Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * непозволено увреждане * Непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

119

 

София 23.02..2010r.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК JV г.о.в открито заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора........................................

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4702 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Д. Н. чрез пълномощник адв. В против решение № 167 от 1.08.08г.по в.гр.дело № 138/08г.на Великотърновския апелативен съд,с което е отменено решение № 42 от 4.03.06т.,постановено по гр.дело № 1/01г.на Плевенския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Д. Н. против П. Н. В. иск за сумата от 25 000 лв представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни в резултат на непозволено увреждане -умъртвяване на Х. И. Н. на 16.10.98г.

С определение № 224 от 13.03.09r.BKC,IV г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. З от ГПК.

Касаторът поддържа,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281 т. З от ГПК. Моли да бъде отменено и искът -уважен.

Ответникът по жалбата П. Н. В. моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното:

С решение № 135 от 5.03.08г., постановено по гр.дело № 1*7г. Върховният касационен съд на РБ е отменил решението на Великотърновския апелативен съд от 27.11.06r.no гр.дело № 215/06г.и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

С обжалваното решение въззивният съд е приел неоснователност на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗДжато е приел,че към датата на извършване на деянието -умъртвяване на Х. И. Н. /син на ищеца/ на 16.10.98г.ответникът П. В. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Въз основа на съдебно-психиатричните експертизи, назначени по делото,съдът е мотивирал извода,че не е налице изключението,предвидено в чл.47 ал.1 от ЗЗД - ответникът сам да е причинил неспособността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,поради което отговорността му за обезщетяване на вредите не би могла да се ангажира.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Данните по делото сочат,че на 16.10.98г. Христо И. Н. е починал от отворена рана на предната стена на гръдния кош. От свидетелските показания е прието,че на посочената дата св. Н/съпруга на починалия/била в магазин „Трифон З. ;в гр. П. на рожден ден на св. М. Там се появил и ответникът,хванал Н. за косата,съборил я от стола,започнал да я рита и блъска и я обиждал с груби думи. Нинова изтичала до техния магазин и разказала на съпруга си за случилото се. Той веднага отишъл при В. ,попитал го защо посегнал на съпругата му и го хванал за дрехите. Двамата се завъртели няколко пъти,ответникът извадил нож и намушкал Х. Н.

С постановление от 7.04.99г.по сл.дело № 154/98г.на Плевенска окръжна прокуратура е прекратено наказателното производство срещу В. въпреки,че било установено по несъмнен начин,че той умишлено е умъртвил Н. по хулигански подбуди и с особена жестокост,нанасяйки му множество прободни рани в областта на гърдите и корема,тъй като било прието,че страда от шизофрения,параноидна форма,с непрекъснато прогредиентно протичане,довело до състояние,при което той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Назначената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза дала заключение,че ответникът боледува от параноидна шизофрения и че в това си състояние той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние на 16.10.98г.и да ръководи постъпките си. Диагнозата е потвърдена от повторната тройна съдебно-психологична експертиза,назначена от въззивния съд при новото разглеждане на делото в изпълнение указанията на ВКС в отменителното му решение. Според вещите лица -психиатри преди деянието през 1998г. В. не е бил във възможност да дава обективна преценка на състоянието си и да бъде критичен към него,както и не е могъл да разбира необходимостта от провеждане на поддържащо лечение и да предприема съответните за него действия.

При така установените фактически обстоятелства настоящия състав приема от правна страна следното:

Поставеният от касатора правен въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно отговорността за непозволено увреждане от неспособно лице. Деликтната отговорност в гражданското право не се покрива с наказателната отговорност и при определени предпоставки наказателно неотговорните лица могат да носят гражданска отговорност,ако са нарушили правилото да не се вреди другиму.

В чл.45 от ЗЗД е въведено основно положение,че всеки е длъжен да поправи вредитежоито виновно е причинил другиму. Съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на деликвента е да обори презумпцията за вина. В конкретния случай настоящият състав счита,че ответникът не е оборил по категоричен начин презумпцията за вина. Възможността на извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи следва да се преценят към момента на извършването на непозволеното увреждане. От назначените тройни съдебно-психиатрични експертизи не се установява по безспорен начин,че към момента на деянието -16.10.98г.ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица,а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Към момента на изготвяне на експертизата деянието не е било ясно диагностицирано. През 1986г.са констатирани първите признаци за психическо заболяване , ответникът е бил е на болнично лечение и изписан с диагноза „съмнение за шизофрения". До 1998г.не са провеждани хоспитализации в психиатрични заведения,липсват данни за амбулаторно лечение. След изписването му от психиатричен стационар във ВВМИ София през 1987г.с диагноза"обсервацио ендогенна психоза от шизоидния кръг"до момента на извършване на убийството не е провеждано никакво лечение. Води се на диспансерен учет от 2004г. При изготвяне на експертизата вещите лица са се позовали освен на наличната медицинска документация, която не се отнася до релевантния момент,така и на обясненията на ответника и сведенията на близките му. При липсата на обективни данни съдът не възприема крайния извод на експертизата и не приема за категорично установено обстоятелството,че към 16.10.98г. ответникът не е бил способен да отговаря за постъпките си. При това положение следва да се ангажира деликтната му отговорност,която произтича от общото правило да не се вреди другиму.

При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и взе предвид доказаните от свидетелските показания /св. Нинова/болки и страдания от неимуществен характер,търпяни от ищеца поради загубата на сина му,с когото са били в прекрасни взаимоотношения на силна обич и привързаност, както и момента на настъпване на увреждането -16.10.98г.и намира,че за репариране на вредите следва да присъди сумата от 15 000 лв ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането -16.10.98г.до окончателното изплащане.

По изложените съображения настоящият състав на IV г.о.на ВКС приема,че на основание чл.293 ал.1 от ГПК следва да отмени въззивното решение като неправилно в частта,с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и в отменената част да постанови друго,с което да уважи предявения иск за сумата 15 000 лв.

В останалата част,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 000 лв решението следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на касатора сумата 300 лв разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивната и касационната инстанции съобразно уважената част на иска.

Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 167 от 1.08.08г.на Великотърновския апелативен съд,постановено по в.гр.дело № 138/08г.в частта,с която искът по чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата 15 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. Н. В.,съдебен адрес :гр. Плевен ЖК"Сторгозия" бл.19 вх. А,ап.4 да заплати на И. Д. Н.,с ЕГН **********,съдебен адрестр. Велико Т. ,ул."Ц. Церковски"№ 39 сумата 15 000 лв/петнадесет хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди,причинени от умъртвяване на сина му Х. И. Н. на 16.10.1998г.,ведно със законната лихва,считано от 16.10.98г.до окончателното изплащане,както и сумата 300 лв /триста/деловодни разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!. 2.