1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 София, 15 април 2019 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 227 по описа за 2019 г. Производството е образувано по касационен протест, подаден от прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда № 167 от 2.07.2018 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 5846/2017 г. Със същата, изцяло е отменена присъда по НОХД №20164/2015 г., на Софийски районен съд, с която подсъдимият В. Ц. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1,т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и е постановена нова, с която подс.С. е признат за невинен по посоченото обвинение. В протеста, депозиран в предвидения по чл.350,ал.1 от НПК срок е заявено касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 във вр. с ал.2, пр.I-во от НПК, а подкрепящите го данни се изчерпват с изречението:„Считам, че при постановяване на атакуваната присъда от съда не е приложен правилно наказателния закон“. По реда на чл.351,ал.4 от НПК е постъпило допълнение към протеста, в което са развити съображения, че присъдата е неправилна и необоснована, като ангажираните в подкрепа на оплакването доводи са свързани изцяло с пропуски в процесуалната дейност на въззивният съд. Заявено е, че „Нарушенията от процесуален характер са довели и до нарушение на закона, като не е приложен този закон, който е следвало.“ Конкретните оплаквания касаят неправилната, според прокурора, правна оценка на депозираните от св.В. Н. показания. На същите е направен подробен съдържателен анализ и с доводи за тяхната достоверност и достатъчност за осъждането на подсъдимия, е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане . В съдебното заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В допълнение изтъква, че прокуратурата няма вина, че СРС не е изпратил на въззивната инстанция вещественото доказателство –диск с видеозапис, както и че СГС не е изпълнил в пълен обем задължението си да събере всички доказателства по делото, като е могъл, но не е разпитал св.Н., с оглед твърдението му, че е разпознал лицето.Счита, че прокуратурата е лишена от правото си да поддържа обвинението въз основа на всички събрани доказателства, поради което моли да бъде отменена въззивната присъда, а делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият С. и служебният му защитник – адвокат С. Б. от САК, заемат становище за неоснователност на протеста и молят същия да бъде оставен без уважение. В предоставената му последна дума подс.С. прави искане за потвърждаване на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Касационният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346,т.2 от НПК, но според настоящия касационен състав не е годен да постави началото на касационно производство за проверка на атакуваната въззивна присъда. В протеста, подаден в предвидения петнадесетдневен срок, прокурорът е посочил единствено касационното основание по чл. 348,ал.1,т.1 от НПК и словесно го е потвърдил със заявеното недоволството от атакуваната присъда, при постановяването на която „не е приложен правилно наказателния закон“. Данни, подкрепящи така заявеното основание и съставляващи задължителен елемент от очертаното в чл.351,ал.1 от НПК съдържание на протеста, не са посочени. Едва в допълнението към протеста, входирано в СГС на 11.02.2019 г.(тоест извън срока за протестиране) са развити подробни съображения, които като насочени срещу доказателствената дейност на въззивния съд, изцяло са относими към касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. В допълнението към протеста последното е и цифрово добавено. При така посоченото се извеждат две заключения : първо, че по съдържанието си развитите в допълнението съображения не съставляват подкрепящи данни по смисъла на чл.351,ал.1 от НПК на заявеното в срок касационно основание – неправилно приложение на закона, поради което и при липсващи доводи е невъзможно същите да бъдат проверени за тяхната основателност и второ, че развитите съображения в подаденото по реда на чл.351,ал.4 от НПК допълнение към протеста са изцяло в подкрепа на друго касационно основание: съществено нарушение на процесуалните правила (чл.348,ал.1,т.2 от НПК), въведено извън срока за протестиране, което го прави недопустимо за разглеждане. В допълнението е заявено и оплакване за необоснованост на атакуваната въззивна присъда, но същото е извън обхвата на основанията по чл.348,ал.1 от НПК, поради което не предпоставя необходимост от обсъждане. Доколкото релевираното в протеста касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК е дефинирано общо като „нарушение на наказателния закон“, а развитите в същото време, в допълнението съображения са изцяло на плоскостта на претендирани процесуални пропуски на въззивният съд, ВКС намира за необходимо да посочи и следното: В чл.348 от НПК законодателят не си служи с понятието „наказателен закон“. Прочитът на правната уредба относно първите две касационни основания (доколкото явната несправедливост на наказанието не поражда затруднение в разбирането и) не очертава тъждественост между дефинираното по чл.348,ал.1,т.1 от НПК нарушение на закона и посоченото чл.348,ал.1,т. 2 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържанието на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК е разяснено в чл.348,ал.2 от НПК: “Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен“. Тоест, нарушението на закона, по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 от НПК, засяга правилното приложение на правните норми и следователно има предвид единствено и само нарушения по приложимостта на материалното право. Касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК е разяснено от своя страна в чл.348,ал.3 от НПК и очертава процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на проверявания съд, с правата на страните и съдържанието на съдебния акт и като цяло със спазване на процесуалните изисквания, на които се подчинява наказателното производство и ангажираните с провеждането му органи. Повече от очевидно е, че по съдържанието си двете касационни основания - нарушение на материалния закон ( чл.348,ал.1,т.1 от НПК) и съществено нарушение на процесуалните правила( чл.348,ал.1,т.2 от НПК), не са идентични и не могат да се третират като общо (в събирателен смисъл) нарушение на „наказателния закон“. Ето защо е изключено да се приеме предложеното от прокурора, чрез представеното допълнение, запълване на липсващите в протеста данни относно легитимно въведеното касационно основание - нарушение на закона, с развити в допълнението към него съображения, относими към основанието - съществено нарушение на процесуалните правила. От друга страна, с цифровото въвеждане на ново касационно основание в допълнението към протеста, прокурорът е пренебрегнал указаното в чл.351,ал.4 от НПК предназначение на същото. Безспорно е, че страните са задължени да посочат данните, които подкрепят заявените касационни основания още при депозирането на протеста (жалбата). Предвидената в чл.351,ал.4 от НПК възможност визира хипотези, в които по една или друга причина, при подаването на протеста (жалбата) страните са били затруднени да ги изложат и този смисъл предназначението на допълнението е само и единствено да доразвие вече заявени в протеста (или жалбата) касационни основания, но не и да въвежда нови и то извън срока за атакуване на съдебния акт. С оглед гореизложеното, подаденият протест се явява несъответен на изискванията по чл.351,ал.1 от НПК и не е в състояние да предизвика проверка по глава двадесет и трета от НПК. Същият следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното по него касационно производство - да се прекрати. Доколкото прочитът на делото не обуславя извод за допуснато от контролирания съд съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните или за наличие на условията по чл.347,ал.2 от НПК, липсват и основания за служебна намеса на касационната инстанция. Така мотивиран ВКС, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу постановената от Софийски градски съд нова присъда № 167 от 02.07.2018 г. по ВНОХД № 5846/2017 г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д.№ 227/2019 г. на ВКС, I-во н.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.