или чрез разпит на всички вещи лица по реда на чл.282 от НПК. Проведеният от въззивния съд разпит на вещото лице Х. ,поставените въпроси и отговори и съпоставката им с писменото заключение налага извода, че разпита касае обстоятелства, които не са били предмет на съдебно медицинската експертиза и по естеството си представляват допълнение към нея, поради което имат характер на допълнително заключение. Съдебната практика в тези случаи е последователна и категорична, че когато устните разяснения на експертите излизат извън съдържанието на експертизата и отговорите им не се съдържат, макар и в обобщен вид в писменото заключение, за валидното им приобщаване към доказателствената съвкупност е необходима писмена форма. В случая това е било абсолютно наложително, тъй като видно и от мотивите на решението на САС отговорите на експерта Х. са съществена част от обосновката на изводите на съда както по фактите, така и по правото, поради което е било абсолютно задължително да са представени в писмен вид. С оглед изложеното, разпита само на едно от вещите лица, които са изготвили тройната експертиза, в който за пръв път се дават отговори по съществени за главния факт на доказване въпроси от значение за оценката на доказателствата, необходими за установяване на правно значимите факти, без съгласието на страните и без отговорите да са дадени в писмен вид, както и без вещото лице да се е запознало с гласните доказателствени средства по делото представлява процесуално нарушение от съществен характер, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на страните по делото. Въззивният съд е спазил указанията на ВКС в отменителното решение, като е допуснал непосредствен разпит на посочените свидетели в хода на въззивното съдебно следствие. Пред въззивния съд са разпитани свидетелите С., С., К., Й. и Ф.. Видно от мотивите към същото решение на ВКС, необходимостта от извършване на непосредствен разпит посочените свидетели е наличието на противоречия в показанията им от досъдебното производство относно съществени за обвинението обстоятелства, с определящо значение за приложимата правна квалификация. Подсъдимият е предаден на съд по обвинение за извършване на умишлено убийство, а е признат за виновен в извършване на убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Един от основните правно значими факти в тази връзка е поведението на участниците в инцидента преди подсъдимият да нанесе ударите с нож, за да се прецени дали същите удари са нанесени в ситуация на неизбежна отбрана или имат характер на умишлено нападение с цел умъртвяване на пострадалия. С извършения разпит на свидетелите пред САС противоречията в показанията им не са отстранени по реда на чл.281 от НПК, независимо от наличието на законовите предпоставки за това, в различните хипотези на чл.281 от НПК. Свидетелите С., К. и Й. са били разпитани и пред съдия и за съда не е била налице процесуална пречка показанията им от досъдебното производство да бъдат прочетени в противоречивите им части. След като е проведен непосредствен разпит на тези свидетели пред съда, процедурата по чл.371, т.1 от НПК вече е неприложима за съдържанието на протоколите от тези разпити. За да бъдат ползвани показанията на свидетелите от досъдебното производство е било необходимо те да бъдат приобщени по надлежния ред по чл.281 от НПК. След като съдът не се е възползвал от процесуалната възможност за приобщаване на показанията на свидетелите от досъдебното производство, чрез прочитането им в съдебно заседание, той не е могъл да се позовава на протоколите от разпитите им от досъдебната фаза, нито да обсъжда тяхното съдържание. Независимо от това, въззивният съд е използвал в решението си неприобщени по надлежния ред свидетелски показания, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на страните да поставят въпроси, свързани с прочетените по реда на чл.281 от НПК показания. Поради допуснатите от САС съществени процесуални нарушения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав от стадия на допускане на доказателства. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне разпит на свидетелите С., С., К. и Й., като съпостави показанията им с депозираните на досъдебното производство и при наличието на съответните предпоставки да ги приобщи чрез прочитането им в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че приложението на чл.281 от НПК е до голяма степен предпоставено от наличното съдържание на показанията на тези свидетели от досъдебното производство, които са противоречиви още в тази фаза и именно тези противоречия са поставени в основата на отменителното решение на ВКС и посочени като мотив свидетелите да бъдат разпитани от съда. След разпита на посочените свидетели е необходимо да се назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза, като вещите лица съобразят свидетелските показания по делото и обясненията на подсъдимия, която да отговори на въпросите относно механизма на получаване на всички увреждания, причинени на пострадалия, за взаимното разположение на нападателя и пострадалия, като се отчете частта от тялото, в която са нанесени ударите, тяхната сила и посока. С оглед констатираните съществени процесуални нарушения, които касаят процеса на събирането и оценката на доказателствата, оплакванията от правен характер по съществото на обвинението, съдържащи се в протеста и жалбите не могат да бъдат обсъждани, преди фактите по делото да бъдат установени от решаващия въззивен състав при спазване изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателствата, като при новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени указанията от мотивите на настоящото отменително решение. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 557 от 30.12.2016 г. по в.н.о.х.д. № 673/2016 г. по описа на САС, НО, 8-ми въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателствата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.